сряда, 17 февруари 2010 г.

Сексът и София - София Х.

Много тъпа книга. Много! Стиснах зъби и някак си я прочетох до края. Отне ми доста време и мъки. На всичкото отгоре има и продължение, а коменарите за самата книга в он-лайн книжарницата са толкова положителни и... Подвеждащи! Отделно рекламата от корицата - "Българският отговор на сексът и градът"! Не, просто авторката харесва сериала и си мисли, че Ню Йорк и София са едно и също място, а нейните братовчедки и приятелки курвяги са съответно БГ-версиите на Саманта, Миранда, Шарлот и т.н. За малко да пропусна - има и БГ-гей приятел, с който ходят по баровете, а на приспиване вечер сплитат коси и ръце, докато въздишат по мъже... Поразяващо!
Героинята/Авторката(защото нали уж - "реални хора и събития" - според кориците) е плиткоумна кифла с адските комплекси, която живее в свой собствен свят и много си е повярвала. Идвайки от западнало провинциално градче, започва да се "интегрира" в столицата като прекарва през чаршафите си разни и разнообразни мъже. Толкова за сексът. Описва го максимум с 1 изречение и винаги по един и същи начин - аз крещях, аз преливах, аз се разтопих, ох, какво му причиних... Е, не!
Тотална безидейност и скука!

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

The Other Boleyn Girl (2008)

Таня ме "светна" за този филм, за което горещо благодаря! Препоръчвам и гласувам с двете ръце!
Какичките са 1 път, а пичът - онзи леко брадясал чар в профил и анфас.
Историческите събития са колкото за цвят, а всичко женско буквално и преносно е на преден план.
Да, клише - зад всеки успял мъж има една силна жена. А дали е така? :) Всъщност мадамите командват парада, но са достатъчно умни, за да накарат/оставят мъжете да си мислят, че те са in charge.

Ъхм, шапките са супер идиотски. Или като мекици, или тип часовник-с-кукувичка, или коронки на Маша-от-Чукотка, или като за реклама на презервативи... Лудница! ;]

The Imaginarium of Doctor Parnassus (2009)

Немският в четвъртък отпадна и се присъединих към една алтернативна "смолянска" организация за кино в Пловдив. :) Чудничко! Киносалоните са пълни, паркингът също, а кафетата преливат от кибици в МОЛ-а...
Много красив филм. С удоволствие бих го гледала отново. Определено ми въздейства, защото имам някакъв неясен спомен, че го сънувах след това.
Интересно как би изглеждал моят личен имагинариум?... :]
*SPOOKY*

сряда, 27 януари 2010 г.

Технология на екстаза - Мартин Карбовски

Нова и боса съм в поезията, но нищо не й пречи да (не) ми въздейства. :)
Мога да кажа само, че със сигурност не ме радват стихове на библейска тематика (Бог, Исус и Светия дух).

За финал един цитат от книгата:

"Хубавите неща
Не стават с нормални хора."

Черната кутия - Алек Попов

Преди всичко четивен автор. Има доста попадения.
Харесва ми как създава образите на героите и че се развиват с прелистването на страниците.
Освен това авторът не се усеща. В смисъл, прозрачен е. Рядко срещана дарба.

А иначе, българи в окото на малки туистъри от абсурди - защо не?:)

петък, 8 януари 2010 г.

12 приказки от Белегаст - Богдан Русев

Нещо съвсем различно. Направо се върнах в 7-ми клас, когато книгите-игри бяха на мода.
Ако искате да утешите носталгията си по Робърт Блонд, това е книгата!
Лора Фей е яка мацка, която раздава бой и карате в бъбреците на лошите... Баща й Лукаш попълва инвентори-то с магически пръстени и бутилчици с живителен ром... Приключенията са на всяка крачка в един свят, където вълшебствата просто се носят из въздуха на Фаша и Белегаст.

вторник, 5 януари 2010 г.

Принцът живее на квартира

Миналия ден на връщане от курса по немски с Цеца зачекнахме темата за интернетските гаджета. Накратко - не постигнахме съгласие.
Не толкова накратко, нейната теза е, че евентуално е възможно да има сайбър-майбър начало на Голямата ЛюбоФ, но това се случва примерно 1 на милион. Е, защо пък да е толкова трудно? Питайте Гугъл-моят-приятел!:)
Разнасят се някакви градски легенди за приятел на приятел на познат, колкото да поддържат мита жив и романтични души като мен да не губят вярата си. Запознали се в скайп случайно. Тя си мислила, че е добавила един от аверите на брат й, но всъщност бил напълно непознат. Сигурно тогава скапът е излизал на мода. От дума на дума и от чат на чат, двамата са щастливо женени и отглеждат първото им дете. Дали са пили медовина 3 дни е непотвърдена информация...
Целият разговор тръгна от тъжната констатация, че има много малко "добри" свободни мъже, а Цеца е сингъл. Не, не е високо летвата и да, Цеца е страхотна мацка. Да кажем просто, че свободните електрони нямат достатъчно енергия, за да преодолеят валентната й зона. :)
Споделих й разни случки и челен опит от едно далечно мое минало. В резюме - ако всички кандидати за нейното сърце трябва да минат през моята ситна цедка, дори и принцът на бял кон може да го върна за тунинг. :)
Първо и доста важно, момчето трябва да не живее при родителите си. В смисъл - да може да си изглади сам една риза и един панталон, да може да си приготви пържени яйца и картофки без да нанася катастрофален демидж из цялата кухня. Когато един мъж живее сам, той е наясно, че чистите дрехи не се озовават по някакъв магически начин в гардероба му и не се телепортират от пода на стаята в пералнята, а после до простора. Малката кочинка с трохи на масата си остава на масата след като вечеря и ще остане, докато не я почисти. Възпитателно и самостоятелно някак си.
Ако пичът се премести от детската си стая, в която е живял някакви си 30 години в новия уютен дом на жена му, той просто ще я възприеме като новата му майка. Е, не може така.
При жените е друго, дори и да са живели при родителите си преди семейните начала. Те вече са свикнали да поемат поне 1/2 от задълженията вкъщи като например миенето на прозорци, прахосмукачката тук и там, миене на чинии и т.н.
Идеята е, че трябва да "превъзпитаваш" момчето и да се бориш с навици, градени през целия му съзнателен живот. Бунтът срещу тях по всяка вероятност ще завърши тихо и безславно с примирие - той да изхвърля кофата за боклук от време на време, а тя - всичко останало по всяко време.
Друг съществен минус е сексът. Дори и да решат да се пазят до сватбата... Е, какво не сме ученици, а бодро вървим към 30 плюс. Да се натискате в детската, докато мама и тате пият ракията в другата стая не е вариант. Алтернативите като кърски секс на задната седалка на колата са свързани с тимесечен курс по йога. Всичко ти пречи, тясно е и просто няма такива стойки и чупки. Само за ентусиасти, по възможност пияни.
Та така. Ботъм лайн - защо трябва да давим Голямата ЛюбоФ в битовизми?
Момчето трябва да се е евакуирало от родната му къща най-най-късно на 25 в спартанската квартира с една раница дрехи и някоя книга. Да не се притеснява за останалото. Уютът в дома го създава жената с всичките й джвънжифлюшки, слончета, куче-касички и други сантименталности, който ще си купите заедно.
Имам само добри впечатления от момчета, който живеят самостоятелно. Чисто, подредено, адекватни в кухнята, наясно с програмите за цветно пране на пералнята, къде са кварталните магазини... А сърцето им надзърта през шпионката на вратата на квартирата дали случайно не минаваш ти.

петък, 1 януари 2010 г.

(по)желания

Един скъп приятел ми каза веднъж, че рождените дни са, за да броим. Факт. Остарях с още една година, а днес е и първи януари - нова година, нов късмет. Ползата не е особено голяма, като се има предвид, че пак съм си (старата) аз. :]
Наистина неусетно се случва всичко. Толкова бързо, сякаш съм загубила (илюзията за) контрол.
Хората обикновено си правят списъци, за да не забравят какво искат, други отказват цигарите или слагат новото начало и така поне 1 седмица.

П.П. Аз знам, че ти можеш повече. Просто ме няма, за да ти го напомням всеки ден.

понеделник, 28 декември 2009 г.

Спектър - Сергей Лукяненко

Двата тома са част от предпоследната ми по-голяма доставка от Пингвините – подарък от мен за мен. Всъщност от майка ми. Като родители, които не искат да ме разочароват с изненада по техен вкус, ми дадоха парите в пликче. :] Това си има и добрите и лошите страни. Да, имаш корекомско-яйце-с-играчка, което силно искаш, но предварително знаеш какво ще ти се „падне” от него. Както и да е, това е една друга бира...
Оставих си двата „Спектър”-а за ваканцията в Смолян. Общо взето не мога да се измисля по-подходящо време и място да ги прочета. И да ми въздействат толкова много. Предварително бях преместила колана една дупка назад. Нужното стягане след отзивите за книгите. Какво пък. Ту партс – самтаймс люн, самтаймс уин...
Пет дни пътувах през Порталите и не се уморих. Всъщност можеше и по-бързо да я прочета, но все пак има и технологични почивки – храна, сън, дискотеки, кафе...
Последните 30-на страници дори ми бяха твърде наситени и мозъчната ми клекта просто експлоадира в шарена заря от идеи и мисли...
П.П. Може би в един предишен мой живот някой ме е обичал безнадеждно, истински и по руски. А може би не. Всеки има своя детонатор и криптонит. Понякога това е един и същи син Талисман.

вторник, 22 декември 2009 г.

Черен PR и други действия - Тома Марков

Още една голяма греда.
По необясними за мен причини Жанет-45 са решили да издадат отново стиховете на Марков 2 години по-късно, т.е. 2005 година. Сигурно е част от от някаква благотворителна инициатива - мърси публишинг.
Отчайващо идеално зле.
Някои хора просто могат да надраскат куплетче на гърба на касова бележка и то да влезне в статуса на 40% от контактите ви във FaceBook. Други не могат. Като Тома Марков.
Той може да си мисли, че е Буковски от Младост-2, както и краен брой негови роднини и приятели, но с това се изчерпват почитателите му.

Живот без поезия - Тома Марков

Реших, че трябва да му дам поне още един шанс и напазарувах каквото се предлагаше из Инет-книжарниците със стринг в полето за търсене "Тома Марков". Голяма грешка.
"Живот без поезия" всъщност е стихосбирка, издадена през 2003. Не претендирам да разбирам кой знае колко от поезия, все пак...
Препоръчвам да пиете едно кафе със сметана и сок банан за 3.50, вместо да купувате тази книга!

неделя, 20 декември 2009 г.

Avatar (2009)

Типична смолянска организация. Резервирах 10 билета он лайн за IMAX - 18.12/20:20 часа. Първоначално ентусиастите за филма бяха доста. В последствие - само 4. Братовчедката се включи с подкрепления в последния момент, но съвсем на време и накрая от залата излезнаха осем замаяни, но усмихнати човечета. На мен лично на няколко пъти ми се зави свят, но наистина не усетих как мина времето. На връщане в колата ударихме 1 дискусия за и около филма. Но в крайна сметка няма какво толкова да се нищи. Гледайте го, не е за изпускане!

Бележка №1: Следващият път тръгването трябва да е поне 1 час по-рано. Никакво време за шопинГ!...

Бележка №2: Има ли животни, които се свързват за цял живот? Подозирам, че щъркелите са. Например ако мъжкият умре, женската остава сама до края на дните си. Дори и да не е така, ми е някак доста романтично и предпочитам на не гугълвам предположението си.

Приказки под прозореца - Ваня Щерева

Поръчките от интернет книжарниците ме ограбват. Не само бюджетно (всеки месец около 100 лева), но губя от удоволствието да се лутам из стелажите, да вдишвам ароматът, който имат новите книги, да разлиствам, да чета кориците... Не и този път! Съвсем неочаквана изненада.
Книгата е опакована по невероятен начин. Всъщност не е книга. Просто истински подарък!
Много стил, творчество и лично отношение.

Важно! Специално и единствено издание!:)
Ако искате да я имате или да я подарите (дори и на себе си), побързайте!

четвъртък, 10 декември 2009 г.

Law Abiding Citizen (2009)

Can't fight fate.

Началото на филма е брутално, а после леко завива в стил Гршам. След това става просто мазало. Ако трябва да сравнявам с други филми - представете си микс от: Prison Break, Seven и Time to Kill.
Американската действителност и съдебна им система не искам да коментирам... Имат си проблеми и там, но не с корупцията. :]
Замислих се къде евентуално са личните ми граници в условията на екстремално отмъщение. Надявам се никога да не разбера.
BTW, добър избор за главната роля.

вторник, 8 декември 2009 г.

Мисия Лондон - Алек Попов

Много, много ми хареса! Чувството за хумор, стилът, сюжетът... Всичко! На места съм се смяла с глас. :]
Чете се неангажиращо и бързо, с удоволствие.

Настроена съм леко скептично към предстоящата екранизация. Сещам се за много малко филми, които да са добри като книгата или я надминават.

Надявам се, че късите крачета на Пингвините ще донесат съвсем скоро и другите книги от същия автор.

събота, 21 ноември 2009 г.

Цветя в банята

Идеята ми даде Рада. Хубаво се получи като се има предвид, че скоро шкафчета няма да огреят в банята...
Гугъл-моя-приятел ми подсказа за различни растения със загадъчни латински имена, виреещи с по-малко светлина и на по-голяма влага. Всичките идеални за моите градинарски способности. :] Разбрах, че това е тотално ненужна информация, защото в панагюрските цветарски магазини няма особено богат асортимент. Купих каквото имаше и ето го резултата...
Стискайте палци! Гледам ги от 2 седмици и все още няма загинали.

The Pursuit of Happyness (2006)

Предпредистория: Препоръча ми го един колега. Спомена, че и двамата с неговото момиче са си поплакали, докато са го гледали. Чудно как съм го пропуснала по кината/торентите.
Предистория: Беше 1 часа, а алармата на телефона за събуждане щеше да звънне след 6 часа. Крайно недостатъчни за сънчо като мен. 15 минути от някое филмче за заспиване ми се стори добра идея... Да, ама не. Към три бях също толкова по-будна, отколкото в един.
История: Филмът в проекция на настоящите ми битовизми и проблеми някак приповдигна бойния ми дух. Станно, че понякога имам нужда от такива холивудски шамари от екрана на лаптопа, за да си повярвам, че от време на време наистина се притеснявам за глупости. :]
Уил Смит продължава все така да ме радва. Много, много добър. Като уиски.

Любоff - Велин Станев

Тук има няколко доста силни разказа. Вкусът им се усеща дълго. Обаче не бързайте да се радвате, защото има и 2-3 истории за пълнеж.
Накратко, както личи и от заглавието, става дума за ЛюбоФ и още нещо без да се навлиза в сладникави бози.
На книгата попаднах случайно, търсейки един друг автор.

Има ли кой да ви обича - Калин Терзийски

Още една книга с разкази, която купих с доста очаквания. Не се оправдаха. Някои от разказите са толкова незапомнящи се, че ги започвах 2-ри път и някъде около средата се усещах, че вече съм ги чела. Така и не си взех "отбелязка" под формата на календарче, за да отчитам прогреса и сигурно заради това толкова време книгата се заседя на нощното ми шкафче. А може и да съм станала доста по-критична напоследък. Не знам.

Майка - Тома Марков

Не мога да разбера защо толкова го хвалят. Честно. Приятелите за това са приятели. Да ти кажат, когато ти е разкопчан ципа или имаш залепена обелка от фъстъци на зъбите... Като се излагаш, да те дръпнат за ръкава и със сериозна усмивка да ти съобщат, че се излагаш, а не да те аплодират и подвикват "Браво"! Възмущавам се така, защото Карбовски, Парушев и Терзийски са изписали толкова суперлативи на задната корица, че просто...
Книгата прочетох за 1 ден и разочарованието ми беше голямо. До последно се надявах, че няма да е толкова идеално зле. Ако някой все пак желае да прочете история за бледо подобие на Хенри Чинански от Дружба/Люлин/Младост/wherever, негова воля. :] В бонус към Хенри получавате майка, чието основно занимание е да звъни по телефона профилактично всеки ден, за да уведоми главния герой, че е намерила снахата.