Повръща ми се. От цялата измислена романтика. От червеното. От "тематичното" в седмицата на любовта. От плюшените мечета. От сърчицата. От розите. От онези, дето се правят, че са над тия неща и ще празнуват Тифон Зарезан. От песните по радиото. От всичко ми се повръща. А тези дни, безумието просто се излива...
Не мога да живея така! По календар! По задължение. Не искам.
Аз съм прицеса всичките 365 дни в годината. А на всеки четири години - по 366.:) Винаги имам избор къде искам да бъда, какво искам да правя. А ако няма, създавам го. Но не ми го определят и не ми го натрапват. Не ми го бутат в лицето, докато започне да ми се повдига.
Тъжно ми е за двойките, които си правят "изненади", защото така "трябва" и празникът ги "задължава". После цяла година компромиси, скука, релси... Първа програма...
На 15-ти февруари до вас ще е пак същият човек. Пак толкова специален и пак толкова обичан. И вместо да му врътнете една мусака, пробвайте да му врътнете един стриптийз. За вечеря. За разнообразие. Защото е петък. Защото е 15-ти. Защото не ви трябва причина. И календар. Просто така!
Живее ми се, ей! Ама всеки ден! Не само събота и неделя. Не само по празници. Днес.
Алфред Нобел – почти обикновен живот и напълно необикновено наследство
-
Цялото ми оставащо реализуемо имущество да бъде разпределено по следния
начин: капиталът, реализиран от изпълнителите […]
Източник
Преди 4 дни
2 коментара:
Тоя пост ми припомни това :
http://bg.svilendobrev.com/detski/zvuk/prikazki/spiashtata-krastavica/
"Ей Принцесо веднага ракийката и салатката"
и че познавам такива дето не дочакват мусаката цял живот.
Мишев
хахаххах! :))))
сравнително скоро се бях сетила пак за тази приказка. благодаря за линка - възстанових я в колекцията. беше загинала с предишния ми лаптоп.
Публикуване на коментар