Приятно четиво, има много попадения, но и още много може да се желае. На моменти леко ми напомни за Български психар. Екшън, кръв, черва, драма, жени, свирки, после пак екшън... До втората част на книгата. Първата я сравнявам с подмятане в буен поток, а втората с едно кротко плаване в спокойно езеро. Но и двете са ми недовършени някак. Хубави, но недовършени. Още може!
Сигурно ще пробвам и другите му книги.
Мечът на Кайген е непобедим – така казват легендите
-
Но тук, високо в забулената от мъгли Такаюби, където сякаш нищо не се беше
променило […]
Източник
Преди 2 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар