Купих я, защото беше от "смолянски" автор, а в последствие заради това я прочетох до край. Скучна ми беше... Човекът се е опитал да опише онова вълшебно и специално детство, което сме имали в Смолян и въобще не му се е получило. Останал си е с желанието и до там.
Мда, лагер в Бяла, Толкин, Властелинът на пръстените, звездите, луната, мистиката, Орфей, Евридика, цигарите и алкохолът, училището, любовни трепети... Каквото си е писал и преживял този човек, било е по-добре да си остане в някоя тетрадка там. Нямаше нужда да се издава. Някой, който не е от тук и прочете книгата, ще остане с впечатления, толкова далеч от истината, че просто няма накъде. Но както и да е.
Това ми е третата книга за доста кратко време, в която се споменава По и Гарванът. Другите са Книжарничката и Надзорът на Лукяненко.
Ще взема да се поразровя малко из творчеството на Едгар. Спомените са ми доста бледи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар