29, isn't it ironic...

Trust me.

РД

Днес баба ми Иванка има рожден ден. Става на 74. Уау, нали?
По това време сега трябваше да съм в Смолян и да помагам в нареждането на масата. Защо не съм, още нямам логично и разумно обяснение. А трябва ли да имам? Мога да имам прилично оправдание. Като това, че семейните смолянски събирания напоследък ме вкисват.
Защо е друга тема, в която не искам да задълбавам в момента.
От скоро си мисля, че рождените дни като цяло са доста надценявани. И като празник и като смисъл, който се влага в тях.
Пичове, аз съм специална всеки ден и нощ. Уникална. Принцеса. Искам торти и подаръци целогодишно, а не някаква дата да ви задължава да ми ги купувате. Зарадвайте ме, накарайте ме да се усмихна този вторник или онази неделя. Направете всеки мой ден рожден ден. Колко просто е това?
На пети декември не ми се обаждайте по телефона. Не ми пращайте есемес. Не ми честитете във фейсбук. Не ми вземайте цветя, нито подаръци.
Ако съм ви мила, ако съм в мислите ви, ако съм в живота ви - покажете ми го, когато го почувствате. Днес, утре, след 1 седмица, след 4 години. В два следобед, в 4 сутринта... Датата не ми е от значение. Рождените дни са просто един counter. Ей така, за да броим, не за да измерваме нещо на дължина или по време. Защото аз съм на 16 от доста години насам и не може да ме убедите в противното, дори и да сложите 29 свещи на тортата. Сигурна съм, че и баба ми е на 16. Ако я познавате, ще ми повярвате. :)

Прегърни човечеството

Преди повече от месец говорихме с приятели за един конкурс за есе на тема "Опознай себе си, прегърни човечеството". Първоначално се вдъхнових, бях решена да напиша нещо по темата. Какво ти, убедена бях, че моето есе ще е най-малко в топ 3 или поне ще отнеса почетна награда. Толкова яко. :)
Размишлявах, дълго отлагах, чудех се от къде да го подхвана, за да не е тотално клише. После крайният срок за предаване изтече и така...
Днес е награждаването и се чудя кое есе е спечелило. Защото, честно, на мен не ми е до никакво човечество и още по-малко искам да го прегръщам.
Двадесет и деветият ми рожден ден наближава, а аз съм толкова далеч от опознаването ми, колкото съм била и на първия ми рожден ден. Сякаш опознаването е някакъв еднократен акт. Квадратче в чек-листа. Опознай себе си. Готово. Какво още имам да правя още днес? Да напазарувам, да забърша праха... Толкова лесно и толкова просто. Някаква задачка, която да свърша междудругото в събота следобед. Да го отметна и да не го мисля повече. Нали?
Та коя ли е тази, която вече е свършила тази работа с опознаването и го е заковала това есе? Казвам тази, защото повече от 95% от участниците в конкурса са жени. Или много им върви с опознаването или просто им се пише повече. За човечеството.
По време на разговора ни, организаторът на конкурса подхвърли, че с времето приоритетите на хората се променят драстично. Или поне неговите са се променили. Не разбрах точно какви са му били и какви са му сега. Приоритетите. Дали просто ги е пренаредил или са се появили нови.
Не ми е съвсем ясно защо човек трябва да си създава толкова грижи, за да си измисли философия, която да оправдава действията му. Пред себе си и пред другите. И да го нарича приоритети. Никакви приоритети не са това, а някаква табличка с първо, второ и трето, с която да рационализира постъпките си.
Човек има само една цел. Приоритет? Да се чувства добре. Щастлив. Опознаването е да разбираш и правиш каквото те кара да се чувстваш така. Всеки ден. Преди 10 години и сега за мен това са едни и същи неща и човечеството няма кой знае колко общо с това, че да го прегръщам. Или има?

Мила Мерилин - Людмила Сланева & Ваня Щерева

Към книгата има диск. Първо него прегледах. Една приятна изненада! Хареса ми - новаторско представяне и допълнение, затваряш едното око за аматьорското изпълнение, което всъщност добавя още по-голям чар. Когато играем себе си в нашия собствен живот, кой може да ни обвини, че сме аматьори-актьори?

А за книгата... Още го мисля... В живота на всяка жена има по един Виктор. Уж сме си го делили, а той е нито твой, нито мой. И на себе си не е, защото не може да бъде щастлив такъв какъвто е. Вярваш или не, две жени на един Виктор не могат да бъдат приятелки, дори и привидно да изглежда така. Не могат, ако поне едната истински го е обичала.

"Забелязала съм, че хората изглеждат различно в зависимост от това дали живеят в любов или не. Хората без любов ходят свити, с приведени напред рамене. Раменете сякаш се опитват да прикрият една празнина между тях, да я скрият от останалите. И срам има, че им се е случило безлюбовие."

Лулу. Детски стихотворения за възрастни - Петя Кокудева

Внимание!
Ще се влюбите от пръв поглед в книгата, стиховете и илюстрациите!
Ако имате дете, купете му я. А ако нямате, купете я за детето в себе си.:)

Браво, Петя!

П.П. Не я намерих в книжарниците в Смолян преди около месец, когато излезе. Срещнах две съученички тогава, които не знаеха за книгата. Изненадаха се приятно.:) Едно четене на стихове в родния Смолян би било прекрасно, нали?

и три пики метър!...

Момчетата седят на шезлонгите на плажа, цепят картите, озъртат се. Четвъртият за белот го няма вече 15 минути. Безследно изчезнал за бира или по мацки. Или и за двете. Решавам да се включа. Настава кратка еуфория, прекратена от въпроси и съмнения - знам ли как се играе? Мрънкам нещо и започваме. 4 паса. Ново раздаване. Ангел все пак се появява от някъде. Не носи нищо за пиене и е без мадама. Сра, а? Наднича ми в картите. Отново 3 паса. Казва ми и аз да пасувам. - Ти луд ли си?!... Всичко коз! Идва ми дълга боя, 3 валета. Ние записваме 35, а Вие се чудят още какво става. Ангел се врътва на пети и отново изчезва на мисия. Няколко раздавания по-късно вече водим решително в резултата, а към края на коктейла ми вече излизаме с контрите.

Плискаме се покрай басейна, смях. Един такъв звънлив. По детски безгрижен, красив. Моят. Сепнах се. Кога беше това за последно? Не помня. Чувствам се като фонтан от щастие, енергия и сила. Без причина. Без посока. Просто ме има. За да се къпеш в него и гребеш с пълни шепи... Съдбата ти намига. Полъх. После всичко продължава. Както си беше.

Козовете са винаги в твоите ръце. Ако ги направиш такива.

Кафка

Пием кафенце навън, наслаждаваме се на последните лъчи от залязващото слънце. Говорим си за живота и вселената или си мълчим за всичко останало.
Обсъждаме дарените над 1000 книги на немски и английски език на панагюрската библиотека. Цонко бутна едно приятелско рамо за благодарственото писмо на немски до дарителите по проекта, в което накрая беше завъртял един цитат от Кафка. Признах му, че преди няколко седмици, когато пращах писмото, не бях чела нищо негово, а той направо ми сипа, че Кафка четат само манекенките. Да се пренасоча към нещо друго. Към "Кафка на плажа", например. Е, това поне, макар и в аванс, съм направила.
Нито съм им на килограмите, нито съм им на годините вече, но трябва да им призная на манекенките, че имат адски корава психика. Сънувах бесни кошмари цяла седмица. Няма заспиване, ей!... Прочетох няколко неща, но определено нямам желание да ги коментирам.
Kindle-ът е зареден с още, а май няма да стигна до тях изобщо.
А немецът, който всъщност убедих за дарението му е такъв фен!... В последния ни разговор горещо ми го препоръча. Нямам търпение да дойде отново в България и да му сипя. Една ракия. Поне. Нека и него го заболи малко главата...

Изумление и трепет - Амели Нотомб

Имахме японец в гимазията по някаква програма за обмен. Казваше се Гаки и водеше часовете по информатика. Направи кръжок по японски език, който посещавах два пъти седмично в продължение на 3 години.
Научих се как да ям с клечки, как да сгъвам оригами, малко думи и няколко песнички. Песните изпяхме заедно с другите (общо 4-ма) ентусиасти пред цялото училище на някакъв празник, облечени в традиционни японски кимона. Голям смях.
Почти през цялата първа година Гаки се обръщаше към мен с "Баня", защото нямат "В" в тяхната азбука.
Един път донесе някаква гадна супа, която ни убеждаваше, че я ядат всеки ден и е ужасно вкусна. Беше си блювоч от всякъде, но иди му обяснявай... От възпитание преглътнахме по една лъжица, а Гаки така и не ни я донесе пак. :)
Покани ни на рождения си ден. Свирихме заедно на китари, пяхме, пихме саке и ядохме ориз с яйца и водорасли, както и подобрена версия на супата. Изкарахме си супер.
Японецът много харесваше България. Традицията. Народната музика. Културата. Хората. Ракията. Всичко. Ходеше на уроци по български език. Имаше проблеми с Б-то/В-то и Р-то/Л-то в думите, както и женски-мъжки-среден род + членуването, но като цяло му се отдаваше.
След време чух, че се е оженил в Япония, но по български - с традиционни наши носии, музика и някои ритуали.
В математическата гимназия пък имаше японка, която след прибирането си от България отказала да работи по тамошните стандарти. Поискала по-кратък работен ден, съответно за по-малко пари, но пък за сметка на повече свободно време. За себе си.

Книгата "Изумление и трепет" не ми хареса. Никак. Или почти никак. Интересни ми бяха само японците с техните взаимоотношения и мироглед. Главната героиня ("европейката") не става. Сдухана работа. Не мога да повярвам, че има хора, на които книгата им е била смешна или забавна. Честно. Отчаяни лезбо-трепети, съчетани с обожествяване и поклонничество; професионално безсилие, довеждащо до депресивно състояние в степен "подскачам чисто гола върху бюрата в офиса"; оператор на кенефна четка, който си мечтае, че лети над небостъргачите, докато гледа през прозореца на 42-рия етаж и подрежда рула тоалетна хартия...
Имам още няколко книги на Амели Нотомб, но не знам дали скоро ще се престраша да посегна към тях.
А какво се крие зад фразата "Изумление и трепет" ще ви оставя да разберете сами, ако решите все пак да прочетете книгата. Става бързо (няколко часа), но не гарантирам, че ще е приятно и безболезнено.

Kindle vs. Books

Няколко месеца след покупката.

Моят избор: Amazon Kindle 3 WiFi & 3G + черен кожен калъф

Беше любов от пръв поглед. Пожелах го още щом се появи на бял свят преди няколко години. Беше само въпрос на време и пари.
В началото на 2011 няколко дни браузвах из нета без цел и посока, за да достигна повратната точка на вземане на решение. Да, сега е моментът.
Засилих се към банката, за да си изкарам нова кредитна карта, с която да разширя обхвата на онлайн пазаруването ми. Набързо ми охладиха желанието, когато ми казаха, че трябва да чакам поне 1 седмица, докато я издадат. Стиснах зъби и реших, че мога да прежаля 7 дни бюрокрация. Евентуално, като опре до плащане, ще помоля приятел да ми я вземе, а аз ще му дам парите в брой. Сега една карта ли ще ме спре?:)
Още същия ден влизам в Amazon, за да поръчам директно. Направих си регистрация, прекарах няколко часа в избор на аксесоари и потвърдих поръчката. Любезно ме уведомиха, че трябва да чакам 3 седмици, защото нямат наличности. Вкиснах. Отказах поръчката и се насочих към офертите от eBay. Някакви добри хора са написали цяло ръководство на български за пазаруване от там step-by-step. От инфо за избиране на стоки и продавачи, през плащания с карти до борбата с митниците. Безценно. Аз обаче вкиснах съвсем. Толкова много разправия и бумащина. Кому е нужно това?... Няма начин да няма начин. Тогава намерих няколко български сайта. Чудно и хубаво. Наложен платеж. Доставка до няколко дни. Малко по-скъпо, отколкото от Amazon или eBay, но какво пък - и те са хора и трябва да живеят от нещо. :)
Хвърлих се на пълните екстри, т.е. WiFi+3G, въпреки че прочетох доста по темата за и против инвестицията. На фона на няколкото месеца ползване бих казала, че към момента не ми трябва нито едно от двете. Използвам браузъра на телефона за интернет и онлайн медии. Удобно, бързо и лесно. Книгите преточвам от компютъра след внимателно обмислена селекция, която е планирана за доста време напред. Но за това по-късно.
Калъфът е черен, защото преобладаващият тип дамски чанти, които имам са тип торба и ала всичко-в-едно-и-това-което-ти-трябва-е-най-отдолу. Тук трябва да спомена за основния недостатък на българските сайтове. Освен по-високата цена, не предлагат почти никакви възможности за избор на аксесоари. А аксесоарите са около 60 до 90% от удоволствието от покупката. Ако тези хора от сайта решат да направят аналогия с колите и техните "аксесоари" (напр. джанти, музика, навигация и т.н.), ще разберат с каква златна, но неразработена мина разполагат. На това му викам "Отдел за борба с клиента", известен още като "Маркетинг" в някои фирми. Ти искаш да им дадеш пари, а те се дърпат. На къде отива тази пазарна икономика?
Първо започнах с няколко книги и разкази на английски. Кеф! Всичко, за което трябваше да чакам със седмици за доставка и да плащам предварително безумно високи суми, вече беше на един бутон разстояние.
После преточих читанката и платих няколко български електронни книги от тук с вече издадената ми кредитна карта.
Поръчките ми онлайн към Хеликон леко намаляха, но все още са значителна част от месечния ми фонд "И аз съм човек". Хартиените книги, които напоследък купувам са основно на български автори. За всичко останало - Kindle.

Финални думи. Очарована съм. Страхотен подарък от мен за мен и чисто удоволствие от четенето.

П.П. Все пак, хвърлих едно око на "конкуренцията" и алтернативните устройства в Техномаркет преди окончателно да направя покупката. За мен те не са нито алтернатива, нито могат да бъдат конкуренция на уникалния дисплей, дизайн и функционалност на Kindle.

П.П.П. Миризмата на нова книга и лепило, прелистването на страниците... Миризмата на стара книга, прелистването на страниците, овехтели корици... Дали няма да направят плъгин-нещо-си?... Май само това му липсва. Тъкмо Бредбъри на 21 век ще има тема за размисъл по Фаренхайт. :)

Жената

с голямо главно Ж...

Само факти.

#1
Плажът на Градина. Някъде към десет, десет и нещо. Бичим айляк и се наслаждаваме на почивката през ден втори от Spirit of Bourgas'2010. Слънцето и вълните радват сърфистите. Едни хубави загорели тела се шматкат напред-назад... Бордовете ги носят само за аксесоар, честно. Като банските, джапанките и няколкото реда плочки на корема. Аз се отнасям към бара, от който звучи Cat Empire, за да взема поредното мохито. Чакам ред, а някакъв с гнусна татуировка се набутва преди мен. Барманката, на видима възраст около 18 години, го порязва остро с поглед и му/ми сипва: - Жената е преди вас!... Огледах се да видя коя е тази жена, която е преди нас. После осъзнах, че вече сме само 2-мата на бара. Shit! Оставих всичките си пари на плота, достатъчни за точно 4 коктейла, и тихо казах, че ще взема първия, а останалите по-късно... С бавна крачка поех към шезлонга, докато самочувствието ми, разцепено на две, потъваше като Титаник във вълните на морето.

#2
По-миналата седмица в склада помагах на Мария в разпознаването на компонените, които съм поръчала по поредния проект. Мотаят се кашони, опаковки.. По едно време нещо се заиграх с ножчето, докато разрязвах тиксото на един кашон и Мария възкликна: - Внимавай, бе жена!... Сконфузено й предадох оръдието на труда. До края мълчаливо броих и отмятах послушно елементите от списъка.

#3
Миналата събота в Смолян. Майка ми е извадила малка кутийка със "семейните" бижута. Пробутва ми златни обеци тип халки, които са ми подарък от... когато имам дупки на ушите. Примерно 1-ви клас. С нежелание ги слагам и отегчено хвърлям поглед в огледалото. Някак си тези лелчански обеци от късния соц ми стоят добре. Подхождат ми. Златни обеци!... Брррр!...

#4
Днес. С наперена походка, aka "мениджър-на-ей-тия-токчета", вървя към фризьорския салон. Имам още 20 минути до запазения час и решавам да се завъртя в оптиката, за да си избера нови рамки за очила. Преди да си направя компютърен тест за определяне на диоптъра, т. нар. Оптичка ми задава бърза серия въпроси. Кратка извадка:
- Работите ли на компютър?
- Да.
- Колко време?
- Около 90% от работното време.
- Носите ли очилата тогава?
- Не.
- Защо?
- Нося ги само когато шофирам, гледам телевизия или съм навън.
- На колко години сте?
- Ъ-ъ-ъ... На 29... 28!...
- На вашата възраст трябва вече да ги носите непрекъснато!...
Бум! Земята се завъртя... Виждам звезди и галактики. С едното око малко по-зле от другото.

Коя е тази Жена и откъде се взе изведнъж в живота ми?

How I Met Your Mother

Зациклих. После зациклих още малко. Шест сезона на HIMYM по-късно нямах никакви признаци на подобрение. Всъщност, трябваше ми едно ходене до Смолян, за да рестартирам системата, но това е една друга бира...
Сериалът ми хареса. Legendary. Бих добавила също, че идеален за обгрижване на носталгията ми по Friend-маратоните, които правихме с Ирина по време на сесията в МЕИ. Ведро, ненатоварващо. Метлата, с която смотаваш тежките мисли за тогава, когато им дойде времето и лекарството.
Последващото четене на Bro Code обаче ми дойде в повече. Сериозно. Who needs this shit?!... От над стотина правила, все пак има някой друг бисер, който успя да изтръгне полу-усмивка, но... Представям, че някъде там в пространството, извън пределите на гугъл-търсачката, има мъже, които са го прегърнали като своя библия, а Барни Стинсън е канонизиран за светец. Внимание, пичове! Идеалната за вас жена, която искате да бъде майка на вашите седем деца не си пада нито по Барни, нито по Тед, нито по Маршал. Тя си пада по вас. Никакъв наръчник не може да ви спаси или помогне за което.
Отделно, някакви нереализирани мацки са се напъвали да направят Chick Code, което се оказа нещастно копи-пейст подобие на Bro версията.
Имам няколко финални думи на почитателите на такива книжки, с които да завърша темата - "Никой не може да ми дава наклон." А ако не се чувствате особено убедени в тях, може да пробвате и вдъхновяващото им рецитиране от Иван Готвача в Буря Пустинна.
След GP, сещаш се нали, aka Жоро от Почивка, той е другата уникална ийст коуст перла. От Девня за Девня.

Приказка - Захари Карабашлиев; Силвия Карабашлиева

Имам я от миналата година. Ще я пазя още много години.
Красива и тъжна. Много добри илюстрации.

П.П. По някакъв начин ми напомня и за Толкин, който измисля Билбо за децата си. Иска ми се и аз да направя такъв подарък за моите. Е, няма нужда да филмират произведенията ми после, но пък ако много настояват...
"И Лукас ми вика - издай, издай!..."

Нещата - Мартин Карбовски

Купих си я по съвсем сантиментални причини. Надявах се да се докосна до атмосферата на списание "Егоист". Такова, каквото беше, докато бях в гимназията. Не ми се получи. Натовари ме.
Да, има много скапани неща, много скапани хора и да, скапана ни е държавата. Но животът не е само черно, бяло и сиво. Има и други цветове. Честно.
П.П. Надявам се, че някой знае нещо за книгата на Ина Григорова. Гугъл мълчи, но ако все пак сте чули за нея - споделете!

TILT. Началото - Любен Дилов - син

Отдавна се каня да гледам филма и все още не съм. Надявам се да поправя това в следващите седмици. Най-много да дочакам DVD-то.
Книгата си я бива, но сама за себе си не става. Допълнение е към филма, както всъщност е замислена.
Тук може да гледате видео-представяне на Дилов за книгата.
А тук да изпратите вашата идея за финал. Обичам подобни "интерактивни" проекти. Харесва ми двупосочната връзка между автори и читател.

Любовни упражнения. Сборник - Съставител Ваня Щерева

Има много добри попадения. Повечето от авторите не са "професионални" писатели, а им се е получило толкова добре, че си заслужава да се замислят за втора работа.
Попадение са и кратките автобиографии на авторите след края на всеки раздел. Също толкова интересни са, колкото и историите.
Разбира се, има и няколко леко наивни и дори скучни разказа, но май без тях няма как.
П.П. Оставам фен на Ваня Щерева и всичко, което прави. Дори и да е комерсиално. Поне тя самата не крие, че е така и се опитва да направи хубав "продукт", който да се харесва първо на нея самата, а после и на всички останали. Пийс!

Антихриста - Амели Нотомб

Купих си книгата заради Alvin.
Трудно ще напиша по-добро ревю от неговото. :)

Според Цонко, авторката е в топ 5 на всички времена на студентките по библиотекарство и "отчаяните" съпруги, редом с Паоло Куелю, Хорхе Букай и т.н.
Не мога да споря с него все още, защото съм прочела само една нейна книга, но за момента не виждам много потенциал за чик-лит.

Лично в мен, Антихриста издуха прахта от няколко тъжни детски спомена.

FaceБуки - Любен Дилов - син

Отдавна я имам, но не мога да се сетя за причина защо не съм ви казала по-рано да не си я купувате/четете.
Със същия успех може да разгледате фейсбук профила на Дилов и да прочетете статусите му от самото начало. Има и попадения, но не са ЧАК толкова, като за книга.

Мога да изброя най-ценните неща в две точки.
- Нестандартният формат на книгата. Харесвам такива, но после се чудя къде и как да ги навра в библиотеката.
- Хубавите снимки между страниците, отпечатани върху оризова хартия. Дилов не е най-големият красавец, но фотографът е много добър.

Васко@40 - Васил Василев

Признавам си, купих си я заради Ваня Щерева, а не от любов към музиката или към автобиографичните книги.
Изненадата беше приятна. Хареса ми.
Книгата е кратка, защото има включен превод на още два езика и много снимки.
Откровенна е, много истинска и просто не няма как да те отегчи.
Не си обяснявам защо човек би искал да издаде автобиография, когато е "само" на 40 години, но сигурно си има причина. Съмнявам се, че е заради пари или в търсене на допълнителна популярност и реклама.
А дали да не направя нещо подобно за моят 30-ти рожден ден. От мен за мен?:)

Kafka on the Shore - Haruki Murakami

Мислехме, че сме закъснели, но се оказа, че трябва да чакаме около час на летището във Варна, докато пристигнат нашите хора. Голям паркинг, малко летище и забавленията бързо приключиха с една парадна обиколка между гишето за информация и кафето. Финиширах на "сергията за сувенири", където основните артикули в продажба бяха калъфчета за телефон, цигари и списания. Все пак бяха набутали в задния ъгъл малко книги и дискове с музика. Срещу 20 лева си купих тази. На английски. Алтернативите не бяха много, а и ми се стори подходяща за морска командировка през зимата. Шести декември, ако трябва да сме точни. Размерът на шрифта ме зарадва много. Определено не е от онези малки и зацапани буквички, които те напрягат...
Отне ми около месец. Без речник. Явно не съм загубила форма от гимназията или просто няма кой знае какви засукани думи. Дебелината на книгата е леко депресираща - малко над 600 страници, но пък е по-малка от стандартния формат и си намира мястото в голямата ми дамска чанта.
Хареса ли ми? По-скоро да, отколкото не. Не ме разбирайте погрешно, с голямо удоволствие разлиствах страниците, понякога дори и в малките часове. Просто...
Натовари ме. Накара ме да се замисля. Имах чувството, че подсъзнанието ми обмисля прочетеното и взема решения за моя живот, без да ме уведомява за което.
Няма да пропусна да отбележа и сексуалността в книгата. Харесва ми колко откровено и истински описва маструбацията, "изнасилването", сексът като секс и сексът като "правене на любов".
Хареса ми музиката и книгите в книгата. Рядко го срещам при други автори и го намирам за чудесно.
В крайна сметка, едва ли ще си купя книгата на български. Едва ли ще я прочета отново някога. Но със сигурност ще ми държи влага още доста време.

long time, no see...

От доста време не съм писала. А често различни теми или събития ме провокират, дори си го представям на ум - как точно ще изглежда постът... Понякога причината е мързел в най-чистата му форма и вид, а друг път просто моментът отминава и решавам, че няма да се получи "истинско", защото емоцията е избледняла. Както и да е. Ето ме пак.
От две седмици съм на диета. Поводът е един бас, но и без него пак щях да го направя.
Измъчвам се доста с храната, раздвижвам един крос-тренажор всеки ден и резултатите не са много обндадеждаващи, но няма да се предам лесно и без бой. Вкисвам се много на коментари, че и така съм си добре. А знаете ли, че на всяко добре има и по-добре? :)
Не е странно, че повечето хора отчитат покачването на килограмите преди и след сватбата. Обърнете внимание при разговорите с ваши семейни приятели, без значение дали са женени от 2 или 20 години. Повечето са във фаза на необратимо дебелеене. Така е. Отпускат се. Отпускаш се. Отпускам се... В един момент или го приемаш или се мотивираш да влезнеш в любимите си тесни дънки.
Пожелайте ми успех и ми стискайте палци!
Ще докладвам резултати след 2 седмици. :)