неделя, 16 август 2009 г.

Имах други планове, но...

Първото ми возене в линейка. Направление Панагюрище-Пазарджик. Приключения в стил "Спешно отделение" и близки срещи с д-р Рос и стажантче ала Картър, учейки практична анатомия върху моя корем. Доктор Хаус пропусна този филм и затова последваха два дни във 2ра Хирургия, надупчена от игли като градинарска лейка, без лекарите да могат да решат какво ми е, да ме режат ли или не. Пълна лудница...
На мен ми се пие бира, а те ми преливат физиологичен разтвор. Голяма грешка! С правилната система можеше да се оправя и по-бързо. :)) Сега ми е ведро, всичко е слънчево и хубаво, но тогава... Просто не можех да застана права на крака без да извия от болка.
Горчивата истина е, че ако живееш в Панагюрище трябва да си малко die hard и да сте <<ей така>> с баце ти Брус Уилис. "Бърза" помощ пристигна след 30 минути след обаждане. 2 минути диагностика и още 10, докато се опитват да ме свалят по стълбите в одеало без да ми дрънкат главата ляво-дясно в стените. 5 минути до болницата... После чакане 20 минути да дойде доктора от кръчмата и да каже, че нищо не може да направи ако се влоша още. На практика статутът на линейките тук е такси и е въпрос на време да ги боядисат в жълто. Карат всички болни в ПЗ (средно 25 минути) и от там поемат вече споменатите филмови герои...

По-здрав с края на един позабравен, но любим виц:

Докторе, ще живее ли?
Да, но ще куца с левия крак...

2 коментара:

Стоян Христов каза...

Кураж, ще ти мине като на кутре.;)

И един сърдечен и изпробван съвет - никога повече не търси бърза помощ или услугите на местната болница, директно палете колата и по най-бързия възможен начин газ към Пазарджик. Когато е въпрос за живот и здраве, смешките и експериментите не вървят.

Ylith каза...

"Системно" усвоявам алкохол Б63 и започвам да чувствам подобрение. :)
10кз за съвета. За съжаление го установих от челен опит.