Преди около година си взех нов лаптоп. Все още е такъв - нов. Използвам го изключително рядко. Идеята беше да го използвам за уроци, както и да стане новият ми "домашен" компютър, а старият да премине към децата - те така или иначе го бяха окупирали покрай ковидното дистанционно обучение.
На ум пишех текстове, но не сядах да ги запиша нито на лист, нито на компютър, било той нов или стар. Времето минаваше и ето ме днес - някак си съм предпазлива в новогодишните резолюции, а и другите такива, "обещани" през годината. Най-много боли, когато разочароваш себе си и съвсем не ми се иска да измислям оправдания, за да приемам по-леко действителността и себе си.
Ще е хубаво за разнообразие да се приемам, такава каквато съм и да живея. Да живея.
Oh, wait... това също е резолюция. :)
Ревю: „Златният храм“ от Юкио Мишима
-
Може би щях да я оценя по-добре, ако бях я прочела на по-подходяща възраст.
Терзанията на млади мъже, които се сблъскват със света и се мъчат да
изковат ли...
Преди 2 дни