Васко@40 - Васил Василев

Признавам си, купих си я заради Ваня Щерева, а не от любов към музиката или към автобиографичните книги.
Изненадата беше приятна. Хареса ми.
Книгата е кратка, защото има включен превод на още два езика и много снимки.
Откровенна е, много истинска и просто не няма как да те отегчи.
Не си обяснявам защо човек би искал да издаде автобиография, когато е "само" на 40 години, но сигурно си има причина. Съмнявам се, че е заради пари или в търсене на допълнителна популярност и реклама.
А дали да не направя нещо подобно за моят 30-ти рожден ден. От мен за мен?:)

Kafka on the Shore - Haruki Murakami

Мислехме, че сме закъснели, но се оказа, че трябва да чакаме около час на летището във Варна, докато пристигнат нашите хора. Голям паркинг, малко летище и забавленията бързо приключиха с една парадна обиколка между гишето за информация и кафето. Финиширах на "сергията за сувенири", където основните артикули в продажба бяха калъфчета за телефон, цигари и списания. Все пак бяха набутали в задния ъгъл малко книги и дискове с музика. Срещу 20 лева си купих тази. На английски. Алтернативите не бяха много, а и ми се стори подходяща за морска командировка през зимата. Шести декември, ако трябва да сме точни. Размерът на шрифта ме зарадва много. Определено не е от онези малки и зацапани буквички, които те напрягат...
Отне ми около месец. Без речник. Явно не съм загубила форма от гимназията или просто няма кой знае какви засукани думи. Дебелината на книгата е леко депресираща - малко над 600 страници, но пък е по-малка от стандартния формат и си намира мястото в голямата ми дамска чанта.
Хареса ли ми? По-скоро да, отколкото не. Не ме разбирайте погрешно, с голямо удоволствие разлиствах страниците, понякога дори и в малките часове. Просто...
Натовари ме. Накара ме да се замисля. Имах чувството, че подсъзнанието ми обмисля прочетеното и взема решения за моя живот, без да ме уведомява за което.
Няма да пропусна да отбележа и сексуалността в книгата. Харесва ми колко откровено и истински описва маструбацията, "изнасилването", сексът като секс и сексът като "правене на любов".
Хареса ми музиката и книгите в книгата. Рядко го срещам при други автори и го намирам за чудесно.
В крайна сметка, едва ли ще си купя книгата на български. Едва ли ще я прочета отново някога. Но със сигурност ще ми държи влага още доста време.

long time, no see...

От доста време не съм писала. А често различни теми или събития ме провокират, дори си го представям на ум - как точно ще изглежда постът... Понякога причината е мързел в най-чистата му форма и вид, а друг път просто моментът отминава и решавам, че няма да се получи "истинско", защото емоцията е избледняла. Както и да е. Ето ме пак.
От две седмици съм на диета. Поводът е един бас, но и без него пак щях да го направя.
Измъчвам се доста с храната, раздвижвам един крос-тренажор всеки ден и резултатите не са много обндадеждаващи, но няма да се предам лесно и без бой. Вкисвам се много на коментари, че и така съм си добре. А знаете ли, че на всяко добре има и по-добре? :)
Не е странно, че повечето хора отчитат покачването на килограмите преди и след сватбата. Обърнете внимание при разговорите с ваши семейни приятели, без значение дали са женени от 2 или 20 години. Повечето са във фаза на необратимо дебелеене. Така е. Отпускат се. Отпускаш се. Отпускам се... В един момент или го приемаш или се мотивираш да влезнеш в любимите си тесни дънки.
Пожелайте ми успех и ми стискайте палци!
Ще докладвам резултати след 2 седмици. :)

Комерсиално

Тия дни на работа, обсъждайки няколко не до там служебни теми, докоснахме по допирателната въпросът за комерсиалността. Умишлено не задълбах в разговора, не беше нито времето, нито мястото. Само събеседниците бяха подходящи. :)

Е, комерсиалното непременно ли е нещо гадно?

Да притежаваш нещо "специално", да си купиш нещо "оригинално", да бъдеш уникалната снежинка... Човещинка! Потребност, може би!... И дай сега да отричаме ВСИЧКО, което се харесва на повече от 10 човека под предлог, че е направено за пари и съответно е некачествето, защото целевата аудитория е по-голяма...
Разбира се, не всичко е просо, има и плява. И все пак, да не игнорираме нещо хубаво, защото то е станало любимо и на доста други, макар и много различни от нас самите.

Защо толкова ви е страх, хора?!... От какво?...
Сякаш на подсъзнателно ниво тече мисловен монолог - Леле, какъв ужас! Ще се слея с тълпата! Няма да изпъквам! Кошмар!...

Готова съм да посрещна осъдителните ви погледи и коментари!

Химн - Айн Ранд

Може и да е написана преди известните антиутопии на Оруел, но да си пръв не означава непременно да си по-добър. Е, не ми допадна. Кратичко, постничко - ние, аз, любов... Оправданието може би е, че е "разказ", разделен в 12 части.

Единственият бонус е дискът. Текстът чете Татяна Лолова и доста добре й се е получило. Признавам, нямах нерви да изслушам цялата книга, но това се дължи на съдържанието.

На юг от границата, на запад от слънцето - Харуки Мураками

За тази книга ми каза Миглена, докато тършувахме из рафтовете на Пингвините в Смолян. Имаше няколко книги от същия автор, който тя определи с "пише много шантави неща". Само толкова ми трябваше, любопитството ми беше вече раздразнено.

Все още не съм се ровила из интернет, но мога да предположа, че коментарите ще бъдат доста противоречиви... Не искам да търся обобщения за творчеството му. Впечатленията ми за сега са само от една конкретна книга и може би ще остане така за известно време. Просто ми дойде в повече.

Първо, определям се като романтичен човек. Второ, осъзнах, че съм обременена от филмите, които завършват с щастлив край. Няма начин онези двамата да не се съберат накрая, разбирате ли? Това може да не е валидно за мен или примерно за момчето от съседната къща, но някъде, някога, за някой - трябва!...

Подтиска ме мисълта за примирението. Дилемите, въпросите на главния герой, всеки ги има. Е, може би не всеки. Аз ги имам. Понякога. Дори не точно съшите, но ги имам.
Страхувам се безумно от "релсирането", което улавям около мен и близките ми хора - приятели, семейство... Примирението. Кога спира човек да се бори със себе си? Аз мисля, никога. Но дали е така? Може би в един момент наистина спираш, но продължаваш да си създаваш илюзия, че не е така. Имаш нужда от това тънко утешение, иначе душата ти ще се свие и ще изчезне. Завинаги. Въпреки че все още теб те има.

"Единственото дете" много силно ме жегна. Напипа слабото ми място. И наистина, само някой друг такъв "единствен" може да го опише и почувства.
Да бъда едно дете имаше своите предимства и недостатъци, а последствията от тях изпитвах и доста по-късно, например в гимназията или студентските ми години, когато социалният живот стана наистина... социален.:) Аз бях смолянска принцеса и светът се въртеше около мен. Просто не разбирах защо другите не го знаят. За мен това беше неуспоримо статукво, с което другите трябва да съобразяват поведението и думите си. Нали съм принцеса?!... :)) Като дете бях обгърната с обич и внимание, обгрижвана, капризите ми бяха задоволявани... Е, имаше и драми, например поредната ми прищявка не беше осъществена и... Сълзи, сополи, пак сълзи... Сега ми е смешно, но тогава за мен беше краят на света. :)) Въпреки всичко това, бях доста самотна. Приятелките ми си имаха брат или сестра, а аз не. Бях различна от тях. Много. Не делях нищо с никого. И не само...

Оставям тази болезнена тема, за да започна друга такава. Моите eX. Не бих казала past, защото някои от тях са все още в живота ми по един или друг начин. В момента осъзнавам, че не мога да пиша за тях, защото... Хм, каква гледна точка да избера? Мога ли да се дистанцирам? Твърде лично и част от мен, за да мога да го разкажа. Може би винаги ще бъде така. Може би, не?...
Мда, и всичко това заради книгата и една отминала(?) детска любов на главният герой. Като казвам детска, имам предвид истинска, онази с пеперудите в корема, когато ти прималява щом те погледне само и... Децата са просто необременени, не изпитват страх. А дори и да го правят, по-лесно намират начин да го преодолеят. Главата ти е бъркотия от мисли и чувства. Гмурнал си се в дълбокото, без дори да го осъзнаваш. Само един поглед или случайно докосване можеше да подхранва с месеци въображението ми... Честно, не си спомням конкретно моите четвъртокласнически любовни мечти, но помня, че беше хубаво. Сладко!...
По-късно, с времето нещата някак започнаха да стават сложни...

Не знам дали бих препоръчала книгата на някой. Определено бързо се чете, неусетно.
Но бих предупредила за възможната поява на странични ефекти след прочитането й. Такива неща трябва да ги пише на корицата, както е по опаковките на лекарствата.:)

Инвентарна книга на социализма - Яна Генова, Георги Господинов

Пожелах я, откакто я видях преди години. Винаги ме е спирала цената, все се улучваше в неподходящо бюджетно време. Една неделна разходка из Пловдив, завърши с час обикаляне в новата ОГРОМНА книжарница на Хеликон на главната. И така, ето я и нея в моята библиотека...

Предговорът "Преписки в полето" е един от най-добрите, които някога съм чела!!!

Разлиствайки книгата се върнах назад във времето на моето детство, а емоцията беше подсилена, защото тъкмо се бях върнала от Смолян. Моят Смолян.

Какво да кажа? Спомням си много и малко. Някои неща паметта ми е забравила услужливо.
А трябва ли? Искам ли да ги разкажа на децата ми?

Призраци от отдавна изминало време все още се крият по ъглите (и не само) на родната ми къща. Почти съм сигурна, че мога да открия една безумна колекция от салфетки, към която се отнасях като към безценно богатство. Изваждах всички на леглото и ги нареждах обратно в кутията. Третирах с особено внимание специалните и по-редки, които бяха "луксозни". Блаженство, спокойствие. Това изпитвах тогава, нареждайки едни глупави салфетки в кутия, която после прибирах на най-горния рафт в секцията над спалнята. За по-сигурно.

Сега първокласничката на моята колежка си играе на компютъра. Разни интернет игри...
Нейното детство, моето детство?...
Спомням си, че имах шарен пумпал. Също и огромна плачеща кукла, на която извадих проклетото нещо от корема. Просто трябваше да разбера какво има там вътре. Имах и една от онези щури играчки, които те побъркват с опулените си очи и колкото и да ги буташ, те все се изправят...

На село, по време на безкрайните летни ваканции, с братовчедките ми си играехме с един конструктор. Някакъв соц вариант на днешното Лего. Едно от малкото ни забавления. Също както няколкото плюшени играчки и кутията с панделки на майка ми, подарък от нейните непознати другарчета в Русия. След време ни омръзваше и пускахме грамофона с плочи. Танцувахме и подскачахме по леглата и бягахме като от чума, когато дядо ми се опитваше да ни просвети в народната музика.
Като малко по-големи открих под леглото чували със списания - "Космос", "Жената днес" и разни други такива. Абонамент. Днес просто има интернет.
Чаках да дойде време нашите да ме приберат от село и убивах скуката в дъждовните дни с историите за инспектор Стрезов. Мда, исках да стана детектив. Истински, при това.
Правихме дълги разходки в гората, повече пречехме, отколкото помагахме на баба и дядо за сеното, но беше весело. Всяка година брояхме белите, които сме направили и подобрявахме рекорда от миналата... Говоря за двуцифрени числа.

Спомням си, когато нямаше. Нямаше нищо. По магазините и вкъщи. Пристигахме на село с торба шоколади и бонбони, които разпределяхме за всеки ден от вакацията. Ядяхме ги пестеливо, по малко. На село имаше само един хранителен магазин, а в него само неща от първа необходимост, които не се произвеждат в градината - захар, сол, ориз...
Чудех се на разказите на дядо ми от неговото детство. Когато бил малък, майка му му давала бучка захар, но рядко в особено специални случаи. Тогава бил извънредно щастлив и доволен... Всички продукти били в огромна ракла, под ключ... Сега, седемдесет години по-късно, е доста по-различно. Изобилие, информиран избор, конкурентност...

Прибирайки се в Смолян, на масата сядаме 3 поколения. Много неща ни свързват, но сме толкова различни. Баба ми сякаш успява да е в крак с времето, понякога трудно произнася навлизащите в ежедневието марки и продукти с английски имена... С носталгия си спомня за онова минало време. Да, нямало е много неща, много неща не са били както трябва, но е била щастлива. Не мисля, че соцът й липсва. Съмнявам се, че копнее за него. Според мен, тя тъгува за младостта си, когато са били заедно с дядо ми... Онези години на споделена обич и мечти. Като моите днес.

Преди седмица се наложи да издирвам вкъщи акта за раждане на Георги. Преравях шкафовете, ровичках из документи и кашони, оставени за пренареждане още при нанасянето в новия апартамент. За после. Това "после" все не идва и не идва. Това са моите спомени, за които никога не намирам сили да подредя. Време винаги има. Просто се загубвам и потъвам в тях, а после се възстановявам със седмици от тежкото чувство на тъга, което ме обзема.
Надявам се, че един ден ще успея да подредя моята лична инвентарна книга, която да разкаже на децата ми каква съм била. За ежедневието ми. Малките неща, които са ме правили щастлива и на които съм се усмихвала. Които съм запазила, за да мога накой ден да си спомня, докато вечеряме на масата три поколения...

Генезис - Бърнард Бекет

Подведох се по заглавието. А и сякаш книгата ме следеше с очи, докато обикалях из книжарницата. Просто не можеше да й обърна гръб, да подмина. Протегна ръце към мен и извика - вземи ме!
Сгънах я за отрицателно време. Погълна ме напълно и вече пет дни по-късно не мога да изляза от "филма". Улавям се, че често мисля върху някои от идеите й без да мога да ги формулирам и страшно ми се иска да ги разчекна/кристализирам на по бира някоя прохладна лятна вечер. Търсят се желаещи.
Не искам да си говорим за големите въпроси и глобалните теми, а за "малкия" избор. Онова решение, което променя съдби и животи. Моя, твоя, на всички останали.

Без да задълбавам защо, ще кажа, че ми напомня на така любимата ми поредица за небесните господари, а също и за "Аз, Роботът"...

Как се прави камбана. Наръчник. - Диана Иванова

Харесвам нестандартно оформени книги. Понякога, разбира се, има и неуспешни напъни за оригиналност, но тази тук е попадение. Просто няма как да я подминеш в книжарницата. Единственото, което може да те притесни е цената. Петнадесет кинта за едно книжле? За камбана?...
Мога да хвърля доста критични думи по книгата, но ще спестя повечето от тях. Можеше да бъде написана далеч по-добре, но да не замерваме с домати музикантите. Те толкова си могат. Усеща се, че са почувствали нещата. Напипали са кое е невралгичното място, но само до тук. Останалото остава между редовете.
Все пак ще препоръчам.

П.П. Моята камбана се намира в село Петково. Отброяваше часовете на моето детство.

Умерено нежно - Галин Никифоров

Отново. Казах ли, че е много добър автор?...

Има известно преплитане/връзка с персонажи от "Лятото на неудачниците", което много ми хареса. Направено е леко, само щрих.

Отново идеята за красивата, бурна и фатална жена, която идва в живота на един мъж като комета. Веднъж.

Има и нещо друго, което за мен ще остане неразбрано завинаги. Мъжкото приятелство. Мисля, описано е добре, доколкото мнението ми може да е компетентно. Все пак, успях да го почувствам, дори и на книга. Донякъде завиждам, защото между жени всеотдайност няма и никой не може да ме убеди в противното.

Не съм хазартна личност. По-точно вече не съм чак толкова. Остарявам, може би. Но тръпката, гъделът е за цял живот. Нямам предвид комарджийски покер, казино, рулетка, кеш. Да влезеш в живота all in и да няма връщане назад.Това също ми хареса много в книгата. Като че ли бях забравила какво е да нямаш нищо за губене. Тогава си истински свободен.

Последният, трети разказ, е също много добър. Асоциативно ми идва картина от Ягодинската пещера - Неосъществената целувка. Сталактит и сталагмит, които ще се свържат в едно цяло след около 300 години. Делят ги приблизително 15 сантиметра. Толкова близо, толкова далеч. Част от теб, част от мен. Заедно, но по отделно. Тишината, която казва всичко.

Ето и малко допълнителна реклама за книгата.
Отличена е със Специалната награда на литературен конкурс "Развитие" през 2002 г. Ръкописите са 47, а журито внушително и критично.

Добро момче - Галин Никифоров

Харесах много този автор. Ужасно добър. В детайлите, хората, ситуациите.

Конкретно за книгата. Чак след като я прочетох забелязах асансьорните въжета на корицата. Преди това, сякаш бяха невзрачен фон. Заигравката е голяма, защото основната част от действието се развива в една тясна асансьорна кабина, а саундтракът е от БНР.Съвсем спокойно може да бъде филмирана. Късометражно кино. Примерно.

Замислям се, че когато аз съм изпадала в екстремни ситуации, също си правя "референци" към отдавна изминали/забравени събития и случки, които са повлияли драматично на живота и мисленето ми, без да съм го осъзнавала до този (екстремен) момент.

Безкрайният път - Богдан Русев

Приказка. Чудна!...

Възхитена съм как един "голям" и "пораснал" човек може наистина да запази детето в себе си. И да мечтае! Ама да мечтае! По детски!...

Илюстрациите, макар и малко, но на място, са размазващи. Личният ми фаворит е на страница 18!:)

П.П. Към книгата има диск. Гласът е на Миленита. Уникално попадение!

Вечната муха. Трагикомикс. - Георги Господинов & Никола Тороманов

Много добро! Хареса ми и прочетох с удоволствие.

Под твърдите корици има уникални илюстрации.

Осъзнах колко ме е впечатлил след около седмица, когато видях една муха, кръжаща наоколо...

Лятото на неудачниците - Галин Никифоров

Супер!
Бях свалила тотално гарда и тази книга ме свари неподготвена. Нанесе удар право в джи-точката, в случай че имам такъв център на удоволствието, активиращ се при четене.
Не пропускайте Пепа от Б клас! Откровен автор, страхотен хумор... Истинско е. На моменти ми напомня за Андрея Илиев. :)
Пробвайте!

Крокодилът гений - Тома Марков

Това моето вече е мазохизъм. Не го харесвам. Всъщност, не мога да го понасям.
Купувам го и го чета, за да мога да го плюя после на воля.
Хубаво заглавие, интересна корица. После или добро, или нищо. В случая - нищо.

Извод:
Аз очевидно имам много свободно време, което да посветя на книги, написани от тутманици. Вие може би не. Извадете този автор от списъка за лятната ваканция. Всички лятни ваканции.

Urban Junge - Мила МикОфф

Поредната тъпа книга. Не си я купувайте!
Мацката може би е свежа компания реалния живот, но на хартия и в он лайн вариант - не се издържа.
Хайде, стига! Наистина, колко мацки, които се мислят за Кари Брадшоу, може да побере София?... И колко още от тях ще напишат книга/блог/мило дневниче или каквото и да е друго там?

Виж, от друга страна, "Житие и битие на кака Станка от (тук измислете някой малък провинциален град)", ще ме провокира повече от комплексите и венерическите проблеми на софийските курвяги.

Ако все пак се решите, след един кратък есемес на познат номер ще я имате за прочит напълно безплатно! Държа обаче да ми я върнете обратно. Подпирам си с нея нощната лампата.

Massive Attack

Няма такъв концерт! Ненормално, извънземно!

Днес ме попитаха колко време ми е отнело да се съвзема след концерта. Честно казано, не мога да кажа, че съм се съвзела изобщо. Той просто премина през мен. Връхлетя ме.
Взе душата ми, разтърси я.

Никога не съм изпитвала подобно нещо.

Бях това, която бях.
Бях това, което съм.
Бях това, което ще бъда.

House M.D.

Шшшест! Шест! Шест!... Чувам ли се добре?

Така...

Шест сезона на д-р Хаус!

Давам ви/си малко време да осъзная, че последните няколко седмици прекарах в дълбоко пристрастено състояние пред компютъра. Не е като да не се е случвало и преди, но да кажем, че е било достатъчно отдавна, за да забравя тръпката.

Игнорирах всичко, всички. Завладя ме. Хей, ние с него тук имаме връзка, разбирате ли? :)

Nyfes (2004)

It's not a punishment to remember someone you love. The punishment is to forget.

Хубав филм. По своему красив и тъжен. Няма да крия, последните двайсетина минути си поплаках както си му е редът.:)
Не го пропускайте...
Много истинска емоция, страст, любов... Нищо захаросано! Обещавам! :) Детайли, малките неща...

PS.
Подсказвам още малко:
Опитайте да си представите "hi-asl-imash li pic", но преди ~90 години!
PPS.
Странно, но все пак факт! Попитайте гугъл/уикипедия за mail order brides. Излизат доста резултати и изглежда актуално и в наши дни. Хм, и за мъже и ъ-ъ-ъм... жени! :)

Моите кафеви очи

Купих си първите очила първи-втори курс. Гребенчетата ги дават като минеш последното ниво на MEI-labs-dungeons&professors.:)Нямах кой знае какъв диоптър и ги носех повече за "парлама"... Последното мога да подкрепя и с доказателства. Един слънчев ден оставих очилата на капака на колата, докато почивах на една бензиностанция в Чепеларе. Минути по-късно отпраших по направление Пампорово-Смолян и малко преди отбивката за Рожен се усетих, че май нещо съм забравила... Факт! :)
Anyway, преди да ги затрия толкова драматично бях стигнала до -1 и просто беше въпрос на време да си купя следващите.
Новите избрах по-практично: леки, удобни, най-малко грозните рамки в цялата оптика. С тях съм и до ден днешен, а периодично сменям само стъклата. Първоначално се прецаках да си взема такива със "защита-от-компютър(!?)", но после не повторих тази грешка. В крайна сметка аз не виждам на далече, а когато съм пред компютъра просто ги свалям. Неудобно е да ги носиш в комплект със слушалки и специалните ми зарибявки от Winamp-a.
Две години след последния ми профилактичен преглед, реших да си запиша час в една от оптиките в Панагюрище. Докторът (гей-вълшебник с ярко червена риза, закопчана до последното копче на около 2 сантиметра над адамовата му ябълка)установи, че не съм увеличила диоптрите. Добри новини, а тъкмо се заглеждах по новите рамки... Преминах към контра шопинг офанзива и реших да си поръчам лещи. Никога не съм носила до сега, а и честно казано имам известни предрасъдъци, но...
Днес изкарах 6 часа с тях, чувствам се отлично и някак леко. Имам още месец преди да им изтече годността и тогава ще взема окончателно решение дали са за мен или не.
Аз съм непостоянен човек. Трудно се придържам към рутината, каквато лещите изискват при поддръжката. Не знам дали ще се справя - само времето ще покаже.
Има и друго. Поставянето. Отне ми около 30 минути. А преди това един приятел ми беше показал как се прави, слагайки неговите днес. Видях някой друг хелп и сайт в интернет... Най-накрая излязох горда от вкъщи със слънчеви очила (въпреки че слънцето клонеше към залез), но не можеше да не отразя този специален момент. Vanity is my favourite sin!:) В същата посока ще бъде и следващата ми покупка, ако я има. Към диоптъра ще добавя и малко цвят. Евентуално.
Ще му бъде ли мъчно на някой за моите кафеви очи?:)