Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull (2008)

Ако не се гледа на голям екран, просто няма смисъл.
Приятен, развлекателен филм - поредният иманярски адвенчър.

What Happens in Vegas (2008)

Бях предубедена доста за филма. Аштън ми е доста MTV-лигав, а Камерън ще си остане тази Мери в колкото и комедии да се снима.
Братовчедката каза, че ще ми хареса и че е особено подходящ да се гледа от младоженци. Права беше.
Много се забавлявах и се смях с глас.

Sex and the City (2008)

Със съчувствие гледах двойките момиче-момче, влизащи за ръка преди началото на прожекцията. Хей, какво ти е направило момчето, че си го помъкнала на кино? Това е женски филм, отидете да го гледате по женски.
Накратко - същото е като сериала, само дето е повече като времетраене.

Бележка 1:
Дори и един мъж да е гледал преди това сериала и да си мисли, че му харесва е много далеч от това да го разбира... Просто сме различно устроени. Хромозоми.

Бележка 2:
Дори и един ден разходка из улиците на София ми е достатъчен, за да ми писне от жени, които си мислят, че живеят в "Сексът и Градът". Май е само секс, а? Всички сме от Манхатън. :)

My Blueberry Nights (2007)

How do you say goodbye to someone you can't imagine living without?

Ако все още не сте, гледайте го сам(а). Евентуално в компанията на топли пуканки и кола.

Много, много добър филм.

КЛЮЧ!

Ladies' Night - 28.05.2008

Не помня много от моминското ми парти, но беше запомнящо се. :)

Adibas

Venity is my favourite sin.

Черен. С три бели ленти отстрани. От къде знаят, че трябва да си купят точно такъв анцуг, ма'а му стара? Това е мода с радиус 50 километра и центърът на тази фешън окръжност се намира в Пазарджик. Съвпада с Колоната, още известна като Х*я.
След кратка разходка по улиците на произволно избран, но вписан в тази окръжност град или село, неизбежно започваш да си мислиш, че е имало голяма промоция-разпродажба в спортните магазини, от която всички са се облагодетелствали...
Удивително. То е просто начин на живот. Животът на празничния анцуг. Разходката в съботния пазарен ден е нещо като ритуал. Да видиш. Да те видят. Може да нямаш 5 пари да се прекръстиш, но маратонките са за поне 200 лева, празничният анцуг е задължително Адидас. Ръцете са дълбоко в джобовете, походката е с изнесено ляво рамо и загатнато футболна в стил 4-та резерва на ПФК Хебър. Погледът е небрежен, арогантен и блуждаещ. Не оставя място за съмнение, че човек облечен с тоя анцуг няма как да не е над тия неща. На прическата също е отделено нужното внимание. Без да се напъват Фанта могат спокойно да направят поне още 2 реклами.
Та след като анцугът е разходен и видян от краен, но достатъчен брой хора, той сяда да пие кафе. Само кафе, докато върти кутията с цигари на масата, където са още телефона и ключовете за колата. Тя разбира се е паркирана пред кафенето - зорко наблюдавана през тъмните очила и надълго обсъждана. Колко гори градско/извънградско, двигател, коне, с какви джанти е и т.н.
Няма да повярвате колко много такива мъже има!... За жените не ми се говори. Достатъчно показателно е, че трудно си намирам дрехи, с които да не изглеждам сякаш съм в бранша на платената любов. А магазините за дрехи са повече от хлебарките в Студентски град. Наистина фрапиращо много.
Светлина в тунела все пак има. Познавам доста и свестни хора, успели да изплуват над празничната адибас смрад&мизерия. Лошата новина е, че по един или друг начин всички са останали адибас обременени.

Море от интернет-любов

Баба ми е голяма почитателка на "Море от любов". Тя самата разполага с материал за реализиране на ~ 17 сезона. Всеки път, когато съм вкъщи(Смолян), ми разказва последните някоко предавания. Желателно е да съм ги гледала иначе обсъждането се проточва. :)
Тази събота Наталия Симеонова, която според един авер е типичната плевенска селянка, не можа да събере влюбените с разлюбените. Героят във втората история изневерил на приятелката си в Интернет- зарибявал се с мадами в сайтове за запознанства и в скайп. За приятелката му това било само поводът да прекрати окончателно тригодишната им връзка, а не причината. За него - тези интернет жени били ей така между другото и за щуротия. Все пак по някое време му просветнало, че реалната жена до него е всъщност това, което търси сред виртуалните. Само дето е късно либе за китка...
Мда. Хората се запознават и се женят по интернет. Защо пък да не си изневеряват по интернет? А изневяра ли е?...
За мен не. Поне докато са на етап "разменяне на снимки". Ако започнат да разменят и флуиди вече е друго. При безразборен и неангажиращ search/chat в мрежата на запознанствата светва само авариен сигнал. Нещо куца във връзката, но това нещо не е непоравимо. Положението върви към необратимо, когато... Е, ясно кога. И тук, като за всяко друго има последваща опция - forgive&forget. Но дали? Може ли да мине "тънко", защото е правил секс с някаква фолк фурия от Харманли изнамерена в Елмаз, а не с най-добрата ти приятелка?
Била съм и от едната и от другата страна. Почти еднакво гадно е. Та така.
Мога да го разбера, но... Такива неща нито се прощават, нито се забравят. Просто се научаваш някак да живееш с тях.
Извод:
Ако искаш само една жена, а после поискаш и друга, постарай се за това да знаят само трима. Ти, тя и будната ти съвест.

Да събудиш динозавър - Андрея Илиев

Само името е достатъчно - няма нужда от други пояснения. Просто уникален автор. Не знам как го прави. Ако беше художник щеше да рисува завършени портрети с едно мац на четката. Да, точно така - леко, почти небрежно движение. Само с едно изречение той може да разкаже и опише всичко. Може да те натъжи, може да те разсмее, може... Всичко може.
Преди това бях чела само "Когато един мъж е на колене". Хареса ми много и цял месец си пазих тази книга, за да я прочета за по-малко 2 дни.
Истинско (крими, а и не само) удоволствие... Ммм...
П.П. Искам и не искам да се запозная с него. Виждам се как стоя изчервена и ме е срам дори да си поискам автограф. Толкова много го харесвам! От корица до корица! Умишлено отлагам да не се нахвърля кръвожадно към други негови публикувани неща...

30 неизвинени - Ваня Щерева

Чета я повече от месец. Бавно върви много... А всъщност е за рафта с лейбъл "на един дъх". Някак си не ми беше нито времето, нито пространството. Както и да е. Оставих я да отлежава в смолянската ми библиотека с идеята, че ще я преоткривам пак на второ четене. На първото някои букви ми дойдоха болезнени...
Нестандартна във всяко едно отношение - размери, хартия, обложка, подвързия, илюстрации и съдържание. Книгата.
Препоръчвам преди това съвсем по женски да минете на гости през "Образцов дом".

56

С Мария пием кафе след работа в Екстрийм-а някъде преди седмица и нещо. Вече сме омели по 3 топки сметанов сладолед със заливка карамел. Възхищаваме се искрено на уникално яките лъжички и тъмни помисли витаят за възможните последствия ако ги отмъкнем... Колко ли ще струва и дали сервитьорката ще се съгласи на покупко-продажба? Мда. Разговорът е на типични женски честоти и неусетно се завърта около традиционни и класически теми като килограми&отслабване.
Мария, разпалено: Знаеш ли какво е да си 56 килограма?
Аз я поглеждам и се подсмихвам...
М., още по-агресивно: Ма не-е-е. Знаеш ли какво е да си 56 килограма?
Аз, с широка полуиронична усмивка: Така като ме гледаш, според теб знам ли какво е?
Всъщност съм малко повече. Варирам в затворен интервал [56 ; 58] в зависимост от това какво съм облякла, през кое време на денонощието се тегля т.н. В гардероба ми прогресивно се увеличават дрехите, които не ми стават. Има такива, които толкова отдавна не съм носила, че съм забравила как ми стоят и че ги имам. Прекалено смело ми се струва да си мисля, че някога пак ще мога да се вмъкна в тях. Както каза дядо ми един от последните пъти, когато ме видя: Пооправила си се. Преди беше много мършава. А това по неговите стандарти и методи за оценка означава, че нещата не са много на добре. Не ми е кофти, че съм надебеляла. Кофти ми е, че си намирам оправдания, за да не отслабвам. :) Почти непрекъснато и най-вече около обяд, вечеря и в близост до млечна баница и крем карамел.
Води се нещо средно между диалог-монолог в следната последователност: Толкова малко воля ли имам, мамка му? - Бе не е до воля това. - Как да не е? - Така. Не е. Просто не го искам достатъчно. И наистина е така. Нямам мотивация. Никаква.
Един поглед наоколо, за да преценя статистически "Къде сме ние?" и почти стигам до извода, че надебеляването е еволюционно обослувено и има много вземане-даване с естествения подбор. Нещо в стил по-хубава стръв = по-хубав улов. То зависи и къде и за какво я мяташ тая въдица, но общо взето е такава тенденцията. По-добрите женски с най-добрите мъжки създават по-добро поколение. Другите духат супата или каквото остане от трохите. Сещам се тук, че имаше един лаф за прасетата и ябълките и кой какво яде, но за него друг път. :) Отпускането на края (или иначе казано - онази сладка елиптична повърхност, върху която можеш да локализираш твоя пъп) започва, когато спреш да ходиш за риба, т.е. вече си си /на/уловил... Истински загрижени за килограмите си са основно хора в открит риболовен сезон и откровено се стремят да изглеждат добре. Дори безумно суетните и претенциозни към външния си вид някак си приемат 10-те плюс на кантара, слизат спокойно от него и продължават все така с шкембето напред...

Подаръци :)

В събота детето на моя колежка стана на 5 годинки. Малка русокоса красавица с умни сини очи. Абсолютен сладкиш. По този повод реших да му купя подарък. :) Just like that. Спомням си, когато аз бях лапе и майка ми се върнеше от работа с подарък за мен. Голям кеф. Истинско чисто удоволствие поради две съвсем простички причини. Първо, не е нещо, което попада в графа "практични" - от каквото имам нужда там в момента. Примерно блузка, обувки и т.н. Второ, не е и в графа "глезотия", т.е. някаква играчка, дето съм искала и съответно съм мрънкала и оревала света за нея. Аз си знам, че ще я имам... :)

Купих 24 цветни молива в красива метална кутия + книжка с приказки за принцеси като последните няколко страници са с игри и картинки за оцветяване. Имаше и по-луксозна кутийка за моливите с капачка-острилка, но с по-малко цветове... Надявам се да й харесат. Виждала съм нейни рисунки преди 1 година. Наистина добри.

Та мисълта ми беше за подаръците-сюрприз. Хубави и неочаквани. Сигурно точно за това съм им се радвала повече... Дори и когато са били "малки неща".

ПКС + Студена бира

Не помня защо ходих до София тогава. С пристигането си изненадах Ирина, а пък тя изненада мен с планираното от нея за вечерта събиране на "смолянски картофи" у тях. Пиехме студена бира, когато Янев дойде с колелото и огромна чанта от последната реколта уникални компири. Организираме се на голямата маса в хола. Тримата белим и режем. Промишлени количества. :) По едно време тръгнах да давам акъл на Ирина - как точно да слага и мие картофите. Янев ме спря. Каза ми: "Недей. Не се меси. Всеки си има технология. Не трябва да се бъркаш в на другите хора технологията..." Замълчах. Ама защо ми говори така? Нали ако ги направим както аз казвам ще стане еди-как си и... Някъде помежду тия ядни и бързо препускащи мисли дойде просветлението. Ако беше анимационно филмче, над главата ми щеше да светне като слънце ел. крушка от 100 W . Обърнах нещата, смених местата. Да знаете само колко много МНОГО се дразня някой да ми слага ред. Особено в кухненските работи. Така ми се вкисва, че мога да подквасвам прясно мляко само с поглед. Наистина, 20 човека ще сготвят по 40 различни начина една и съща манджа, пък била тя и най-необикновени смолянски картофи във фритюрник. Та така, всеки си има мнение. И технология. Не само за картофите. По принцип. И трябва да уважаваш на другите хора технологията. Не само когато си на гости и готвите. По принцип.

Благодаря ти, Янев!...

Нещо като рожден ден

На 27-ми март отпразнувах първата си година в Панагюрище. Да, знам. Много бързо минава времето. Неусетно... Равносметки? А трябва ли?... Сещам се само за хубави неща. :)
Не, че е нямало кофти моменти или крокодилски сълзи, но са по-скоро за сол и цвят. Тия неща се преживяват, да? Няма само лоши или само добри хора, нито пък места.
На моменти ми беше трудно да свикна с някои неща, да ги разбера или приема. Представям си, че и на тях (панагюрците) не им е било особено лесно с мен. :Р
Обадих се на хората, които са били по-различни и по-специални за мен през годината, а надявам се и през следващите. Всички дойдоха. :) Веселих се много, добро парти стана. Афтър партито също разцепи мрака...
Усмихвам се.
Когато преди една година набутах последните кашони с дрехи и книги в реното и тръгнах насам, просто си нямах и идея какво ме очаква. Предполагам Панагюрище също не е било наясно какво бедствие идва... И все пак...
Хубаво е.
Щастлива съм.

0:4 -> МЕИ : Ваня

Четри на нула за гостите с добра голова разлика - средно аритметично много добър пет. Така приключи първата ми магистърска сесия. Светва надпис "Аплодисменти". Не, повод за гордост и радост няма. Радва се само майка ми, която има някаква идеалистична соц представа за висшето образование. Как да й обясня, че преподавателите се чудят как да ни претупат и че съвсем не им се занимава. Освен това, за да вземат повече пари са разпределили програмата в четири семестъра, а не в три. Мизерия...
Миналия петък поседях половин кръстословица време под мартенското слънце на пейките пред ректората - първи блок, докато чаках транспорта към Панагюрище. До мен имаше групичка студенти. На око 2-3 курс. Признавам си, (не)волно подслушвах какво си говорят.
Щрак. И ей така се върнах в уникалната 625-та стая, където не просто живеех, а порастнах...
Малко снимки и много спомени. Рисунките на двете вещици са на Windmaker, а котката е на FireFox. Слънчогледите си бяха там. Влюбих се в тях от пръв поглед. Допълнително - плакат на "Боен Клуб", звездна карта, стихотворение на Диана, текстове на Хиподил, песничката на Билбо "Започва път от моя праг", карта на Средната земя, рисунки, светещи в тъмното планети и звезди и още... много... много... МНОГО...

Домакинката инж. Любка ме обяви за екстравагантна и под ултиматум лепих цяла седмица тапети. Тежко беше много в буквалния и преносния смисъл.
Сега са само легенди.
Който е бил трезвен и си спомня - да разказва...

Тунинг & Имидж

"Аре поздрав за тебе, Мише, мама ти дееба проста"

Криво ми е много, но 4 часа и 3 чаши червено вино по-късно нещата не изглеждат ЧАК толкова идеално зле. Просто утре по някое време трябва да отида до застрахователите, за да видя какво може да се направи за колата.
Спокойно. Жертви няма. Наранена е само смолянската ми нежна душа.
Накратко... Изцяло нов тунинг-имидж на Машината на времето!...
Една красива и дълбока черта от ключ с идеална траектория "преден калник-врата-заден калник" на ниво небрежно пусната до тяло ръка. Някак си и от самолет си личи, че не е било случайно. Сега е момента, в който прочитате ЪпсурТ по-здрава в курсив под заглавието на поста.
Преди доста време в София имах подобен проблем. Така наречените неизвестни извършители събираха нападалите есенни листа от цялата улица и ги струпваха върху колата ми. Това не беше достатъчно, за да ми е гадно и в бонус получих отлепено уплътнение на предното стъкло, преебани чистачки, издран до ламарина преден капак и покрив, откъртен и смачкан преден номер, който намерих по-късно захвърлен на паркинга пред блока... Гадна работа при положение, че не познавам никой и всеки ден паркирам на различни места. Не знам какво толкова им пречех на другите хора или не им харесвах. Изглежда трябваше да се чувствам зле, че им дишах въздуха. Едно такова гадно е да измият със същата грижовност и за същите пари Машината на времето в кварталната снобска автомивка. Колата ми струва средно колкото 1 джанта от черния им лъскав джип, а на всичкото отгоре съм седнала на масата до тях и пия кафе, докато чакам за измиването. Отвън и отвътре. А? Какво викаш, бабиното?
Да, така е. Прав си. Селянията е състояние на духа. Не e местожителство... Мащабите нямат значение. Селяните са си сеуани. С коуеуо... Където и да се намират географски.

Meet the Spartans (2008)

Ако искате да запазите добри чувства към "300", забравете за този филм. Подобен е на кретении като Scary movie & Epic movie като е някъде по средата в класацията като олигофренско изпълнение. Предварително си бях създала нагласа какво ми предстои и въпреки това... Много, много тъп!

Run Fatboy Run (2007)

I can lose weight... but you'll always be an a***hole!

Харесах филма, въпреки сладникавия вкус. Някак си ми подейства надъхващо. :)
Почти си вярвам, че утре сутрин мога да отида да тичам преди работа. :Р

Оставяме историята/сюжета настрана и поглеждаме към героите.
Либи не е нищо особено, както и Уит - обикновени и съвсем стандартни за такъв тип филми.
Денис и Джейк обаче обират останалите (т.е. всички) точки. Хлапето е голям хит. Напомня ми на едно друго от "Наистина любов", което се учеше да свири на барабани заради някаква кака. Държи се естествено и се усмихва с 10 зъба по-малко.
Баща му е рижав, тотално негоден не само за военна служба, но по принцип. Смотан.
Обаче и това да си смотан е въпрос на мотивация.

Michael Clayton (2007)

Do I look like I'm negotiating?

Още бисери от неделната киновечер.
В началото на филма си казваш, че е от тези, които се гледат по няколко пъти. Уви, не! Не е чак толкова добър. Държи вниманието, не те оставя да се обърнеш дори за миг настрани, за да пиеш сок примерно, защото просто ще изпуснеш нещо "важно".
Мадамата си заслужава, а Джордж Клуни за мен ще си остане доктор Рос и това е. Само с един такъв небрежно-елегантен поглед и нищо повече.

Hoodwinked! (2005)

What the Schnitzel?

Общо взето така реагирах, когато Ицо за първи път ми каза за филма. Анимация някаква за Червената шапчица. Скептично сбърчен нос и смръщени вежди. Гледаме го на криво, но нали ни е приятел... Пускаме DVD-то, а и все пак той се изказва антинегативно за филми веднъж на 16 високосни години.
Сигурно си спомняте това. Преди доста време се въртеше из мейлите. Та филмчето е нещо подобно. Приятно е, не пеят много, ведри лафове, но има още какво да се желае...
БаБаБаТа!

До там и обратно...

Петък вечер ме завари в Пазарджик - Амарето, водки на промоция и голяма компания. На долния етаж имаше хаус парти и вече мога да различавам успешно прогресив от агресив. Първото е когато музиката ти цикли в мозъка, а второто когато започне да ти бърка и в червата.
Около 1 след полунощ не можахме да съберем много симпатизанти за Face-а и в скромен състав се зиг-занесахме натам. Шест лева за Тони Стораро. Повтарям. ШЕСТ. Още ме боли...
Кофтито на Ларго е, че няма значение дали ще си на 1-вия етаж при каубойците или на 2-рия, където е денс-менс. Напукахме плочките на дискотеката с Limp Bizkit само на едно стълбище разстояние от бесни те плей-бек-ове...
Събота вечер пих чуден осмарски пелин на Батак, а в неделя следобед за първи път стъпих върху замръзнал язовир. После потънах. Събитието беше отпразнувано с бира и постни сърми от Билла.
В неделя един ускорен-бърз влак ме остави на гара Искър, а червената лястовица 88 ме закара право у Ирина. Гости ме с вкусно гювече и без бой се навих да ходя на Витоша на другия ден.
На тази снимка само обувките и гащите под панталоните са мои. Фешън ансамбълът е изцяло от модна къща Николова, а тая крива тояга я мъкнах около 6 часа. В началото объркахме пътя, после загубихме 2-ма баир-будали от групата... Следват 4 часа сняг, студ и мизерия. Вълшебната сила на боб-чорбата... Подробности насам.
Все пак учих. На изпита ударих греда - от 2 научени теста ми се падна 3-ти. Ако съдя по резултатността ми в ЕвроФутбол, оценката ми ще бъде 100% адреналин... За първи път пускам фиш и залагам. Вътре съм 20 стотинки. Играх за супер джакпот с идеята, че късмета на начинаещия е на моя страна... :) Познати 3 от 14 срещи и 4 от 13. Много ги усещам тия прогнози и мачове - като Алена хороскопи. :Р