Моите кафеви очи

Купих си първите очила първи-втори курс. Гребенчетата ги дават като минеш последното ниво на MEI-labs-dungeons&professors.:)Нямах кой знае какъв диоптър и ги носех повече за "парлама"... Последното мога да подкрепя и с доказателства. Един слънчев ден оставих очилата на капака на колата, докато почивах на една бензиностанция в Чепеларе. Минути по-късно отпраших по направление Пампорово-Смолян и малко преди отбивката за Рожен се усетих, че май нещо съм забравила... Факт! :)
Anyway, преди да ги затрия толкова драматично бях стигнала до -1 и просто беше въпрос на време да си купя следващите.
Новите избрах по-практично: леки, удобни, най-малко грозните рамки в цялата оптика. С тях съм и до ден днешен, а периодично сменям само стъклата. Първоначално се прецаках да си взема такива със "защита-от-компютър(!?)", но после не повторих тази грешка. В крайна сметка аз не виждам на далече, а когато съм пред компютъра просто ги свалям. Неудобно е да ги носиш в комплект със слушалки и специалните ми зарибявки от Winamp-a.
Две години след последния ми профилактичен преглед, реших да си запиша час в една от оптиките в Панагюрище. Докторът (гей-вълшебник с ярко червена риза, закопчана до последното копче на около 2 сантиметра над адамовата му ябълка)установи, че не съм увеличила диоптрите. Добри новини, а тъкмо се заглеждах по новите рамки... Преминах към контра шопинг офанзива и реших да си поръчам лещи. Никога не съм носила до сега, а и честно казано имам известни предрасъдъци, но...
Днес изкарах 6 часа с тях, чувствам се отлично и някак леко. Имам още месец преди да им изтече годността и тогава ще взема окончателно решение дали са за мен или не.
Аз съм непостоянен човек. Трудно се придържам към рутината, каквато лещите изискват при поддръжката. Не знам дали ще се справя - само времето ще покаже.
Има и друго. Поставянето. Отне ми около 30 минути. А преди това един приятел ми беше показал как се прави, слагайки неговите днес. Видях някой друг хелп и сайт в интернет... Най-накрая излязох горда от вкъщи със слънчеви очила (въпреки че слънцето клонеше към залез), но не можеше да не отразя този специален момент. Vanity is my favourite sin!:) В същата посока ще бъде и следващата ми покупка, ако я има. Към диоптъра ще добавя и малко цвят. Евентуално.
Ще му бъде ли мъчно на някой за моите кафеви очи?:)

01. Неприличен роман - Ивайло Борисов

Много четивен автор. Не блести особена красота на изказа, но пък за сметка на това книгата е с голям емоционален заряд. В двете крайности - "силно да любя и мразя". Предимно второто. Апатията е винаги кратка, в стил "писна ми" и после бързо се влива във вените на hate настроението.
Първо ми идва на ум приказката за кривата ракета и космоса, а на второ четене - е, всеки може да е вкиснат, сърдит и ядосан. Всъщност, повечето хора са така, просто не всички го преживяват толкова много. Предпочитат на инорират дразнителите и да занимават (под)съзнанието си с други проблеми и тревоги.
Не разбирам как агресията, дори и под формата на спортна злоба, може да е източник на положителна емоция. Адреналин и ярост просто избухват в пространството в мощна експлоция, а детонаторът е конкретен човек/място/действие, но агресията е насочена към света като цяло.
Питам се, дали Варна е малка люпилня на хейтъри? Родени от морските вълни и пяна, самотни единаци плуват в големия шарен океан на живота... На приливи и отливи. Особено отливи.
Единственото, което може да ги спаси, е една искряща бяла Ада с 25% прозрачност и оувърлей. Фонтан от детска чистота, наивност и щастие, до който да приседнеш и да бъдеш в мир със себе си. Oblivion. Dark, silent and complete.

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер

След толкова много хвалби из интернет-пространството, просто нямаше как да не си я поръчам. Прочетох я на същия ден, в който ми я бяха доставили.
Общо взето, оте*ах патриотичните празненства и изкарах един ден с момичетата. Сутрешно кафенце, разходки, обяд, гледане на женски филми на по чаша вино...
Когато им разказах какво чета и че съм на финалните 30 страници, срещнах неразбиращите погледи на Мануела и Цеца. На тотално различно мнение сме относно интернетските връзки.
И двете предпочитат f2f комуникацията, рядко пишат смс-и. Придържат се към кратки разговори по телефона и евентуално скайп, колкото да се разберем в кога и къде ще е срещата.
Странно, наистина! Учудена съм, защото Мануела от доста време е в long-distance-relationship. Нейното момче е в Германия, а тя в китното Панагюрище. Въпреки това, те се виждат сравнително често. Факти - low cost билети и почти никаква отпуска още в самото начало на годината. И все пак... Твърдят, че от екрана на монитора, просто не е истинско. Според тях има голяма вероятност изобщо да не разбереш какво мисли или чувства другото задклавиатурно устройство. Интерфейсите са крайно орязани - не виждаш очите, мимиките, жестовете, усмивката. Едно двуеточие и една скоба не могат да я опишат. Дали?...
Някога, много отдавна за мен си беше повече от истинско. Беше начин на живот. Два свята - виртуален и реален, но само едно аз. Което да обичаш и да те обича.

D.J.; Апокалипсисът идва в 6 вечерта / Пиеси - Георги Господинов

Много добро! Подозирам, че театърът няма да е толкова хубав, колкото е на хартия.
Определено ме хвърли в размисли. За много неща и за нищо конкретно.

Поздравления за дизайна и изпълнението на кориците!

Сексът и София - София Х.

Много тъпа книга. Много! Стиснах зъби и някак си я прочетох до края. Отне ми доста време и мъки. На всичкото отгоре има и продължение, а коменарите за самата книга в он-лайн книжарницата са толкова положителни и... Подвеждащи! Отделно рекламата от корицата - "Българският отговор на сексът и градът"! Не, просто авторката харесва сериала и си мисли, че Ню Йорк и София са едно и също място, а нейните братовчедки и приятелки курвяги са съответно БГ-версиите на Саманта, Миранда, Шарлот и т.н. За малко да пропусна - има и БГ-гей приятел, с който ходят по баровете, а на приспиване вечер сплитат коси и ръце, докато въздишат по мъже... Поразяващо!
Героинята/Авторката(защото нали уж - "реални хора и събития" - според кориците) е плиткоумна кифла с адските комплекси, която живее в свой собствен свят и много си е повярвала. Идвайки от западнало провинциално градче, започва да се "интегрира" в столицата като прекарва през чаршафите си разни и разнообразни мъже. Толкова за сексът. Описва го максимум с 1 изречение и винаги по един и същи начин - аз крещях, аз преливах, аз се разтопих, ох, какво му причиних... Е, не!
Тотална безидейност и скука!

The Other Boleyn Girl (2008)

Таня ме "светна" за този филм, за което горещо благодаря! Препоръчвам и гласувам с двете ръце!
Какичките са 1 път, а пичът - онзи леко брадясал чар в профил и анфас.
Историческите събития са колкото за цвят, а всичко женско буквално и преносно е на преден план.
Да, клише - зад всеки успял мъж има една силна жена. А дали е така? :) Всъщност мадамите командват парада, но са достатъчно умни, за да накарат/оставят мъжете да си мислят, че те са in charge.

Ъхм, шапките са супер идиотски. Или като мекици, или тип часовник-с-кукувичка, или коронки на Маша-от-Чукотка, или като за реклама на презервативи... Лудница! ;]

The Imaginarium of Doctor Parnassus (2009)

Немският в четвъртък отпадна и се присъединих към една алтернативна "смолянска" организация за кино в Пловдив. :) Чудничко! Киносалоните са пълни, паркингът също, а кафетата преливат от кибици в МОЛ-а...
Много красив филм. С удоволствие бих го гледала отново. Определено ми въздейства, защото имам някакъв неясен спомен, че го сънувах след това.
Интересно как би изглеждал моят личен имагинариум?... :]
*SPOOKY*

Технология на екстаза - Мартин Карбовски

Нова и боса съм в поезията, но нищо не й пречи да (не) ми въздейства. :)
Мога да кажа само, че със сигурност не ме радват стихове на библейска тематика (Бог, Исус и Светия дух).

За финал един цитат от книгата:

"Хубавите неща
Не стават с нормални хора."

Черната кутия - Алек Попов

Преди всичко четивен автор. Има доста попадения.
Харесва ми как създава образите на героите и че се развиват с прелистването на страниците.
Освен това авторът не се усеща. В смисъл, прозрачен е. Рядко срещана дарба.

А иначе, българи в окото на малки туистъри от абсурди - защо не?:)

12 приказки от Белегаст - Богдан Русев

Нещо съвсем различно. Направо се върнах в 7-ми клас, когато книгите-игри бяха на мода.
Ако искате да утешите носталгията си по Робърт Блонд, това е книгата!
Лора Фей е яка мацка, която раздава бой и карате в бъбреците на лошите... Баща й Лукаш попълва инвентори-то с магически пръстени и бутилчици с живителен ром... Приключенията са на всяка крачка в един свят, където вълшебствата просто се носят из въздуха на Фаша и Белегаст.

Принцът живее на квартира

Миналия ден на връщане от курса по немски с Цеца зачекнахме темата за интернетските гаджета. Накратко - не постигнахме съгласие.
Не толкова накратко, нейната теза е, че евентуално е възможно да има сайбър-майбър начало на Голямата ЛюбоФ, но това се случва примерно 1 на милион. Е, защо пък да е толкова трудно? Питайте Гугъл-моят-приятел!:)
Разнасят се някакви градски легенди за приятел на приятел на познат, колкото да поддържат мита жив и романтични души като мен да не губят вярата си. Запознали се в скайп случайно. Тя си мислила, че е добавила един от аверите на брат й, но всъщност бил напълно непознат. Сигурно тогава скапът е излизал на мода. От дума на дума и от чат на чат, двамата са щастливо женени и отглеждат първото им дете. Дали са пили медовина 3 дни е непотвърдена информация...
Целият разговор тръгна от тъжната констатация, че има много малко "добри" свободни мъже, а Цеца е сингъл. Не, не е високо летвата и да, Цеца е страхотна мацка. Да кажем просто, че свободните електрони нямат достатъчно енергия, за да преодолеят валентната й зона. :)
Споделих й разни случки и челен опит от едно далечно мое минало. В резюме - ако всички кандидати за нейното сърце трябва да минат през моята ситна цедка, дори и принцът на бял кон може да го върна за тунинг. :)
Първо и доста важно, момчето трябва да не живее при родителите си. В смисъл - да може да си изглади сам една риза и един панталон, да може да си приготви пържени яйца и картофки без да нанася катастрофален демидж из цялата кухня. Когато един мъж живее сам, той е наясно, че чистите дрехи не се озовават по някакъв магически начин в гардероба му и не се телепортират от пода на стаята в пералнята, а после до простора. Малката кочинка с трохи на масата си остава на масата след като вечеря и ще остане, докато не я почисти. Възпитателно и самостоятелно някак си.
Ако пичът се премести от детската си стая, в която е живял някакви си 30 години в новия уютен дом на жена му, той просто ще я възприеме като новата му майка. Е, не може така.
При жените е друго, дори и да са живели при родителите си преди семейните начала. Те вече са свикнали да поемат поне 1/2 от задълженията вкъщи като например миенето на прозорци, прахосмукачката тук и там, миене на чинии и т.н.
Идеята е, че трябва да "превъзпитаваш" момчето и да се бориш с навици, градени през целия му съзнателен живот. Бунтът срещу тях по всяка вероятност ще завърши тихо и безславно с примирие - той да изхвърля кофата за боклук от време на време, а тя - всичко останало по всяко време.
Друг съществен минус е сексът. Дори и да решат да се пазят до сватбата... Е, какво не сме ученици, а бодро вървим към 30 плюс. Да се натискате в детската, докато мама и тате пият ракията в другата стая не е вариант. Алтернативите като кърски секс на задната седалка на колата са свързани с тимесечен курс по йога. Всичко ти пречи, тясно е и просто няма такива стойки и чупки. Само за ентусиасти, по възможност пияни.
Та така. Ботъм лайн - защо трябва да давим Голямата ЛюбоФ в битовизми?
Момчето трябва да се е евакуирало от родната му къща най-най-късно на 25 в спартанската квартира с една раница дрехи и някоя книга. Да не се притеснява за останалото. Уютът в дома го създава жената с всичките й джвънжифлюшки, слончета, куче-касички и други сантименталности, който ще си купите заедно.
Имам само добри впечатления от момчета, който живеят самостоятелно. Чисто, подредено, адекватни в кухнята, наясно с програмите за цветно пране на пералнята, къде са кварталните магазини... А сърцето им надзърта през шпионката на вратата на квартирата дали случайно не минаваш ти.

(по)желания

Един скъп приятел ми каза веднъж, че рождените дни са, за да броим. Факт. Остарях с още една година, а днес е и първи януари - нова година, нов късмет. Ползата не е особено голяма, като се има предвид, че пак съм си (старата) аз. :]
Наистина неусетно се случва всичко. Толкова бързо, сякаш съм загубила (илюзията за) контрол.
Хората обикновено си правят списъци, за да не забравят какво искат, други отказват цигарите или слагат новото начало и така поне 1 седмица.

П.П. Аз знам, че ти можеш повече. Просто ме няма, за да ти го напомням всеки ден.

Спектър - Сергей Лукяненко

Двата тома са част от предпоследната ми по-голяма доставка от Пингвините – подарък от мен за мен. Всъщност от майка ми. Като родители, които не искат да ме разочароват с изненада по техен вкус, ми дадоха парите в пликче. :] Това си има и добрите и лошите страни. Да, имаш корекомско-яйце-с-играчка, което силно искаш, но предварително знаеш какво ще ти се „падне” от него. Както и да е, това е една друга бира...
Оставих си двата „Спектър”-а за ваканцията в Смолян. Общо взето не мога да се измисля по-подходящо време и място да ги прочета. И да ми въздействат толкова много. Предварително бях преместила колана една дупка назад. Нужното стягане след отзивите за книгите. Какво пък. Ту партс – самтаймс люн, самтаймс уин...
Пет дни пътувах през Порталите и не се уморих. Всъщност можеше и по-бързо да я прочета, но все пак има и технологични почивки – храна, сън, дискотеки, кафе...
Последните 30-на страници дори ми бяха твърде наситени и мозъчната ми клекта просто експлоадира в шарена заря от идеи и мисли...
П.П. Може би в един предишен мой живот някой ме е обичал безнадеждно, истински и по руски. А може би не. Всеки има своя детонатор и криптонит. Понякога това е един и същи син Талисман.

Черен PR и други действия - Тома Марков

Още една голяма греда.
По необясними за мен причини Жанет-45 са решили да издадат отново стиховете на Марков 2 години по-късно, т.е. 2005 година. Сигурно е част от от някаква благотворителна инициатива - мърси публишинг.
Отчайващо идеално зле.
Някои хора просто могат да надраскат куплетче на гърба на касова бележка и то да влезне в статуса на 40% от контактите ви във FaceBook. Други не могат. Като Тома Марков.
Той може да си мисли, че е Буковски от Младост-2, както и краен брой негови роднини и приятели, но с това се изчерпват почитателите му.

Живот без поезия - Тома Марков

Реших, че трябва да му дам поне още един шанс и напазарувах каквото се предлагаше из Инет-книжарниците със стринг в полето за търсене "Тома Марков". Голяма грешка.
"Живот без поезия" всъщност е стихосбирка, издадена през 2003. Не претендирам да разбирам кой знае колко от поезия, все пак...
Препоръчвам да пиете едно кафе със сметана и сок банан за 3.50, вместо да купувате тази книга!

Avatar (2009)

Типична смолянска организация. Резервирах 10 билета он лайн за IMAX - 18.12/20:20 часа. Първоначално ентусиастите за филма бяха доста. В последствие - само 4. Братовчедката се включи с подкрепления в последния момент, но съвсем на време и накрая от залата излезнаха осем замаяни, но усмихнати човечета. На мен лично на няколко пъти ми се зави свят, но наистина не усетих как мина времето. На връщане в колата ударихме 1 дискусия за и около филма. Но в крайна сметка няма какво толкова да се нищи. Гледайте го, не е за изпускане!

Бележка №1: Следващият път тръгването трябва да е поне 1 час по-рано. Никакво време за шопинГ!...

Бележка №2: Има ли животни, които се свързват за цял живот? Подозирам, че щъркелите са. Например ако мъжкият умре, женската остава сама до края на дните си. Дори и да не е така, ми е някак доста романтично и предпочитам на не гугълвам предположението си.

Приказки под прозореца - Ваня Щерева

Поръчките от интернет книжарниците ме ограбват. Не само бюджетно (всеки месец около 100 лева), но губя от удоволствието да се лутам из стелажите, да вдишвам ароматът, който имат новите книги, да разлиствам, да чета кориците... Не и този път! Съвсем неочаквана изненада.
Книгата е опакована по невероятен начин. Всъщност не е книга. Просто истински подарък!
Много стил, творчество и лично отношение.

Важно! Специално и единствено издание!:)
Ако искате да я имате или да я подарите (дори и на себе си), побързайте!

Law Abiding Citizen (2009)

Can't fight fate.

Началото на филма е брутално, а после леко завива в стил Гршам. След това става просто мазало. Ако трябва да сравнявам с други филми - представете си микс от: Prison Break, Seven и Time to Kill.
Американската действителност и съдебна им система не искам да коментирам... Имат си проблеми и там, но не с корупцията. :]
Замислих се къде евентуално са личните ми граници в условията на екстремално отмъщение. Надявам се никога да не разбера.
BTW, добър избор за главната роля.

Мисия Лондон - Алек Попов

Много, много ми хареса! Чувството за хумор, стилът, сюжетът... Всичко! На места съм се смяла с глас. :]
Чете се неангажиращо и бързо, с удоволствие.

Настроена съм леко скептично към предстоящата екранизация. Сещам се за много малко филми, които да са добри като книгата или я надминават.

Надявам се, че късите крачета на Пингвините ще донесат съвсем скоро и другите книги от същия автор.

Цветя в банята

Идеята ми даде Рада. Хубаво се получи като се има предвид, че скоро шкафчета няма да огреят в банята...
Гугъл-моя-приятел ми подсказа за различни растения със загадъчни латински имена, виреещи с по-малко светлина и на по-голяма влага. Всичките идеални за моите градинарски способности. :] Разбрах, че това е тотално ненужна информация, защото в панагюрските цветарски магазини няма особено богат асортимент. Купих каквото имаше и ето го резултата...
Стискайте палци! Гледам ги от 2 седмици и все още няма загинали.