my personal pandora box

Не е точно кутия. Направо са си кашони...
Онези сантиментални вехтории, които не означават нищо за всеки друг, а са всичко за мен. Спомени от едно минало, което няма да се върне, а мен ме е страх да запратя в коша, защото... Защо?
Откровено казано, това са боклуци. Хартийки, джунджорийки... Цяла една епоха - събрана, за да бъде разказана... Всеки предмет си има история и някои от тях ще дигитализирам в блога, преди да поемат към небитието... Предстои ми голямо ровене и не бих казала, че ще го правя с особено желание, защото в един момент ще трябва да призная истини, които дори и ненаписани - пак болят до степен "е*@лосием@йката"... Мда.

skinny jeans

Ще мине още ДОСТА време, докато извадя плочки на корема, но всеки ден се чувствам по-близко до целта. Или почти всеки. Понякога изпадам в периоди на тотален мързел и липса на желание за каквото и да е. Храня се безобразно, не спортувам... Обаче после се съвземам и продължавам напред. Нали така, (Ку)брате?:)
Ходя на масажи и различни терапии веднъж седмично, скачам вкъщи с гривната 3 пъти седмично + размятане на гири... На този етап не ми е приоритет да вредя тренировки във фитнес или пък така модерното напоследък на село - канго. Може би следващият месец.
Видях петицата отпред на дисплея на кантарчето в салона, но което наистина ме накара да се усмихна е, че влезнах в дънките и панталоните от преди първата бременност. Пазих ги 4 години тия дрехи - сгънати там, най-горе в гардероба... Е, седят ми малко опънато по бедрата и тумбака, но работя по въпроса...
Ровейки из дълбоките архиви, намерих бележка с мерките ми преди 20 години. Талията ми е била 63 сантиметра и съм искала да отслабна?!... Сега ако имам такава талия, ще си ударя дупето в тавана, а то сигурно ще си остане там - размазано от кеф.:)
Напълно съзнавам къде и в какво е проблемът ми. Колкото и да (не) съм слаба, не мога да се харесам. Все искам още и още... Никога не ми е достатъчно и може би в това няма нищо лошо? Или?