my personal pandora box

Не е точно кутия. Направо са си кашони...
Онези сантиментални вехтории, които не означават нищо за всеки друг, а са всичко за мен. Спомени от едно минало, което няма да се върне, а мен ме е страх да запратя в коша, защото... Защо?
Откровено казано, това са боклуци. Хартийки, джунджорийки... Цяла една епоха - събрана, за да бъде разказана... Всеки предмет си има история и някои от тях ще дигитализирам в блога, преди да поемат към небитието... Предстои ми голямо ровене и не бих казала, че ще го правя с особено желание, защото в един момент ще трябва да призная истини, които дори и ненаписани - пак болят до степен "е*@лосием@йката"... Мда.