Имахме японец в гимазията по някаква програма за обмен. Казваше се Гаки и водеше часовете по информатика. Направи кръжок по японски език, който посещавах два пъти седмично в продължение на 3 години.Научих се как да ям с клечки, как да сгъвам оригами, малко думи и няколко песнички. Песните изпяхме заедно с другите (общо 4-ма) ентусиасти пред цялото училище на някакъв празник, облечени в традиционни японски кимона. Голям смях.
Почти през цялата първа година Гаки се обръщаше към мен с "Баня", защото нямат "В" в тяхната азбука.
Един път донесе някаква гадна супа, която ни убеждаваше, че я ядат всеки ден и е ужасно вкусна. Беше си блювоч от всякъде, но иди му обяснявай... От възпитание преглътнахме по една лъжица, а Гаки така и не ни я донесе пак. :)
Покани ни на рождения си ден. Свирихме заедно на китари, пяхме, пихме саке и ядохме ориз с яйца и водорасли, както и подобрена версия на супата. Изкарахме си супер.
Японецът много харесваше България. Традицията. Народната музика. Културата. Хората. Ракията. Всичко. Ходеше на уроци по български език. Имаше проблеми с Б-то/В-то и Р-то/Л-то в думите, както и женски-мъжки-среден род + членуването, но като цяло му се отдаваше.
След време чух, че се е оженил в Япония, но по български - с традиционни наши носии, музика и някои ритуали.
В математическата гимназия пък имаше японка, която след прибирането си от България отказала да работи по тамошните стандарти. Поискала по-кратък работен ден, съответно за по-малко пари, но пък за сметка на повече свободно време. За себе си.
Книгата "Изумление и трепет" не ми хареса. Никак. Или почти никак. Интересни ми бяха само японците с техните взаимоотношения и мироглед. Главната героиня ("европейката") не става. Сдухана работа. Не мога да повярвам, че има хора, на които книгата им е била смешна или забавна. Честно. Отчаяни лезбо-трепети, съчетани с обожествяване и поклонничество; професионално безсилие, довеждащо до депресивно състояние в степен "подскачам чисто гола върху бюрата в офиса"; оператор на кенефна четка, който си мечтае, че лети над небостъргачите, докато гледа през прозореца на 42-рия етаж и подрежда рула тоалетна хартия...
Имам още няколко книги на Амели Нотомб, но не знам дали скоро ще се престраша да посегна към тях.
А какво се крие зад фразата "Изумление и трепет" ще ви оставя да разберете сами, ако решите все пак да прочетете книгата. Става бързо (няколко часа), но не гарантирам, че ще е приятно и безболезнено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар