Невидимите кризи - Георги Господинов

Отдавна имам слабост към този автор и няма начин да пропусна новата му книга. Предишната, Физика на тъгата, все още отлежава на рафта. Някой ден и на нея ще й дойде ред. Започвах я няколко пъти, но не ми се получи. Както и да е.

Купих Невидимите кризи от Книга за теб. Първо, книгата беше при мен в същия ден, в който излизаше по книжарниците. Второ, почувствах се не само клиент/потребител... Някаква уникална смесица на лично и професионално отношение. Трето, безплатна доставка, а и отсъпка при покупка... Така се прави. Браво, пичове! Продължавайте в същия дух!:)

Книгата ме грабна и направо ме залюля, защото я дочетох в Смолян, където разни сувенири и спомени от социализма се премятат като артефакти по картата на живота ми. Вървиш и направо се спъваш в тях. Служат, за да минеш на другото ниво, а и да не забравиш от къде си тръгнал.

История има във всеки човек и предмет. Понякога се дразня на баща ми и баба ми, които нищо не изхвърлят, а трупат и пазят, защото някога може да потрябва за нещо си. Отделно виждат в една вещ хиляди предназначения и ползи, освен тази основната, за която е изначално проектирана и произведена.
Разбирам ги, някои навици и начин на живот не могат просто ей така да изчезнат изведнъж. Толкова са далеч от стандартното консуматорско поведение, че изобщо не е чудно, че икономиката няма прираст. Всичко се ползва до откат, а когато фалира, се пази, защото може да влезе в работа...
Всякакви вехтории живеят свой собствен втори живот в скука и забрава на тавана или в гаража. Чакат да бъдат преоткрити някой ден или да бъдат заметнати безжалостно към кофата от майка ми, която от време на време я издебва фън шуй депресията.:)

Кризи и драми - колкото поискаш! Добре е да не ги подминаваме с лека ръка. Братовчедите ми, които са от новите пари, въпреки че имаме само осем години разлика, са много различни от мен и не си спомнят даже Световното през 94, да не говорим за друго.... Може би е по-добре така, не знам.
В найлоновите пликове от прясно мляко аз още виждам чудната опаковка за сандвич от моето детство, а те - просто поредният бавноразграждащ се боклук...

Снимките са от Бачковския манастир, 05.05.2013 г. Дядото продаваше табелки... Успях да овладея първоначалния ми спонтанен порив да си купя Образцов дом. Осъзнах, че моят никога няма да бъде такъв. Рядко чистя, разхвърлям много. Подредената къща не е сред признаците ми за щастлив живот.

П.П. Корицата е уникална! Мега добра!