. . : : Life is a Journey not a Destination : : . .

Как баба срещна дядо

2012-01-05T22:39:00.001+02:00

Докато ми разказва, от време на време се спира и ми заповядва –Слушай ме само, Ваня! Това сега не го пиши! Притеснена от неудобство и с полуприкрита гордост се намества на стола си. Има известна строгост в тона й и укор в погледа, малко се колебая дали да й се подчиня. После тя продължава да ми изброява любовите си преди да срещне дядо ми, а пръстите ми тракат по клавиатурата на лаптопа.
Навремето била чаровна хубавица. Прелест! Доказателствата са под формата на архивни черно-бели снимки и безброй въздишки. Факт: Баба ми Иванка вълнувала дните и нощите на момчетата в цялата Русенска област. Оказва се, че не само там. За да ме има мен и моят Смолян, всъщност има история. За това как баба срещна дядо.
Дядо ми Димитър отдавна не е между живите, но аз знам, че той е с мен всеки ден. За съжаление, вече не мога да предам неговата версия за случилото се в Русе, в един парк, през май 1955 година.
Интересно е как са се запознавали и like-вали хората без Facebook и профилна снимка в Skype от морето под чадърите на Слъчев бряг. Къде с бански, къде без... На времето е било друго. Хубаво едно такова.
Сега подаряваш за Коледа 2 билета на гаджето си за концерта на RHCP на 1-ви септември и живееш в неопределеност следващите девет месеца. Дали ти ще си човекът, на когото ще даде втория билет? Истинска история. Замислям се за нея и тези двамата, които за заедно вече пета година, а през следващата може би ще минат през техен собствен Californication и откривам, че си падам повече по соц-романтиката. :)

Следва продължение...

Симетрия - Захари Карабашлиев

2012-01-01T18:59:00.005+02:00

Хубави разкази. Без начало. Без край. Никакви проблеми не са разрешени. Няма поуки.
Просто разкази за нещата, които имат значение, а всъщност се случват уж между другото. Времето преди или след някакво голямо събитие или крайъгълен камък в нашия живот. А не е ли то важното? Което ни оформя и определя?
Ще прехвърлите страницата на книгата за около час-два. На места ще се усмихнете, на други може би ще се разсмеете с глас, а може и малко да се натъжите.
Рисунката на корицата също е много хубава, но можеше да се заиграят малко повече с шрифтовете на заглавието/автора.

Проект смърт - Пепа Витанова (съставител)

2012-01-01T18:49:00.004+02:00

Е, случва се да си купя някоя особено тъпа книга. В случая, сборник с разкази. Това няма как да го знам, особено докато отлежава на рафта повече от 3 месеца. Дойде й времето, а по-добре да не беше.
Трагично! Мен няма кой да ме спре и да ми каже – Ваня, не си купувай тази книга! Ама вас не ви ли е срам да я издавате?!...
Ще е честно, ако призная, че има няколко добри разказа, но останалите 25? Какво да кажа за тях?...
Препоръчвам Иво Беров, Васил Панайотов и Любослава Русева.
Другите разкази са някакви напъни за писане. А от напъване, чак са осрали пейзажа. Много.

Спомени от социалистическо време - Николай Диков

2012-01-01T18:29:00.003+02:00

Всички истории от „онова” време по начало са ми интересни. Заинтригува ме заглавието на книгата, авторът ми беше неизвестен. Оказва се, че е 67 годишен и понастоящем живее в Ню Йорк.
Посвещава книгата на всички Анита и Гошовци (нещо като събирателно за поколението, родено след 89-та година).
Разкази за детството + други истории, разказани от родителите на автора, казарма, студентски живот и после работа...

Книгата е от издателство Симел Прес, няма редактор или коректор. Корицата е отвратителна.
Пълна е с пунктуационни и правописни грешки, но от един момент нататък почти спира да прави впечатление, защото е написана доста увлекателно и с леко/меко чувство за хумор.

П.П.
Иска ми се да бях записала историите на моите баби и дядовци. За съжаление, не съм измислила още начин как да стане, защото те са вече на едно друго, по-добро място. Но ако на вас ви е възможно, направете го. Непременно.

29, isn't it ironic...

2011-12-05T21:54:00.002+02:00

Trust me.

РД

2011-11-26T17:23:00.004+02:00

Днес баба ми Иванка има рожден ден. Става на 74. Уау, нали?
По това време сега трябваше да съм в Смолян и да помагам в нареждането на масата. Защо не съм, още нямам логично и разумно обяснение. А трябва ли да имам? Мога да имам прилично оправдание. Като това, че семейните смолянски събирания напоследък ме вкисват.
Защо е друга тема, в която не искам да задълбавам в момента.
От скоро си мисля, че рождените дни като цяло са доста надценявани. И като празник и като смисъл, който се влага в тях.
Пичове, аз съм специална всеки ден и нощ. Уникална. Принцеса. Искам торти и подаръци целогодишно, а не някаква дата да ви задължава да ми ги купувате. Зарадвайте ме, накарайте ме да се усмихна този вторник или онази неделя. Направете всеки мой ден рожден ден. Колко просто е това?
На пети декември не ми се обаждайте по телефона. Не ми пращайте есемес. Не ми честитете във фейсбук. Не ми вземайте цветя, нито подаръци.
Ако съм ви мила, ако съм в мислите ви, ако съм в живота ви - покажете ми го, когато го почувствате. Днес, утре, след 1 седмица, след 4 години. В два следобед, в 4 сутринта... Датата не ми е от значение. Рождените дни са просто един counter. Ей така, за да броим, не за да измерваме нещо на дължина или по време. Защото аз съм на 16 от доста години насам и не може да ме убедите в противното, дори и да сложите 29 свещи на тортата. Сигурна съм, че и баба ми е на 16. Ако я познавате, ще ми повярвате. :)

Прегърни човечеството

2011-11-26T16:24:00.002+02:00

Преди повече от месец говорихме с приятели за един конкурс за есе на тема "Опознай себе си, прегърни човечеството". Първоначално се вдъхнових, бях решена да напиша нещо по темата. Какво ти, убедена бях, че моето есе ще е най-малко в топ 3 или поне ще отнеса почетна награда. Толкова яко. :)
Размишлявах, дълго отлагах, чудех се от къде да го подхвана, за да не е тотално клише. После крайният срок за предаване изтече и така...
Днес е награждаването и се чудя кое есе е спечелило. Защото, честно, на мен не ми е до никакво човечество и още по-малко искам да го прегръщам.
Двадесет и деветият ми рожден ден наближава, а аз съм толкова далеч от опознаването ми, колкото съм била и на първия ми рожден ден. Сякаш опознаването е някакъв еднократен акт. Квадратче в чек-листа. Опознай себе си. Готово. Какво още имам да правя още днес? Да напазарувам, да забърша праха... Толкова лесно и толкова просто. Някаква задачка, която да свърша междудругото в събота следобед. Да го отметна и да не го мисля повече. Нали?
Та коя ли е тази, която вече е свършила тази работа с опознаването и го е заковала това есе? Казвам тази, защото повече от 95% от участниците в конкурса са жени. Или много им върви с опознаването или просто им се пише повече. За човечеството.
По време на разговора ни, организаторът на конкурса подхвърли, че с времето приоритетите на хората се променят драстично. Или поне неговите са се променили. Не разбрах точно какви са му били и какви са му сега. Приоритетите. Дали просто ги е пренаредил или са се появили нови.
Не ми е съвсем ясно защо човек трябва да си създава толкова грижи, за да си измисли философия, която да оправдава действията му. Пред себе си и пред другите. И да го нарича приоритети. Никакви приоритети не са това, а някаква табличка с първо, второ и трето, с която да рационализира постъпките си.
Човек има само една цел. Приоритет? Да се чувства добре. Щастлив. Опознаването е да разбираш и правиш каквото те кара да се чувстваш така. Всеки ден. Преди 10 години и сега за мен това са едни и същи неща и човечеството няма кой знае колко общо с това, че да го прегръщам. Или има?

Мила Мерилин - Людмила Сланева & Ваня Щерева

2011-10-02T22:15:00.003+02:00

Към книгата има диск. Първо него прегледах. Една приятна изненада! Хареса ми - новаторско представяне и допълнение, затваряш едното око за аматьорското изпълнение, което всъщност добавя още по-голям чар. Когато играем себе си в нашия собствен живот, кой може да ни обвини, че сме аматьори-актьори?

А за книгата... Още го мисля... В живота на всяка жена има по един Виктор. Уж сме си го делили, а той е нито твой, нито мой. И на себе си не е, защото не може да бъде щастлив такъв какъвто е. Вярваш или не, две жени на един Виктор не могат да бъдат приятелки, дори и привидно да изглежда така. Не могат, ако поне едната истински го е обичала.

"Забелязала съм, че хората изглеждат различно в зависимост от това дали живеят в любов или не. Хората без любов ходят свити, с приведени напред рамене. Раменете сякаш се опитват да прикрият една празнина между тях, да я скрият от останалите. И срам има, че им се е случило безлюбовие."

Лулу. Детски стихотворения за възрастни - Петя Кокудева

2011-10-02T22:03:00.003+02:00

Внимание!
Ще се влюбите от пръв поглед в книгата, стиховете и илюстрациите!
Ако имате дете, купете му я. А ако нямате, купете я за детето в себе си.:)

Браво, Петя!

П.П. Не я намерих в книжарниците в Смолян преди около месец, когато излезе. Срещнах две съученички тогава, които не знаеха за книгата. Изненадаха се приятно.:) Едно четене на стихове в родния Смолян би било прекрасно, нали?

и три пики метър!...

2011-08-22T00:57:00.004+02:00

Момчетата седят на шезлонгите на плажа, цепят картите, озъртат се. Четвъртият за белот го няма вече 15 минути. Безследно изчезнал за бира или по мацки. Или и за двете. Решавам да се включа. Настава кратка еуфория, прекратена от въпроси и съмнения - знам ли как се играе? Мрънкам нещо и започваме. 4 паса. Ново раздаване. Ангел все пак се появява от някъде. Не носи нищо за пиене и е без мадама. Сра, а? Наднича ми в картите. Отново 3 паса. Казва ми и аз да пасувам. - Ти луд ли си?!... Всичко коз! Идва ми дълга боя, 3 валета. Ние записваме 35, а Вие се чудят още какво става. Ангел се врътва на пети и отново изчезва на мисия. Няколко раздавания по-късно вече водим решително в резултата, а към края на коктейла ми вече излизаме с контрите.

Плискаме се покрай басейна, смях. Един такъв звънлив. По детски безгрижен, красив. Моят. Сепнах се. Кога беше това за последно? Не помня. Чувствам се като фонтан от щастие, енергия и сила. Без причина. Без посока. Просто ме има. За да се къпеш в него и гребеш с пълни шепи... Съдбата ти намига. Полъх. После всичко продължава. Както си беше.

Козовете са винаги в твоите ръце. Ако ги направиш такива.

Кафка

2011-04-12T01:17:00.002+02:00

Пием кафенце навън, наслаждаваме се на последните лъчи от залязващото слънце. Говорим си за живота и вселената или си мълчим за всичко останало.
Обсъждаме дарените над 1000 книги на немски и английски език на панагюрската библиотека. Цонко бутна едно приятелско рамо за благодарственото писмо на немски до дарителите по проекта, в което накрая беше завъртял един цитат от Кафка. Признах му, че преди няколко седмици, когато пращах писмото, не бях чела нищо негово, а той направо ми сипа, че Кафка четат само манекенките. Да се пренасоча към нещо друго. Към "Кафка на плажа", например. Е, това поне, макар и в аванс, съм направила.
Нито съм им на килограмите, нито съм им на годините вече, но трябва да им призная на манекенките, че имат адски корава психика. Сънувах бесни кошмари цяла седмица. Няма заспиване, ей!... Прочетох няколко неща, но определено нямам желание да ги коментирам.
Kindle-ът е зареден с още, а май няма да стигна до тях изобщо.
А немецът, който всъщност убедих за дарението му е такъв фен!... В последния ни разговор горещо ми го препоръча. Нямам търпение да дойде отново в България и да му сипя. Една ракия. Поне. Нека и него го заболи малко главата...

Изумление и трепет - Амели Нотомб

2011-04-12T00:24:00.004+02:00

Имахме японец в гимазията по някаква програма за обмен. Казваше се Гаки и водеше часовете по информатика. Направи кръжок по японски език, който посещавах два пъти седмично в продължение на 3 години.
Научих се как да ям с клечки, как да сгъвам оригами, малко думи и няколко песнички. Песните изпяхме заедно с другите (общо 4-ма) ентусиасти пред цялото училище на някакъв празник, облечени в традиционни японски кимона. Голям смях.
Почти през цялата първа година Гаки се обръщаше към мен с "Баня", защото нямат "В" в тяхната азбука.
Един път донесе някаква гадна супа, която ни убеждаваше, че я ядат всеки ден и е ужасно вкусна. Беше си блювоч от всякъде, но иди му обяснявай... От възпитание преглътнахме по една лъжица, а Гаки така и не ни я донесе пак. :)
Покани ни на рождения си ден. Свирихме заедно на китари, пяхме, пихме саке и ядохме ориз с яйца и водорасли, както и подобрена версия на супата. Изкарахме си супер.
Японецът много харесваше България. Традицията. Народната музика. Културата. Хората. Ракията. Всичко. Ходеше на уроци по български език. Имаше проблеми с Б-то/В-то и Р-то/Л-то в думите, както и женски-мъжки-среден род + членуването, но като цяло му се отдаваше.
След време чух, че се е оженил в Япония, но по български - с традиционни наши носии, музика и някои ритуали.
В математическата гимназия пък имаше японка, която след прибирането си от България отказала да работи по тамошните стандарти. Поискала по-кратък работен ден, съответно за по-малко пари, но пък за сметка на повече свободно време. За себе си.

Книгата "Изумление и трепет" не ми хареса. Никак. Или почти никак. Интересни ми бяха само японците с техните взаимоотношения и мироглед. Главната героиня ("европейката") не става. Сдухана работа. Не мога да повярвам, че има хора, на които книгата им е била смешна или забавна. Честно. Отчаяни лезбо-трепети, съчетани с обожествяване и поклонничество; професионално безсилие, довеждащо до депресивно състояние в степен "подскачам чисто гола върху бюрата в офиса"; оператор на кенефна четка, който си мечтае, че лети над небостъргачите, докато гледа през прозореца на 42-рия етаж и подрежда рула тоалетна хартия...
Имам още няколко книги на Амели Нотомб, но не знам дали скоро ще се престраша да посегна към тях.
А какво се крие зад фразата "Изумление и трепет" ще ви оставя да разберете сами, ако решите все пак да прочетете книгата. Става бързо (няколко часа), но не гарантирам, че ще е приятно и безболезнено.

Kindle vs. Books

2011-04-05T21:53:00.002+02:00

Няколко месеца след покупката.

Моят избор: Amazon Kindle 3 WiFi & 3G + черен кожен калъф

Беше любов от пръв поглед. Пожелах го още щом се появи на бял свят преди няколко години. Беше само въпрос на време и пари.
В началото на 2011 няколко дни браузвах из нета без цел и посока, за да достигна повратната точка на вземане на решение. Да, сега е моментът.
Засилих се към банката, за да си изкарам нова кредитна карта, с която да разширя обхвата на онлайн пазаруването ми. Набързо ми охладиха желанието, когато ми казаха, че трябва да чакам поне 1 седмица, докато я издадат. Стиснах зъби и реших, че мога да прежаля 7 дни бюрокрация. Евентуално, като опре до плащане, ще помоля приятел да ми я вземе, а аз ще му дам парите в брой. Сега една карта ли ще ме спре?:)
Още същия ден влизам в Amazon, за да поръчам директно. Направих си регистрация, прекарах няколко часа в избор на аксесоари и потвърдих поръчката. Любезно ме уведомиха, че трябва да чакам 3 седмици, защото нямат наличности. Вкиснах. Отказах поръчката и се насочих към офертите от eBay. Някакви добри хора са написали цяло ръководство на български за пазаруване от там step-by-step. От инфо за избиране на стоки и продавачи, през плащания с карти до борбата с митниците. Безценно. Аз обаче вкиснах съвсем. Толкова много разправия и бумащина. Кому е нужно това?... Няма начин да няма начин. Тогава намерих няколко български сайта. Чудно и хубаво. Наложен платеж. Доставка до няколко дни. Малко по-скъпо, отколкото от Amazon или eBay, но какво пък - и те са хора и трябва да живеят от нещо. :)
Хвърлих се на пълните екстри, т.е. WiFi+3G, въпреки че прочетох доста по темата за и против инвестицията. На фона на няколкото месеца ползване бих казала, че към момента не ми трябва нито едно от двете. Използвам браузъра на телефона за интернет и онлайн медии. Удобно, бързо и лесно. Книгите преточвам от компютъра след внимателно обмислена селекция, която е планирана за доста време напред. Но за това по-късно.
Калъфът е черен, защото преобладаващият тип дамски чанти, които имам са тип торба и ала всичко-в-едно-и-това-което-ти-трябва-е-най-отдолу. Тук трябва да спомена за основния недостатък на българските сайтове. Освен по-високата цена, не предлагат почти никакви възможности за избор на аксесоари. А аксесоарите са около 60 до 90% от удоволствието от покупката. Ако тези хора от сайта решат да направят аналогия с колите и техните "аксесоари" (напр. джанти, музика, навигация и т.н.), ще разберат с каква златна, но неразработена мина разполагат. На това му викам "Отдел за борба с клиента", известен още като "Маркетинг" в някои фирми. Ти искаш да им дадеш пари, а те се дърпат. На къде отива тази пазарна икономика?
Първо започнах с няколко книги и разкази на английски. Кеф! Всичко, за което трябваше да чакам със седмици за доставка и да плащам предварително безумно високи суми, вече беше на един бутон разстояние.
После преточих читанката и платих няколко български електронни книги от тук с вече издадената ми кредитна карта.
Поръчките ми онлайн към Хеликон леко намаляха, но все още са значителна част от месечния ми фонд "И аз съм човек". Хартиените книги, които напоследък купувам са основно на български автори. За всичко останало - Kindle.

Финални думи. Очарована съм. Страхотен подарък от мен за мен и чисто удоволствие от четенето.

П.П. Все пак, хвърлих едно око на "конкуренцията" и алтернативните устройства в Техномаркет преди окончателно да направя покупката. За мен те не са нито алтернатива, нито могат да бъдат конкуренция на уникалния дисплей, дизайн и функционалност на Kindle.

П.П.П. Миризмата на нова книга и лепило, прелистването на страниците... Миризмата на стара книга, прелистването на страниците, овехтели корици... Дали няма да направят плъгин-нещо-си?... Май само това му липсва. Тъкмо Бредбъри на 21 век ще има тема за размисъл по Фаренхайт. :)

Жената

2011-04-05T20:42:00.009+02:00

с голямо главно Ж...

Само факти.

#1
Плажът на Градина. Някъде към десет, десет и нещо. Бичим айляк и се наслаждаваме на почивката през ден втори от Spirit of Bourgas'2010. Слънцето и вълните радват сърфистите. Едни хубави загорели тела се шматкат напред-назад... Бордовете ги носят само за аксесоар, честно. Като банските, джапанките и няколкото реда плочки на корема. Аз се отнасям към бара, от който звучи Cat Empire, за да взема поредното мохито. Чакам ред, а някакъв с гнусна татуировка се набутва преди мен. Барманката, на видима възраст около 18 години, го порязва остро с поглед и му/ми сипва: - Жената е преди вас!... Огледах се да видя коя е тази жена, която е преди нас. После осъзнах, че вече сме само 2-мата на бара. Shit! Оставих всичките си пари на плота, достатъчни за точно 4 коктейла, и тихо казах, че ще взема първия, а останалите по-късно... С бавна крачка поех към шезлонга, докато самочувствието ми, разцепено на две, потъваше като Титаник във вълните на морето.

#2
По-миналата седмица в склада помагах на Мария в разпознаването на компонените, които съм поръчала по поредния проект. Мотаят се кашони, опаковки.. По едно време нещо се заиграх с ножчето, докато разрязвах тиксото на един кашон и Мария възкликна: - Внимавай, бе жена!... Сконфузено й предадох оръдието на труда. До края мълчаливо броих и отмятах послушно елементите от списъка.

#3
Миналата събота в Смолян. Майка ми е извадила малка кутийка със "семейните" бижута. Пробутва ми златни обеци тип халки, които са ми подарък от... когато имам дупки на ушите. Примерно 1-ви клас. С нежелание ги слагам и отегчено хвърлям поглед в огледалото. Някак си тези лелчански обеци от късния соц ми стоят добре. Подхождат ми. Златни обеци!... Брррр!...

#4
Днес. С наперена походка, aka "мениджър-на-ей-тия-токчета", вървя към фризьорския салон. Имам още 20 минути до запазения час и решавам да се завъртя в оптиката, за да си избера нови рамки за очила. Преди да си направя компютърен тест за определяне на диоптъра, т. нар. Оптичка ми задава бърза серия въпроси. Кратка извадка:
- Работите ли на компютър?
- Да.
- Колко време?
- Около 90% от работното време.
- Носите ли очилата тогава?
- Не.
- Защо?
- Нося ги само когато шофирам, гледам телевизия или съм навън.
- На колко години сте?
- Ъ-ъ-ъ... На 29... 28!...
- На вашата възраст трябва вече да ги носите непрекъснато!...
Бум! Земята се завъртя... Виждам звезди и галактики. С едното око малко по-зле от другото.

Коя е тази Жена и откъде се взе изведнъж в живота ми?

How I Met Your Mother

2011-04-05T19:43:00.003+02:00

Зациклих. После зациклих още малко. Шест сезона на HIMYM по-късно нямах никакви признаци на подобрение. Всъщност, трябваше ми едно ходене до Смолян, за да рестартирам системата, но това е една друга бира...
Сериалът ми хареса. Legendary. Бих добавила също, че идеален за обгрижване на носталгията ми по Friend-маратоните, които правихме с Ирина по време на сесията в МЕИ. Ведро, ненатоварващо. Метлата, с която смотаваш тежките мисли за тогава, когато им дойде времето и лекарството.
Последващото четене на Bro Code обаче ми дойде в повече. Сериозно. Who needs this shit?!... От над стотина правила, все пак има някой друг бисер, който успя да изтръгне полу-усмивка, но... Представям, че някъде там в пространството, извън пределите на гугъл-търсачката, има мъже, които са го прегърнали като своя библия, а Барни Стинсън е канонизиран за светец. Внимание, пичове! Идеалната за вас жена, която искате да бъде майка на вашите седем деца не си пада нито по Барни, нито по Тед, нито по Маршал. Тя си пада по вас. Никакъв наръчник не може да ви спаси или помогне за което.
Отделно, някакви нереализирани мацки са се напъвали да направят Chick Code, което се оказа нещастно копи-пейст подобие на Bro версията.
Имам няколко финални думи на почитателите на такива книжки, с които да завърша темата - "Никой не може да ми дава наклон." А ако не се чувствате особено убедени в тях, може да пробвате и вдъхновяващото им рецитиране от Иван Готвача в Буря Пустинна.
След GP, сещаш се нали, aka Жоро от Почивка, той е другата уникална ийст коуст перла. От Девня за Девня.

Приказка - Захари Карабашлиев; Силвия Карабашлиева

2011-02-28T16:42:00.004+02:00

Имам я от миналата година. Ще я пазя още много години.
Красива и тъжна. Много добри илюстрации.

П.П. По някакъв начин ми напомня и за Толкин, който измисля Билбо за децата си. Иска ми се и аз да направя такъв подарък за моите. Е, няма нужда да филмират произведенията ми после, но пък ако много настояват...
"И Лукас ми вика - издай, издай!..."

Нещата - Мартин Карбовски

2011-02-28T16:31:00.003+02:00

Купих си я по съвсем сантиментални причини. Надявах се да се докосна до атмосферата на списание "Егоист". Такова, каквото беше, докато бях в гимназията. Не ми се получи. Натовари ме.
Да, има много скапани неща, много скапани хора и да, скапана ни е държавата. Но животът не е само черно, бяло и сиво. Има и други цветове. Честно.
П.П. Надявам се, че някой знае нещо за книгата на Ина Григорова. Гугъл мълчи, но ако все пак сте чули за нея - споделете!

TILT. Началото - Любен Дилов - син

2011-02-28T14:47:00.002+02:00

Отдавна се каня да гледам филма и все още не съм. Надявам се да поправя това в следващите седмици. Най-много да дочакам DVD-то.
Книгата си я бива, но сама за себе си не става. Допълнение е към филма, както всъщност е замислена.
Тук може да гледате видео-представяне на Дилов за книгата.
А тук да изпратите вашата идея за финал. Обичам подобни "интерактивни" проекти. Харесва ми двупосочната връзка между автори и читател.

Любовни упражнения. Сборник - Съставител Ваня Щерева

2011-02-28T14:35:00.004+02:00

Има много добри попадения. Повечето от авторите не са "професионални" писатели, а им се е получило толкова добре, че си заслужава да се замислят за втора работа.
Попадение са и кратките автобиографии на авторите след края на всеки раздел. Също толкова интересни са, колкото и историите.
Разбира се, има и няколко леко наивни и дори скучни разказа, но май без тях няма как.
П.П. Оставам фен на Ваня Щерева и всичко, което прави. Дори и да е комерсиално. Поне тя самата не крие, че е така и се опитва да направи хубав "продукт", който да се харесва първо на нея самата, а после и на всички останали. Пийс!

Антихриста - Амели Нотомб

2011-02-28T14:19:00.005+02:00

Купих си книгата заради Alvin.
Трудно ще напиша по-добро ревю от неговото. :)

Според Цонко, авторката е в топ 5 на всички времена на студентките по библиотекарство и "отчаяните" съпруги, редом с Паоло Куелю, Хорхе Букай и т.н.
Не мога да споря с него все още, защото съм прочела само една нейна книга, но за момента не виждам много потенциал за чик-лит.

Лично в мен, Антихриста издуха прахта от няколко тъжни детски спомена.

FaceБуки - Любен Дилов - син

2011-02-28T14:03:00.004+02:00

Отдавна я имам, но не мога да се сетя за причина защо не съм ви казала по-рано да не си я купувате/четете.
Със същия успех може да разгледате фейсбук профила на Дилов и да прочетете статусите му от самото начало. Има и попадения, но не са ЧАК толкова, като за книга.

Мога да изброя най-ценните неща в две точки.
- Нестандартният формат на книгата. Харесвам такива, но после се чудя къде и как да ги навра в библиотеката.
- Хубавите снимки между страниците, отпечатани върху оризова хартия. Дилов не е най-големият красавец, но фотографът е много добър.

Васко@40 - Васил Василев

2011-01-15T21:50:00.003+02:00

Признавам си, купих си я заради Ваня Щерева, а не от любов към музиката или към автобиографичните книги.
Изненадата беше приятна. Хареса ми.
Книгата е кратка, защото има включен превод на още два езика и много снимки.
Откровенна е, много истинска и просто не няма как да те отегчи.
Не си обяснявам защо човек би искал да издаде автобиография, когато е "само" на 40 години, но сигурно си има причина. Съмнявам се, че е заради пари или в търсене на допълнителна популярност и реклама.
А дали да не направя нещо подобно за моят 30-ти рожден ден. От мен за мен?:)

Kafka on the Shore - Haruki Murakami

2011-01-15T21:12:00.004+02:00

Мислехме, че сме закъснели, но се оказа, че трябва да чакаме около час на летището във Варна, докато пристигнат нашите хора. Голям паркинг, малко летище и забавленията бързо приключиха с една парадна обиколка между гишето за информация и кафето. Финиширах на "сергията за сувенири", където основните артикули в продажба бяха калъфчета за телефон, цигари и списания. Все пак бяха набутали в задния ъгъл малко книги и дискове с музика. Срещу 20 лева си купих тази. На английски. Алтернативите не бяха много, а и ми се стори подходяща за морска командировка през зимата. Шести декември, ако трябва да сме точни. Размерът на шрифта ме зарадва много. Определено не е от онези малки и зацапани буквички, които те напрягат...
Отне ми около месец. Без речник. Явно не съм загубила форма от гимназията или просто няма кой знае какви засукани думи. Дебелината на книгата е леко депресираща - малко над 600 страници, но пък е по-малка от стандартния формат и си намира мястото в голямата ми дамска чанта.
Хареса ли ми? По-скоро да, отколкото не. Не ме разбирайте погрешно, с голямо удоволствие разлиствах страниците, понякога дори и в малките часове. Просто...
Натовари ме. Накара ме да се замисля. Имах чувството, че подсъзнанието ми обмисля прочетеното и взема решения за моя живот, без да ме уведомява за което.
Няма да пропусна да отбележа и сексуалността в книгата. Харесва ми колко откровено и истински описва маструбацията, "изнасилването", сексът като секс и сексът като "правене на любов".
Хареса ми музиката и книгите в книгата. Рядко го срещам при други автори и го намирам за чудесно.
В крайна сметка, едва ли ще си купя книгата на български. Едва ли ще я прочета отново някога. Но със сигурност ще ми държи влага още доста време.

long time, no see...

2011-01-15T20:45:00.004+02:00

От доста време не съм писала. А често различни теми или събития ме провокират, дори си го представям на ум - как точно ще изглежда постът... Понякога причината е мързел в най-чистата му форма и вид, а друг път просто моментът отминава и решавам, че няма да се получи "истинско", защото емоцията е избледняла. Както и да е. Ето ме пак.
От две седмици съм на диета. Поводът е един бас, но и без него пак щях да го направя.
Измъчвам се доста с храната, раздвижвам един крос-тренажор всеки ден и резултатите не са много обндадеждаващи, но няма да се предам лесно и без бой. Вкисвам се много на коментари, че и така съм си добре. А знаете ли, че на всяко добре има и по-добре? :)
Не е странно, че повечето хора отчитат покачването на килограмите преди и след сватбата. Обърнете внимание при разговорите с ваши семейни приятели, без значение дали са женени от 2 или 20 години. Повечето са във фаза на необратимо дебелеене. Така е. Отпускат се. Отпускаш се. Отпускам се... В един момент или го приемаш или се мотивираш да влезнеш в любимите си тесни дънки.
Пожелайте ми успех и ми стискайте палци!
Ще докладвам резултати след 2 седмици. :)

Комерсиално

2010-10-06T20:29:00.003+02:00

Тия дни на работа, обсъждайки няколко не до там служебни теми, докоснахме по допирателната въпросът за комерсиалността. Умишлено не задълбах в разговора, не беше нито времето, нито мястото. Само събеседниците бяха подходящи. :)

Е, комерсиалното непременно ли е нещо гадно?

Да притежаваш нещо "специално", да си купиш нещо "оригинално", да бъдеш уникалната снежинка... Човещинка! Потребност, може би!... И дай сега да отричаме ВСИЧКО, което се харесва на повече от 10 човека под предлог, че е направено за пари и съответно е некачествето, защото целевата аудитория е по-голяма...
Разбира се, не всичко е просо, има и плява. И все пак, да не игнорираме нещо хубаво, защото то е станало любимо и на доста други, макар и много различни от нас самите.

Защо толкова ви е страх, хора?!... От какво?...
Сякаш на подсъзнателно ниво тече мисловен монолог - Леле, какъв ужас! Ще се слея с тълпата! Няма да изпъквам! Кошмар!...

Готова съм да посрещна осъдителните ви погледи и коментари!

Химн - Айн Ранд

2010-09-29T17:06:00.003+03:00

Може и да е написана преди известните антиутопии на Оруел, но да си пръв не означава непременно да си по-добър. Е, не ми допадна. Кратичко, постничко - ние, аз, любов... Оправданието може би е, че е "разказ", разделен в 12 части.

Единственият бонус е дискът. Текстът чете Татяна Лолова и доста добре й се е получило. Признавам, нямах нерви да изслушам цялата книга, но това се дължи на съдържанието.

На юг от границата, на запад от слънцето - Харуки Мураками

2010-09-18T16:36:00.007+03:00

За тази книга ми каза Миглена, докато тършувахме из рафтовете на Пингвините в Смолян. Имаше няколко книги от същия автор, който тя определи с "пише много шантави неща". Само толкова ми трябваше, любопитството ми беше вече раздразнено.

Все още не съм се ровила из интернет, но мога да предположа, че коментарите ще бъдат доста противоречиви... Не искам да търся обобщения за творчеството му. Впечатленията ми за сега са само от една конкретна книга и може би ще остане така за известно време. Просто ми дойде в повече.

Първо, определям се като романтичен човек. Второ, осъзнах, че съм обременена от филмите, които завършват с щастлив край. Няма начин онези двамата да не се съберат накрая, разбирате ли? Това може да не е валидно за мен или примерно за момчето от съседната къща, но някъде, някога, за някой - трябва!...

Подтиска ме мисълта за примирението. Дилемите, въпросите на главния герой, всеки ги има. Е, може би не всеки. Аз ги имам. Понякога. Дори не точно съшите, но ги имам.
Страхувам се безумно от "релсирането", което улавям около мен и близките ми хора - приятели, семейство... Примирението. Кога спира човек да се бори със себе си? Аз мисля, никога. Но дали е така? Може би в един момент наистина спираш, но продължаваш да си създаваш илюзия, че не е така. Имаш нужда от това тънко утешение, иначе душата ти ще се свие и ще изчезне. Завинаги. Въпреки че все още теб те има.

"Единственото дете" много силно ме жегна. Напипа слабото ми място. И наистина, само някой друг такъв "единствен" може да го опише и почувства.
Да бъда едно дете имаше своите предимства и недостатъци, а последствията от тях изпитвах и доста по-късно, например в гимназията или студентските ми години, когато социалният живот стана наистина... социален.:) Аз бях смолянска принцеса и светът се въртеше около мен. Просто не разбирах защо другите не го знаят. За мен това беше неуспоримо статукво, с което другите трябва да съобразяват поведението и думите си. Нали съм принцеса?!... :)) Като дете бях обгърната с обич и внимание, обгрижвана, капризите ми бяха задоволявани... Е, имаше и драми, например поредната ми прищявка не беше осъществена и... Сълзи, сополи, пак сълзи... Сега ми е смешно, но тогава за мен беше краят на света. :)) Въпреки всичко това, бях доста самотна. Приятелките ми си имаха брат или сестра, а аз не. Бях различна от тях. Много. Не делях нищо с никого. И не само...

Оставям тази болезнена тема, за да започна друга такава. Моите eX. Не бих казала past, защото някои от тях са все още в живота ми по един или друг начин. В момента осъзнавам, че не мога да пиша за тях, защото... Хм, каква гледна точка да избера? Мога ли да се дистанцирам? Твърде лично и част от мен, за да мога да го разкажа. Може би винаги ще бъде така. Може би, не?...
Мда, и всичко това заради книгата и една отминала(?) детска любов на главният герой. Като казвам детска, имам предвид истинска, онази с пеперудите в корема, когато ти прималява щом те погледне само и... Децата са просто необременени, не изпитват страх. А дори и да го правят, по-лесно намират начин да го преодолеят. Главата ти е бъркотия от мисли и чувства. Гмурнал си се в дълбокото, без дори да го осъзнаваш. Само един поглед или случайно докосване можеше да подхранва с месеци въображението ми... Честно, не си спомням конкретно моите четвъртокласнически любовни мечти, но помня, че беше хубаво. Сладко!...
По-късно, с времето нещата някак започнаха да стават сложни...

Не знам дали бих препоръчала книгата на някой. Определено бързо се чете, неусетно.
Но бих предупредила за възможната поява на странични ефекти след прочитането й. Такива неща трябва да ги пише на корицата, както е по опаковките на лекарствата.:)

Инвентарна книга на социализма - Яна Генова, Георги Господинов

2010-09-18T15:20:00.005+03:00

Пожелах я, откакто я видях преди години. Винаги ме е спирала цената, все се улучваше в неподходящо бюджетно време. Една неделна разходка из Пловдив, завърши с час обикаляне в новата ОГРОМНА книжарница на Хеликон на главната. И така, ето я и нея в моята библиотека...

Предговорът "Преписки в полето" е един от най-добрите, които някога съм чела!!!

Разлиствайки книгата се върнах назад във времето на моето детство, а емоцията беше подсилена, защото тъкмо се бях върнала от Смолян. Моят Смолян.

Какво да кажа? Спомням си много и малко. Някои неща паметта ми е забравила услужливо.
А трябва ли? Искам ли да ги разкажа на децата ми?

Призраци от отдавна изминало време все още се крият по ъглите (и не само) на родната ми къща. Почти съм сигурна, че мога да открия една безумна колекция от салфетки, към която се отнасях като към безценно богатство. Изваждах всички на леглото и ги нареждах обратно в кутията. Третирах с особено внимание специалните и по-редки, които бяха "луксозни". Блаженство, спокойствие. Това изпитвах тогава, нареждайки едни глупави салфетки в кутия, която после прибирах на най-горния рафт в секцията над спалнята. За по-сигурно.

Сега първокласничката на моята колежка си играе на компютъра. Разни интернет игри...
Нейното детство, моето детство?...
Спомням си, че имах шарен пумпал. Също и огромна плачеща кукла, на която извадих проклетото нещо от корема. Просто трябваше да разбера какво има там вътре. Имах и една от онези щури играчки, които те побъркват с опулените си очи и колкото и да ги буташ, те все се изправят...

На село, по време на безкрайните летни ваканции, с братовчедките ми си играехме с един конструктор. Някакъв соц вариант на днешното Лего. Едно от малкото ни забавления. Също както няколкото плюшени играчки и кутията с панделки на майка ми, подарък от нейните непознати другарчета в Русия. След време ни омръзваше и пускахме грамофона с плочи. Танцувахме и подскачахме по леглата и бягахме като от чума, когато дядо ми се опитваше да ни просвети в народната музика.
Като малко по-големи открих под леглото чували със списания - "Космос", "Жената днес" и разни други такива. Абонамент. Днес просто има интернет.
Чаках да дойде време нашите да ме приберат от село и убивах скуката в дъждовните дни с историите за инспектор Стрезов. Мда, исках да стана детектив. Истински, при това.
Правихме дълги разходки в гората, повече пречехме, отколкото помагахме на баба и дядо за сеното, но беше весело. Всяка година брояхме белите, които сме направили и подобрявахме рекорда от миналата... Говоря за двуцифрени числа.

Спомням си, когато нямаше. Нямаше нищо. По магазините и вкъщи. Пристигахме на село с торба шоколади и бонбони, които разпределяхме за всеки ден от вакацията. Ядяхме ги пестеливо, по малко. На село имаше само един хранителен магазин, а в него само неща от първа необходимост, които не се произвеждат в градината - захар, сол, ориз...
Чудех се на разказите на дядо ми от неговото детство. Когато бил малък, майка му му давала бучка захар, но рядко в особено специални случаи. Тогава бил извънредно щастлив и доволен... Всички продукти били в огромна ракла, под ключ... Сега, седемдесет години по-късно, е доста по-различно. Изобилие, информиран избор, конкурентност...

Прибирайки се в Смолян, на масата сядаме 3 поколения. Много неща ни свързват, но сме толкова различни. Баба ми сякаш успява да е в крак с времето, понякога трудно произнася навлизащите в ежедневието марки и продукти с английски имена... С носталгия си спомня за онова минало време. Да, нямало е много неща, много неща не са били както трябва, но е била щастлива. Не мисля, че соцът й липсва. Съмнявам се, че копнее за него. Според мен, тя тъгува за младостта си, когато са били заедно с дядо ми... Онези години на споделена обич и мечти. Като моите днес.

Преди седмица се наложи да издирвам вкъщи акта за раждане на Георги. Преравях шкафовете, ровичках из документи и кашони, оставени за пренареждане още при нанасянето в новия апартамент. За после. Това "после" все не идва и не идва. Това са моите спомени, за които никога не намирам сили да подредя. Време винаги има. Просто се загубвам и потъвам в тях, а после се възстановявам със седмици от тежкото чувство на тъга, което ме обзема.
Надявам се, че един ден ще успея да подредя моята лична инвентарна книга, която да разкаже на децата ми каква съм била. За ежедневието ми. Малките неща, които са ме правили щастлива и на които съм се усмихвала. Които съм запазила, за да мога накой ден да си спомня, докато вечеряме на масата три поколения...

Генезис - Бърнард Бекет

2010-08-10T01:50:00.003+03:00

Подведох се по заглавието. А и сякаш книгата ме следеше с очи, докато обикалях из книжарницата. Просто не можеше да й обърна гръб, да подмина. Протегна ръце към мен и извика - вземи ме!
Сгънах я за отрицателно време. Погълна ме напълно и вече пет дни по-късно не мога да изляза от "филма". Улавям се, че често мисля върху някои от идеите й без да мога да ги формулирам и страшно ми се иска да ги разчекна/кристализирам на по бира някоя прохладна лятна вечер. Търсят се желаещи.
Не искам да си говорим за големите въпроси и глобалните теми, а за "малкия" избор. Онова решение, което променя съдби и животи. Моя, твоя, на всички останали.

Без да задълбавам защо, ще кажа, че ми напомня на така любимата ми поредица за небесните господари, а също и за "Аз, Роботът"...

Как се прави камбана. Наръчник. - Диана Иванова

2010-08-10T01:35:00.002+03:00

Харесвам нестандартно оформени книги. Понякога, разбира се, има и неуспешни напъни за оригиналност, но тази тук е попадение. Просто няма как да я подминеш в книжарницата. Единственото, което може да те притесни е цената. Петнадесет кинта за едно книжле? За камбана?...
Мога да хвърля доста критични думи по книгата, но ще спестя повечето от тях. Можеше да бъде написана далеч по-добре, но да не замерваме с домати музикантите. Те толкова си могат. Усеща се, че са почувствали нещата. Напипали са кое е невралгичното място, но само до тук. Останалото остава между редовете.
Все пак ще препоръчам.

П.П. Моята камбана се намира в село Петково. Отброяваше часовете на моето детство.

Умерено нежно - Галин Никифоров

2010-08-10T00:48:00.004+03:00

Отново. Казах ли, че е много добър автор?...

Има известно преплитане/връзка с персонажи от "Лятото на неудачниците", което много ми хареса. Направено е леко, само щрих.

Отново идеята за красивата, бурна и фатална жена, която идва в живота на един мъж като комета. Веднъж.

Има и нещо друго, което за мен ще остане неразбрано завинаги. Мъжкото приятелство. Мисля, описано е добре, доколкото мнението ми може да е компетентно. Все пак, успях да го почувствам, дори и на книга. Донякъде завиждам, защото между жени всеотдайност няма и никой не може да ме убеди в противното.

Не съм хазартна личност. По-точно вече не съм чак толкова. Остарявам, може би. Но тръпката, гъделът е за цял живот. Нямам предвид комарджийски покер, казино, рулетка, кеш. Да влезеш в живота all in и да няма връщане назад.Това също ми хареса много в книгата. Като че ли бях забравила какво е да нямаш нищо за губене. Тогава си истински свободен.

Последният, трети разказ, е също много добър. Асоциативно ми идва картина от Ягодинската пещера - Неосъществената целувка. Сталактит и сталагмит, които ще се свържат в едно цяло след около 300 години. Делят ги приблизително 15 сантиметра. Толкова близо, толкова далеч. Част от теб, част от мен. Заедно, но по отделно. Тишината, която казва всичко.

Ето и малко допълнителна реклама за книгата.
Отличена е със Специалната награда на литературен конкурс "Развитие" през 2002 г. Ръкописите са 47, а журито внушително и критично.

Добро момче - Галин Никифоров

2010-08-10T00:25:00.002+03:00

Харесах много този автор. Ужасно добър. В детайлите, хората, ситуациите.

Конкретно за книгата. Чак след като я прочетох забелязах асансьорните въжета на корицата. Преди това, сякаш бяха невзрачен фон. Заигравката е голяма, защото основната част от действието се развива в една тясна асансьорна кабина, а саундтракът е от БНР.Съвсем спокойно може да бъде филмирана. Късометражно кино. Примерно.

Замислям се, че когато аз съм изпадала в екстремни ситуации, също си правя "референци" към отдавна изминали/забравени събития и случки, които са повлияли драматично на живота и мисленето ми, без да съм го осъзнавала до този (екстремен) момент.

Безкрайният път - Богдан Русев

2010-08-10T00:13:00.004+03:00

Приказка. Чудна!...

Възхитена съм как един "голям" и "пораснал" човек може наистина да запази детето в себе си. И да мечтае! Ама да мечтае! По детски!...

Илюстрациите, макар и малко, но на място, са размазващи. Личният ми фаворит е на страница 18!:)

П.П. Към книгата има диск. Гласът е на Миленита. Уникално попадение!

Вечната муха. Трагикомикс. - Георги Господинов & Никола Тороманов

2010-08-10T00:04:00.004+03:00

Много добро! Хареса ми и прочетох с удоволствие.

Под твърдите корици има уникални илюстрации.

Осъзнах колко ме е впечатлил след около седмица, когато видях една муха, кръжаща наоколо...

Лятото на неудачниците - Галин Никифоров

2010-07-28T00:05:00.003+03:00

Супер!
Бях свалила тотално гарда и тази книга ме свари неподготвена. Нанесе удар право в джи-точката, в случай че имам такъв център на удоволствието, активиращ се при четене.
Не пропускайте Пепа от Б клас! Откровен автор, страхотен хумор... Истинско е. На моменти ми напомня за Андрея Илиев. :)
Пробвайте!

Крокодилът гений - Тома Марков

2010-07-27T23:47:00.005+03:00

Това моето вече е мазохизъм. Не го харесвам. Всъщност, не мога да го понасям.
Купувам го и го чета, за да мога да го плюя после на воля.
Хубаво заглавие, интересна корица. После или добро, или нищо. В случая - нищо.

Извод:
Аз очевидно имам много свободно време, което да посветя на книги, написани от тутманици. Вие може би не. Извадете този автор от списъка за лятната ваканция. Всички лятни ваканции.

Urban Junge - Мила МикОфф

2010-07-27T23:16:00.004+03:00

Поредната тъпа книга. Не си я купувайте!
Мацката може би е свежа компания реалния живот, но на хартия и в он лайн вариант - не се издържа.
Хайде, стига! Наистина, колко мацки, които се мислят за Кари Брадшоу, може да побере София?... И колко още от тях ще напишат книга/блог/мило дневниче или каквото и да е друго там?

Виж, от друга страна, "Житие и битие на кака Станка от (тук измислете някой малък провинциален град)", ще ме провокира повече от комплексите и венерическите проблеми на софийските курвяги.

Ако все пак се решите, след един кратък есемес на познат номер ще я имате за прочит напълно безплатно! Държа обаче да ми я върнете обратно. Подпирам си с нея нощната лампата.

Massive Attack

2010-07-27T22:46:00.002+03:00

Няма такъв концерт! Ненормално, извънземно!

Днес ме попитаха колко време ми е отнело да се съвзема след концерта. Честно казано, не мога да кажа, че съм се съвзела изобщо. Той просто премина през мен. Връхлетя ме.
Взе душата ми, разтърси я.

Никога не съм изпитвала подобно нещо.

Бях това, която бях.
Бях това, което съм.
Бях това, което ще бъда.

House M.D.

2010-07-27T22:04:00.003+03:00

Шшшест! Шест! Шест!... Чувам ли се добре?

Така...

Шест сезона на д-р Хаус!

Давам ви/си малко време да осъзная, че последните няколко седмици прекарах в дълбоко пристрастено състояние пред компютъра. Не е като да не се е случвало и преди, но да кажем, че е било достатъчно отдавна, за да забравя тръпката.

Игнорирах всичко, всички. Завладя ме. Хей, ние с него тук имаме връзка, разбирате ли? :)

Nyfes (2004)

2010-05-04T23:26:00.003+03:00

It's not a punishment to remember someone you love. The punishment is to forget.

Хубав филм. По своему красив и тъжен. Няма да крия, последните двайсетина минути си поплаках както си му е редът.:)
Не го пропускайте...
Много истинска емоция, страст, любов... Нищо захаросано! Обещавам! :) Детайли, малките неща...

PS.
Подсказвам още малко:
Опитайте да си представите "hi-asl-imash li pic", но преди ~90 години!
PPS.
Странно, но все пак факт! Попитайте гугъл/уикипедия за mail order brides. Излизат доста резултати и изглежда актуално и в наши дни. Хм, и за мъже и ъ-ъ-ъм... жени! :)

Моите кафеви очи

2010-03-30T22:56:00.004+02:00

Купих си първите очила първи-втори курс. Гребенчетата ги дават като минеш последното ниво на MEI-labs-dungeons&professors.:)Нямах кой знае какъв диоптър и ги носех повече за "парлама"... Последното мога да подкрепя и с доказателства. Един слънчев ден оставих очилата на капака на колата, докато почивах на една бензиностанция в Чепеларе. Минути по-късно отпраших по направление Пампорово-Смолян и малко преди отбивката за Рожен се усетих, че май нещо съм забравила... Факт! :)
Anyway, преди да ги затрия толкова драматично бях стигнала до -1 и просто беше въпрос на време да си купя следващите.
Новите избрах по-практично: леки, удобни, най-малко грозните рамки в цялата оптика. С тях съм и до ден днешен, а периодично сменям само стъклата. Първоначално се прецаках да си взема такива със "защита-от-компютър(!?)", но после не повторих тази грешка. В крайна сметка аз не виждам на далече, а когато съм пред компютъра просто ги свалям. Неудобно е да ги носиш в комплект със слушалки и специалните ми зарибявки от Winamp-a.
Две години след последния ми профилактичен преглед, реших да си запиша час в една от оптиките в Панагюрище. Докторът (гей-вълшебник с ярко червена риза, закопчана до последното копче на около 2 сантиметра над адамовата му ябълка)установи, че не съм увеличила диоптрите. Добри новини, а тъкмо се заглеждах по новите рамки... Преминах към контра шопинг офанзива и реших да си поръчам лещи. Никога не съм носила до сега, а и честно казано имам известни предрасъдъци, но...
Днес изкарах 6 часа с тях, чувствам се отлично и някак леко. Имам още месец преди да им изтече годността и тогава ще взема окончателно решение дали са за мен или не.
Аз съм непостоянен човек. Трудно се придържам към рутината, каквато лещите изискват при поддръжката. Не знам дали ще се справя - само времето ще покаже.
Има и друго. Поставянето. Отне ми около 30 минути. А преди това един приятел ми беше показал как се прави, слагайки неговите днес. Видях някой друг хелп и сайт в интернет... Най-накрая излязох горда от вкъщи със слънчеви очила (въпреки че слънцето клонеше към залез), но не можеше да не отразя този специален момент. Vanity is my favourite sin!:) В същата посока ще бъде и следващата ми покупка, ако я има. Към диоптъра ще добавя и малко цвят. Евентуално.
Ще му бъде ли мъчно на някой за моите кафеви очи?:)

01. Неприличен роман - Ивайло Борисов

2010-03-21T10:51:00.004+02:00

Много четивен автор. Не блести особена красота на изказа, но пък за сметка на това книгата е с голям емоционален заряд. В двете крайности - "силно да любя и мразя". Предимно второто. Апатията е винаги кратка, в стил "писна ми" и после бързо се влива във вените на hate настроението.
Първо ми идва на ум приказката за кривата ракета и космоса, а на второ четене - е, всеки може да е вкиснат, сърдит и ядосан. Всъщност, повечето хора са така, просто не всички го преживяват толкова много. Предпочитат на инорират дразнителите и да занимават (под)съзнанието си с други проблеми и тревоги.
Не разбирам как агресията, дори и под формата на спортна злоба, може да е източник на положителна емоция. Адреналин и ярост просто избухват в пространството в мощна експлоция, а детонаторът е конкретен човек/място/действие, но агресията е насочена към света като цяло.
Питам се, дали Варна е малка люпилня на хейтъри? Родени от морските вълни и пяна, самотни единаци плуват в големия шарен океан на живота... На приливи и отливи. Особено отливи.
Единственото, което може да ги спаси, е една искряща бяла Ада с 25% прозрачност и оувърлей. Фонтан от детска чистота, наивност и щастие, до който да приседнеш и да бъдеш в мир със себе си. Oblivion. Dark, silent and complete.

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер

2010-03-04T18:32:00.003+02:00

След толкова много хвалби из интернет-пространството, просто нямаше как да не си я поръчам. Прочетох я на същия ден, в който ми я бяха доставили.
Общо взето, оте*ах патриотичните празненства и изкарах един ден с момичетата. Сутрешно кафенце, разходки, обяд, гледане на женски филми на по чаша вино...
Когато им разказах какво чета и че съм на финалните 30 страници, срещнах неразбиращите погледи на Мануела и Цеца. На тотално различно мнение сме относно интернетските връзки.
И двете предпочитат f2f комуникацията, рядко пишат смс-и. Придържат се към кратки разговори по телефона и евентуално скайп, колкото да се разберем в кога и къде ще е срещата.
Странно, наистина! Учудена съм, защото Мануела от доста време е в long-distance-relationship. Нейното момче е в Германия, а тя в китното Панагюрище. Въпреки това, те се виждат сравнително често. Факти - low cost билети и почти никаква отпуска още в самото начало на годината. И все пак... Твърдят, че от екрана на монитора, просто не е истинско. Според тях има голяма вероятност изобщо да не разбереш какво мисли или чувства другото задклавиатурно устройство. Интерфейсите са крайно орязани - не виждаш очите, мимиките, жестовете, усмивката. Едно двуеточие и една скоба не могат да я опишат. Дали?...
Някога, много отдавна за мен си беше повече от истинско. Беше начин на живот. Два свята - виртуален и реален, но само едно аз. Което да обичаш и да те обича.

D.J.; Апокалипсисът идва в 6 вечерта / Пиеси - Георги Господинов

2010-02-22T17:36:00.007+02:00

Много добро! Подозирам, че театърът няма да е толкова хубав, колкото е на хартия.
Определено ме хвърли в размисли. За много неща и за нищо конкретно.

Поздравления за дизайна и изпълнението на кориците!

Сексът и София - София Х.

2010-02-17T20:56:00.003+02:00

Много тъпа книга. Много! Стиснах зъби и някак си я прочетох до края. Отне ми доста време и мъки. На всичкото отгоре има и продължение, а коменарите за самата книга в он-лайн книжарницата са толкова положителни и... Подвеждащи! Отделно рекламата от корицата - "Българският отговор на сексът и градът"! Не, просто авторката харесва сериала и си мисли, че Ню Йорк и София са едно и също място, а нейните братовчедки и приятелки курвяги са съответно БГ-версиите на Саманта, Миранда, Шарлот и т.н. За малко да пропусна - има и БГ-гей приятел, с който ходят по баровете, а на приспиване вечер сплитат коси и ръце, докато въздишат по мъже... Поразяващо!
Героинята/Авторката(защото нали уж - "реални хора и събития" - според кориците) е плиткоумна кифла с адските комплекси, която живее в свой собствен свят и много си е повярвала. Идвайки от западнало провинциално градче, започва да се "интегрира" в столицата като прекарва през чаршафите си разни и разнообразни мъже. Толкова за сексът. Описва го максимум с 1 изречение и винаги по един и същи начин - аз крещях, аз преливах, аз се разтопих, ох, какво му причиних... Е, не!
Тотална безидейност и скука!

The Other Boleyn Girl (2008)

2010-02-11T21:06:00.002+02:00

Таня ме "светна" за този филм, за което горещо благодаря! Препоръчвам и гласувам с двете ръце!
Какичките са 1 път, а пичът - онзи леко брадясал чар в профил и анфас.
Историческите събития са колкото за цвят, а всичко женско буквално и преносно е на преден план.
Да, клише - зад всеки успял мъж има една силна жена. А дали е така? :) Всъщност мадамите командват парада, но са достатъчно умни, за да накарат/оставят мъжете да си мислят, че те са in charge.

Ъхм, шапките са супер идиотски. Или като мекици, или тип часовник-с-кукувичка, или коронки на Маша-от-Чукотка, или като за реклама на презервативи... Лудница! ;]

The Imaginarium of Doctor Parnassus (2009)

2010-02-11T20:54:00.003+02:00

Немският в четвъртък отпадна и се присъединих към една алтернативна "смолянска" организация за кино в Пловдив. :) Чудничко! Киносалоните са пълни, паркингът също, а кафетата преливат от кибици в МОЛ-а...
Много красив филм. С удоволствие бих го гледала отново. Определено ми въздейства, защото имам някакъв неясен спомен, че го сънувах след това.
Интересно как би изглеждал моят личен имагинариум?... :]
*SPOOKY*

Технология на екстаза - Мартин Карбовски

2010-01-27T23:48:00.003+02:00

Нова и боса съм в поезията, но нищо не й пречи да (не) ми въздейства. :)
Мога да кажа само, че със сигурност не ме радват стихове на библейска тематика (Бог, Исус и Светия дух).

За финал един цитат от книгата:

"Хубавите неща
Не стават с нормални хора."

Черната кутия - Алек Попов

2010-01-27T22:48:00.003+02:00

Преди всичко четивен автор. Има доста попадения.
Харесва ми как създава образите на героите и че се развиват с прелистването на страниците.
Освен това авторът не се усеща. В смисъл, прозрачен е. Рядко срещана дарба.

А иначе, българи в окото на малки туистъри от абсурди - защо не?:)

12 приказки от Белегаст - Богдан Русев

2010-01-08T14:06:00.003+02:00

Нещо съвсем различно. Направо се върнах в 7-ми клас, когато книгите-игри бяха на мода.
Ако искате да утешите носталгията си по Робърт Блонд, това е книгата!
Лора Фей е яка мацка, която раздава бой и карате в бъбреците на лошите... Баща й Лукаш попълва инвентори-то с магически пръстени и бутилчици с живителен ром... Приключенията са на всяка крачка в един свят, където вълшебствата просто се носят из въздуха на Фаша и Белегаст.

Принцът живее на квартира

2010-01-05T17:40:00.008+02:00

Миналия ден на връщане от курса по немски с Цеца зачекнахме темата за интернетските гаджета. Накратко - не постигнахме съгласие.
Не толкова накратко, нейната теза е, че евентуално е възможно да има сайбър-майбър начало на Голямата ЛюбоФ, но това се случва примерно 1 на милион. Е, защо пък да е толкова трудно? Питайте Гугъл-моят-приятел!:)
Разнасят се някакви градски легенди за приятел на приятел на познат, колкото да поддържат мита жив и романтични души като мен да не губят вярата си. Запознали се в скайп случайно. Тя си мислила, че е добавила един от аверите на брат й, но всъщност бил напълно непознат. Сигурно тогава скапът е излизал на мода. От дума на дума и от чат на чат, двамата са щастливо женени и отглеждат първото им дете. Дали са пили медовина 3 дни е непотвърдена информация...
Целият разговор тръгна от тъжната констатация, че има много малко "добри" свободни мъже, а Цеца е сингъл. Не, не е високо летвата и да, Цеца е страхотна мацка. Да кажем просто, че свободните електрони нямат достатъчно енергия, за да преодолеят валентната й зона. :)
Споделих й разни случки и челен опит от едно далечно мое минало. В резюме - ако всички кандидати за нейното сърце трябва да минат през моята ситна цедка, дори и принцът на бял кон може да го върна за тунинг. :)
Първо и доста важно, момчето трябва да не живее при родителите си. В смисъл - да може да си изглади сам една риза и един панталон, да може да си приготви пържени яйца и картофки без да нанася катастрофален демидж из цялата кухня. Когато един мъж живее сам, той е наясно, че чистите дрехи не се озовават по някакъв магически начин в гардероба му и не се телепортират от пода на стаята в пералнята, а после до простора. Малката кочинка с трохи на масата си остава на масата след като вечеря и ще остане, докато не я почисти. Възпитателно и самостоятелно някак си.
Ако пичът се премести от детската си стая, в която е живял някакви си 30 години в новия уютен дом на жена му, той просто ще я възприеме като новата му майка. Е, не може така.
При жените е друго, дори и да са живели при родителите си преди семейните начала. Те вече са свикнали да поемат поне 1/2 от задълженията вкъщи като например миенето на прозорци, прахосмукачката тук и там, миене на чинии и т.н.
Идеята е, че трябва да "превъзпитаваш" момчето и да се бориш с навици, градени през целия му съзнателен живот. Бунтът срещу тях по всяка вероятност ще завърши тихо и безславно с примирие - той да изхвърля кофата за боклук от време на време, а тя - всичко останало по всяко време.
Друг съществен минус е сексът. Дори и да решат да се пазят до сватбата... Е, какво не сме ученици, а бодро вървим към 30 плюс. Да се натискате в детската, докато мама и тате пият ракията в другата стая не е вариант. Алтернативите като кърски секс на задната седалка на колата са свързани с тимесечен курс по йога. Всичко ти пречи, тясно е и просто няма такива стойки и чупки. Само за ентусиасти, по възможност пияни.
Та така. Ботъм лайн - защо трябва да давим Голямата ЛюбоФ в битовизми?
Момчето трябва да се е евакуирало от родната му къща най-най-късно на 25 в спартанската квартира с една раница дрехи и някоя книга. Да не се притеснява за останалото. Уютът в дома го създава жената с всичките й джвънжифлюшки, слончета, куче-касички и други сантименталности, който ще си купите заедно.
Имам само добри впечатления от момчета, който живеят самостоятелно. Чисто, подредено, адекватни в кухнята, наясно с програмите за цветно пране на пералнята, къде са кварталните магазини... А сърцето им надзърта през шпионката на вратата на квартирата дали случайно не минаваш ти.

(по)желания

2010-01-01T22:53:00.002+02:00

Един скъп приятел ми каза веднъж, че рождените дни са, за да броим. Факт. Остарях с още една година, а днес е и първи януари - нова година, нов късмет. Ползата не е особено голяма, като се има предвид, че пак съм си (старата) аз. :]
Наистина неусетно се случва всичко. Толкова бързо, сякаш съм загубила (илюзията за) контрол.
Хората обикновено си правят списъци, за да не забравят какво искат, други отказват цигарите или слагат новото начало и така поне 1 седмица.

П.П. Аз знам, че ти можеш повече. Просто ме няма, за да ти го напомням всеки ден.

Спектър - Сергей Лукяненко

2009-12-28T22:06:00.004+02:00

Двата тома са част от предпоследната ми по-голяма доставка от Пингвините – подарък от мен за мен. Всъщност от майка ми. Като родители, които не искат да ме разочароват с изненада по техен вкус, ми дадоха парите в пликче. :] Това си има и добрите и лошите страни. Да, имаш корекомско-яйце-с-играчка, което силно искаш, но предварително знаеш какво ще ти се „падне” от него. Както и да е, това е една друга бира...
Оставих си двата „Спектър”-а за ваканцията в Смолян. Общо взето не мога да се измисля по-подходящо време и място да ги прочета. И да ми въздействат толкова много. Предварително бях преместила колана една дупка назад. Нужното стягане след отзивите за книгите. Какво пък. Ту партс – самтаймс люн, самтаймс уин...
Пет дни пътувах през Порталите и не се уморих. Всъщност можеше и по-бързо да я прочета, но все пак има и технологични почивки – храна, сън, дискотеки, кафе...
Последните 30-на страници дори ми бяха твърде наситени и мозъчната ми клекта просто експлоадира в шарена заря от идеи и мисли...
П.П. Може би в един предишен мой живот някой ме е обичал безнадеждно, истински и по руски. А може би не. Всеки има своя детонатор и криптонит. Понякога това е един и същи син Талисман.

Черен PR и други действия - Тома Марков

2009-12-22T17:59:00.002+02:00

Още една голяма греда.
По необясними за мен причини Жанет-45 са решили да издадат отново стиховете на Марков 2 години по-късно, т.е. 2005 година. Сигурно е част от от някаква благотворителна инициатива - мърси публишинг.
Отчайващо идеално зле.
Някои хора просто могат да надраскат куплетче на гърба на касова бележка и то да влезне в статуса на 40% от контактите ви във FaceBook. Други не могат. Като Тома Марков.
Той може да си мисли, че е Буковски от Младост-2, както и краен брой негови роднини и приятели, но с това се изчерпват почитателите му.

Живот без поезия - Тома Марков

2009-12-22T17:35:00.003+02:00

Реших, че трябва да му дам поне още един шанс и напазарувах каквото се предлагаше из Инет-книжарниците със стринг в полето за търсене "Тома Марков". Голяма грешка.
"Живот без поезия" всъщност е стихосбирка, издадена през 2003. Не претендирам да разбирам кой знае колко от поезия, все пак...
Препоръчвам да пиете едно кафе със сметана и сок банан за 3.50, вместо да купувате тази книга!

Avatar (2009)

2009-12-20T23:43:00.002+02:00

Типична смолянска организация. Резервирах 10 билета он лайн за IMAX - 18.12/20:20 часа. Първоначално ентусиастите за филма бяха доста. В последствие - само 4. Братовчедката се включи с подкрепления в последния момент, но съвсем на време и накрая от залата излезнаха осем замаяни, но усмихнати човечета. На мен лично на няколко пъти ми се зави свят, но наистина не усетих как мина времето. На връщане в колата ударихме 1 дискусия за и около филма. Но в крайна сметка няма какво толкова да се нищи. Гледайте го, не е за изпускане!

Бележка №1: Следващият път тръгването трябва да е поне 1 час по-рано. Никакво време за шопинГ!...

Бележка №2: Има ли животни, които се свързват за цял живот? Подозирам, че щъркелите са. Например ако мъжкият умре, женската остава сама до края на дните си. Дори и да не е така, ми е някак доста романтично и предпочитам на не гугълвам предположението си.

Приказки под прозореца - Ваня Щерева

2009-12-20T20:22:00.002+02:00

Поръчките от интернет книжарниците ме ограбват. Не само бюджетно (всеки месец около 100 лева), но губя от удоволствието да се лутам из стелажите, да вдишвам ароматът, който имат новите книги, да разлиствам, да чета кориците... Не и този път! Съвсем неочаквана изненада.
Книгата е опакована по невероятен начин. Всъщност не е книга. Просто истински подарък!
Много стил, творчество и лично отношение.

Важно! Специално и единствено издание!:)
Ако искате да я имате или да я подарите (дори и на себе си), побързайте!

Law Abiding Citizen (2009)

2009-12-10T17:11:00.002+02:00

Can't fight fate.

Началото на филма е брутално, а после леко завива в стил Гршам. След това става просто мазало. Ако трябва да сравнявам с други филми - представете си микс от: Prison Break, Seven и Time to Kill.
Американската действителност и съдебна им система не искам да коментирам... Имат си проблеми и там, но не с корупцията. :]
Замислих се къде евентуално са личните ми граници в условията на екстремално отмъщение. Надявам се никога да не разбера.
BTW, добър избор за главната роля.

Мисия Лондон - Алек Попов

2009-12-08T18:46:00.003+02:00

Много, много ми хареса! Чувството за хумор, стилът, сюжетът... Всичко! На места съм се смяла с глас. :]
Чете се неангажиращо и бързо, с удоволствие.

Настроена съм леко скептично към предстоящата екранизация. Сещам се за много малко филми, които да са добри като книгата или я надминават.

Надявам се, че късите крачета на Пингвините ще донесат съвсем скоро и другите книги от същия автор.

Цветя в банята

2009-11-21T20:10:00.009+02:00

Идеята ми даде Рада. Хубаво се получи като се има предвид, че скоро шкафчета няма да огреят в банята...
Гугъл-моя-приятел ми подсказа за различни растения със загадъчни латински имена, виреещи с по-малко светлина и на по-голяма влага. Всичките идеални за моите градинарски способности. :] Разбрах, че това е тотално ненужна информация, защото в панагюрските цветарски магазини няма особено богат асортимент. Купих каквото имаше и ето го резултата...
Стискайте палци! Гледам ги от 2 седмици и все още няма загинали.

The Pursuit of Happyness (2006)

2009-11-21T19:49:00.002+02:00

Предпредистория: Препоръча ми го един колега. Спомена, че и двамата с неговото момиче са си поплакали, докато са го гледали. Чудно как съм го пропуснала по кината/торентите.
Предистория: Беше 1 часа, а алармата на телефона за събуждане щеше да звънне след 6 часа. Крайно недостатъчни за сънчо като мен. 15 минути от някое филмче за заспиване ми се стори добра идея... Да, ама не. Към три бях също толкова по-будна, отколкото в един.
История: Филмът в проекция на настоящите ми битовизми и проблеми някак приповдигна бойния ми дух. Станно, че понякога имам нужда от такива холивудски шамари от екрана на лаптопа, за да си повярвам, че от време на време наистина се притеснявам за глупости. :]
Уил Смит продължава все така да ме радва. Много, много добър. Като уиски.

Любоff - Велин Станев

2009-11-21T19:33:00.003+02:00

Тук има няколко доста силни разказа. Вкусът им се усеща дълго. Обаче не бързайте да се радвате, защото има и 2-3 истории за пълнеж.
Накратко, както личи и от заглавието, става дума за ЛюбоФ и още нещо без да се навлиза в сладникави бози.
На книгата попаднах случайно, търсейки един друг автор.

Има ли кой да ви обича - Калин Терзийски

2009-11-21T19:25:00.003+02:00

Още една книга с разкази, която купих с доста очаквания. Не се оправдаха. Някои от разказите са толкова незапомнящи се, че ги започвах 2-ри път и някъде около средата се усещах, че вече съм ги чела. Така и не си взех "отбелязка" под формата на календарче, за да отчитам прогреса и сигурно заради това толкова време книгата се заседя на нощното ми шкафче. А може и да съм станала доста по-критична напоследък. Не знам.

Майка - Тома Марков

2009-11-21T18:51:00.006+02:00

Не мога да разбера защо толкова го хвалят. Честно. Приятелите за това са приятели. Да ти кажат, когато ти е разкопчан ципа или имаш залепена обелка от фъстъци на зъбите... Като се излагаш, да те дръпнат за ръкава и със сериозна усмивка да ти съобщат, че се излагаш, а не да те аплодират и подвикват "Браво"! Възмущавам се така, защото Карбовски, Парушев и Терзийски са изписали толкова суперлативи на задната корица, че просто...
Книгата прочетох за 1 ден и разочарованието ми беше голямо. До последно се надявах, че няма да е толкова идеално зле. Ако някой все пак желае да прочете история за бледо подобие на Хенри Чинански от Дружба/Люлин/Младост/wherever, негова воля. :] В бонус към Хенри получавате майка, чието основно занимание е да звъни по телефона профилактично всеки ден, за да уведоми главния герой, че е намерила снахата.

За тундрата

2009-09-01T14:31:00.007+02:00

Чукчата си купува огромен апартамент в Москва. Идват му гости и той започва да ги развежда из апартамента. Влизат в хола - мебели няма, само зелени тапети и зелен мокет.
- Какво е това бе?
- Тундра.
Отиват в спалнята - пак тундра. Другата спалня - тундра. Кухнята и тя тундра. Гостите се чудят:
- А, къде спиш тогава?
Показва им - в тоалетната махнал тоалетната чиния и спретнал там иглу.
- А, къде ходиш по нужда?
- Е, тундра голяма?

Големият ремонт е вече история. Разбира се, останаха някои неща за дооправяне, които временно ще преобладават. :)
Днес, 28 курса с кашони по-късно, се чудя наистина трябват ли ми 3 сервиза чаши за кафе при положение, че в хола мога да събера мах 10 човека и то в опасна интимно-забременителна близост?...
От една страна искам да разкарам всички вехтории, джвъчки и дранкулки. Точно 1/2 секунда по-късно цялото ми fight club настроение го няма и Плюшкинът в мен взима думата. Хм, защо да го хвърлям сега това? Гл'ей, к'во е яко! А и може да ми потрябва някога... Много добре знам, че това някога е точно никога. В такива моменти имам нужда от един Тайлър, който да ми държи лявата ръка, докато с дясната замятам каубойската поредната найлонова торбичка с боклуци към кофата.
Новата щаб-квартира има мазе. И таван. И гараж. Следователно проблемацията е голяма, защото наличието на толкова много "свободно" пространство ме предразполага да обрека всичките ми ненужни вещи на евтаназия. Някак тихо и безславно ще умрат там, а духът ми ще бъде спокоен. Може би.
Ситуацията става още по-сложна, защото всеки има по 1/2 идеална част от този апартамент, а разбиранията за "идеален" интериор не винаги съвпадат. Примерно, имам една огромна картина - подарък от приятели за рождения ми ден. Мъкна я със себе си по квартири и общежития горе-долу от 1-ви курс на МЕИ до наши дни. Харесва ми много, но моето момче усмихвайки се ме заплашва, че ще направи фототапет на Манчестър Юнайтед в хола, ако реша да я окача на някоя стена различна от таванската. Е, драги ми приятели, сега започва да ми просветва, защо докато ни венчаваха в църквата споменаваха думата компромис на всеки 3 изречения...
Предполагам все някога ще дойде моментът, в който трябва да се разделя с миналото, за да заживея по-щастливо панагюрското си настояще. Може би този ден е днес. Но само може би. Току виж, моето момче установи, че да мярка картината по веднъж на ден е кофти, но това да не мрънкам - безценно. За всичко останалото - виза и мастер кард.:)
Когато бях малка майка ми ми разказваше приказка за двете козлета, които се срещнали по средата на един мост. Сборичкали се, никой не искал да отстъпи, за да мине другия. Накрая и двете паднали във водата и се удавили... Поуката и препратката са към интериорните ми проблеми. В крайна сметка има далеч по-важни неща от вещите, които са по-преходни от мен самата.
Истината е, че ако сега трябва да се спасявам за 60 секунди, няма да взема абсолютно нищо. Нито един предмет. Към момента не се сещам за нещо, което да не мога да прежаля...

Taткo, aз и Aнгeлът - Ваня Щерева

2009-08-28T14:39:00.003+02:00

Препоръчвам на жени. Най-вече на мацки, които си падат по Сексът и градът и са имали някога вземане даване със сайбър-майбър интернет любови. Ъъъ, виртуален какво? - попитал студентът от МЕИ. :)

Да, онова описание на какво е зарята (нема, нема, па си е*е майката!) е съвсем точно за резултатите от дигиталната хормонална центрофуга.
Либийският призив "Не сте сами!" е в цялата си валидност, само че по един друг женски начин.

Крaткa истoрия нa сaмoлeтa - Зaхaри Кaрaбaшлиeв

2009-08-28T14:21:00.003+02:00

Е, разказите ми харесаха повече. Много са добри, а стилът вече познат.
Преди няколко седмици бях във Варна и успях да завъртя компанията - пичове, защо не хапнете по една торта в сладкарница Неделя? Всъщност подлият ми план беше да мародерствам с изтънелия ми бюджет и да пазарувам, пазарувам, много да пазарувам... Какво? - Книги!
Уви, всичко, което представляваше интерес за мен беше изчерпано. Много четат тия варненци, еййййй!...
Заприказвах се с продавачката, която наистина беше прочела почти всичко по рафтовете. Разтопих се от кеф. На тръгване ми сподели, че нейна голяма мечта е да се запознае с Зaхaри Кaрaбaшлиeв лично. Бум!...
Фактите - тогава не си купих нищо, но пък е време Хеликон да ме възнаградят с някаква почетна значка или най-малкото да ми правят 30% отстъпка при пазаруване по Инет.
В една обемиста пратка с книги дойде и Самолета. Много бързо се чете, а насладата - голяма.

18% сиво - Захари Кaрaбaшлиeв

2009-08-28T14:07:00.003+02:00

Едни приятели ми я препоръчаха. Та така, реших да направя почетна покупка на книжарница Пингвините в Смолян. (УРА! Наистина - къси и бавни са крачетата на тия животинки, но все пак са предрапали баирите в Родопите.) Продавачът беше пичага, не досажда докато разглеждаш, знае всичко кое къде е и изглеждаше някак си... четящ!
За автора мога да кажа, че попада в личния ми топ 5 български писатели, а за книгата... Не знам от къде да започна.
Притеснителното в случая - трето издание (може би вече има и 4-то), ужасно прехвалена от всички. Гадинката в мен си мисли - дай да го видим тоя, ще я прочета, за да мога да плюя после на воля. Няма просто как да се харесва на толкова много хора и един да не каже нещо криво.
Хареса ми, не всичко, но ми хареса. На места си казвах - да, така е, мамка му! Само, че никога не съм можела да го обясня или напиша. Защото е било чувство - неопределен енергиен поток, бушуващ и циркулиращ между ума и душата ми.

Сантиментален багаж

2009-08-28T13:41:00.004+02:00

Местейки се от едно място на друго, винаги опаковам по един кашон сантиментален багаж. С времето кашонът става все по-голям. Разни и разнообразни неща, често без никаква практическа полза. Не мога, а може би не трябва да обяснявам защо имам нужда от тях.
Евентуално ще намерят приложение при писане на мемоарите - малки и големи спомени от всички щастливи или "трагични" мигове в моя живот. Дали? Смях...
В една кутия за обувки е събрано цялото ми аналогово творчество, датиращо от някъде около далечната 94-та. Дневници. Без нощници. Без червени обувки. И ето, вчера се зачетох и някак си се притесних - аз ли съм го писала това? :)

Имах други планове, но...

2009-08-16T19:24:00.005+03:00

Първото ми возене в линейка. Направление Панагюрище-Пазарджик. Приключения в стил "Спешно отделение" и близки срещи с д-р Рос и стажантче ала Картър, учейки практична анатомия върху моя корем. Доктор Хаус пропусна този филм и затова последваха два дни във 2ра Хирургия, надупчена от игли като градинарска лейка, без лекарите да могат да решат какво ми е, да ме режат ли или не. Пълна лудница...
На мен ми се пие бира, а те ми преливат физиологичен разтвор. Голяма грешка! С правилната система можеше да се оправя и по-бързо. :)) Сега ми е ведро, всичко е слънчево и хубаво, но тогава... Просто не можех да застана права на крака без да извия от болка.
Горчивата истина е, че ако живееш в Панагюрище трябва да си малко die hard и да сте <<ей така>> с баце ти Брус Уилис. "Бърза" помощ пристигна след 30 минути след обаждане. 2 минути диагностика и още 10, докато се опитват да ме свалят по стълбите в одеало без да ми дрънкат главата ляво-дясно в стените. 5 минути до болницата... После чакане 20 минути да дойде доктора от кръчмата и да каже, че нищо не може да направи ако се влоша още. На практика статутът на линейките тук е такси и е въпрос на време да ги боядисат в жълто. Карат всички болни в ПЗ (средно 25 минути) и от там поемат вече споменатите филмови герои...

По-здрав с края на един позабравен, но любим виц:

Докторе, ще живее ли?
Да, но ще куца с левия крак...

Статус ъпдейт: на 3 идеи от преместването в новия апартамент

2009-05-10T13:03:00.005+03:00

Много мина, мъничко остана...

Адски ми е писнало да живея под наем. Дори не ми се занимава да правя "подобрения" в квартирата, пък били те и от хигиенично-естетично естество като например миене на прозорци. Имаме 3 соц шкафа, които след 20 години амортизация чисто и просто се разпадат. На мивките също им е дошло времето - и двете протекоха. Мазилката в банята живее собствен живот и се лющи на парцали дори и от тавана... Красота! Последният освежителен ремонт е бил преди 3 години и се изчерпва с пребоядисване на стаите. Сега няма и спомен от това.
Новият апартамент върви добре, но бавно. Пък и с пари всеки може. :)
Банята е на 90% готова. Трябва да се вземе "само" огледало, някоя друга закачалка и рафтове, кошче, четка - ей такива по-дребнички неща. Мда, и мекичка тоалетна хартия. Е, имаше и кофти тръпки след като променихме "дизайна" и от единия цвят плочки не достигнаха 2... Всичките ми сметки, калкулации и интериорни решения заминаха по дяволите. Както казва майка ми - трябва да ти остане, за да ти стигне. Конкретно имаше предвид продукти и готвене, но май е приложимо в повече ситуации. :)
Окаченият таван с луничките стана чудно, но много хубаво не е на хубаво - светят всички заедно и достатъчно силно, че да четеш книга на шрифт 6, докато се къпеш. Фирмата, която намерих е Нолина. Недостатък е, че се намират на кофти място в София. Добре, че уговорих таксито да ме чака 15 минути, иначе направо си бях заминала с някой тир посока Свиленград/Истанбул. Нолина са професионалисти, отлично отношение към клиента, организирани и точни от всякъде. Взеха ми минимално капаро и то по мое настояване. Горещо ги препоръчвам. На мен също ми ги препоръча приятел и не се разочаровах. Цените са леко високи, но алтернативи винаги има - кварталният магазин и плоскости за 50 лева тотал за цялата баня.
С паркета имахме хиляди проблеми и първо ми идват на ум мисли за майки и лели. Мили хора, не пазарувайте НИЩО от Пазарджик. Каквото сме си купили от там, винаги е било яка минавка, но млъкни сърце. За паркета ми беше думата.
Фирмата е Лия, а офисът се намира на една от централните улици в града. Работното им време е ОК, за да можеш да отидеш и след работа. След оставено капаро 50%, доставиха паркета в уговорения срок и трябваше да платим цялата сума, въпреки че не бяхме готови още за поставяне. Тук се направиха на цигани и в издадената фактура написаха 300 квадрата някакъв евтин паркет вместо 50 Qstep. Спестяват си някакви данаци, но защо от мен?...
Монтажистът им беше адски свястно момче. Дойде, погледна пода и каза - ще го сложа, но ще ме псуваш после много, не е равно навсякъде и ще стане кофти. Поседва къртене на стария паркет, нова замазка на пода на целия апартамент + 3 седмици докато изсъхне замазката. Идва отново момчето да го слага и разцъфтяват проблеми с цигански характер. Мадамата от Лия се е направила на хитра и е сметнала, че може да ни даде по-малко материали, отколкото сме си закупили. По-малко паркет, по-малко изолация, по малко скоби за первазите... Грубата калкулация показва най-малко 300 кинта печалба от "икономии". Добре, че монтажистът си разбира от работата, иначе щяхме да имаме дупка с размери 1 квадратен метър в спалнята. Добре реди, с желание и най-вече с малко фира. Съмнявам се той да си е прибрал нещо, защото паркетът е много специфичен и не пасва на всяко място. А и с 2.5 квадрата - какво точно ще покриеш?... Щипките за первазите ги даде от себе си, а изолацията напазарувахме сами. Загорча ми, стана ми много криво. Всичко беше платено месеци преди поставянето и някак си не върви да се обаждам с жален/гневен глас - върнете ми парите, боклуци!... Сред неосъществените ми мечти за отмъщение е идеята да си взема отпуска и цял ден да раздавам "рекламни" листовки на ЛИЯ в Пазарджик на тортата. So mean :)
Малко преди да сложим измъчения паркет (BTW : V-образна фуга и страхотен цвят), си направих домашното за климатиците. Луднах с всичките коефициенти, мощности, енергии, въздуховоди и пр. щуротии. Избрах си едни "мерцедеси" за хола и спалнята клас три пъти А, накичени с лиготии и екстри. Цените също се оказаха добре накичени и разпратих запитвания до няколко фирми. За смях - офертата от София беше с ПЕТ лева по-ниска от тази в Пазарджик. Доставка и монтаж included. Намерих няколко банки, които предлагат кредит енергийна ефективност и с моята приятелка елката започнах да изчислявам прецакването. Някои имат висока такса за първоначално разглеждане, други имат висока лихва. В крайна сметка ОББ се оказа най-малкото зло. Всичко стана бързо и без много мотане с документите. Спрях се на фирма БУЛКЛИМА-Пазарджик. Все пак е добре да са по-наблизо като дойде време за профилактика и ремонт. Започна едно мрънкане по телефона за датата на монтаж. Не можели еди кога си, а аз исках да монтират и къртят преди да сложат съпоценния паркет. Пратих им един мейл, в който споменавах плащане и пари във всички 7 изречения. Учителката ми по литература би изпаднала в дълбока депресия, но пък ефектът беше точно какъвто трябваше - дойдоха на другия ден. Банката им преведе парите по сметка почти веднага, а аз наследих стабилни месечни вноски за следващата 1 година.
След сагата с паркета сложихме вратите (махагон, Porta Doors). Те също доста чакаха на склад докато им дойде времето. Идеята е да се слагат след паркет, за да няма 2 сантиметра просвет или да стържат дъгички по земята при всяко затваряне и отваряне. Избрах фирма от Пловдив. Справка - виж как наливам бензин в един друг пост. :)
Забравих само драмата с боядисването на стените. Реалните цветове нямат нищо общо с онова малко картонче, което гледах на каталога в магазина. Освен това едни "облачета" се носят по стените... Факт - имаме една малка цветова депресия/импресия... Животът наистина е шарен, но чак толкова ли трябва да бъде?...

Смъртта ще дойде боса - Андрея Илиев

2009-05-10T12:51:00.003+03:00

Купих я преди доста време на едно от "мебелните" ми ходения до Пловдив през март. Прочетох я бързо и не останах разочарована. Искам още-е-е!...
Миналия ден, един приятел ми каза, че е попаднал на нея и разбира се - зарибил се е.
За съжаление се сблъсква със същите проблеми като мен - всичко останало издадено от Андрея е почти ненамираемо. Разчита на инициативата "предай нататък". Ще шервам, нали съм добро дете?!...

101 days later

2009-05-10T12:49:00.001+03:00

I am back :)

Криминале – Чарлз Буковски

2009-01-29T19:10:00.007+02:00

Видях я да стърчи от един кашон с книги като бишкота на сладоледена мелба. Примамливо.
Едно от изкушенията на Славейков. Не издържах. Върху опаковката от целофан на гърба беше лепнато етикетче „25 00”. Нито повече, нито по-малко. Ако искаш. А аз исках.
Вече си бях купила една книга малко преди това за по-скромните 15 лв., а и бюджетът беше поизтънял след шест дни в София. Реших да се пазаря за отсъпка. Нямаше какво да губя. :) Казах на премръзналия продавач, че искам да си купя книгата, но цената е много висока. Питам защо е така. Казва ми, че много трудно се намирала. Поглеждам внимателно корицата и забелязвам, че пише "Последният роман на Буковски!". Говорим си кратко само с числа. 22. 15. 20. 15. 17-18. 15. Съобщава ми, че трябва да се обади по телефона, за да попита дали е ОК. Кратко въведение в обстановката на човека от другата страна на линията – „Тука едно момиче иска да купи за 15 лева Криминале на Буковски. <пауза> Да, хубаво е момичето. <пауза> Добре.”
Броих парите и със задоволство прибрах покупката в чантата. Май за първи път ми правят „beauty discount” за книги. :)
Сега малко за самата книга, на която от страниците лъха аромат на старо - като от дванадесет годишно залежаване в прашна библиотека.
Главният герой е "супердетективът" Ник Билейни, а сюжетът е по-скоро някаква пародийна смесица от сай-фай & крими. Има екстравагантни мутри, пришълци от друга планета, разгонени съпруги, завързани случаи, преследвания с коли, мрачни барове, хиподруми и залагания, престрелки, бой, настоящи и бивши жени, смърт и разбира се ей така сякаш между другото - по нещо за живота, вселената и всичко останало...
Странна и много, много различна от всичко негово, което е минало до сега през мен.
Да съм честна докрай, ще кажа и че заспах на няколко пъти докато я четях въпреки скромните 180 страници. Отдавам го 3/4 на времето и други фактори и 1/4 на самата книга.

IN MEMORIAM

2009-01-28T18:30:00.005+02:00

Преди няколко дни почина прабаба ми Петкана от Русе. На 92 години.
Не обичам, когато майка ми ми се обажда по телефона и ми казва «Как си, Ване?» с онази интонация. Веднага разбирам, че нещо се е случило и се стягам в очакване на удара. След това винаги следва «Нали помниш, че баба ти не беше много добре...» За части от секундата осъзнавам всичко и после сякаш няма смисъл да ми казва нищо повече. Стискам устни, затварям очи докато сълзите текат по бузите ми, а майка ми нарежда насечено и с мъка подробности... Има значение. Има ли?...Толкова ми е празно... Всичко губи смисъл.

Последно я видях миналото лято. Позна ме по гласа. От години беше загубила почти на цяло зрението си. Единственото й развлечение и връзка със света беше едно антично радио (с програма Хоризонт) и хората, които идваха да я видят.
Седях доста време при нея, говорихме си, държахме се за ръце. Въпреки годините, беше със напълно ясен разсъдък.
На тръгване от там я прегърнах. Целунах я по бузите и й казах, че я обичам. Казах «До виждане!». Оказа се, че е било «Сбогом!»...

Взирам се в снимки, спомени... Какво остава след нас? Трябва ли да остане нещо? А искам ли да остане? Има ли смисъл?...

Ето нещо от любимия ми Боен клуб:

And then, something happened. I let go. Lost in oblivion. Dark and silent and complete. I found freedom. Losing all hope was freedom.

It's only after we've lost everything that we're free to do anything.

Stop trying to control everything and just let go! LET GO!

Будистки плаж – Васил Георгиев

2009-01-13T16:46:00.003+02:00

Чаках излизането на тази книга няколко години. Нито за момент не се съмнявах, че ще бъде факт. Стана ми мило и хубаво, когато видях една единствена бройка да стой на един въртящ се щанд в книжарницата в мола.
Не, не си я купих. Просто погалих с пръст ръба на корицата и се усмихнах. Бях я прочела в неделя.
Авторът, с когото имах честта и удоволствието да работя известно време в една адвокатска кантора ми изпрати мейл. Зарадвах се много и веднага отворих сайта на Пингвините, за да я поръчам. Те пък се оказаха големи бързаци и в събота ми се обадиха от пощата в Панагюрище – няма ли да идвам да си вземам пратката най-накрая?...
Повечето разкази ги бях чела, но от екрана на компютъра. Съвсем друго си е да плюнчиш вдървените ти и изсъхналите от студа пръсти, за да разгръщаш страничките, завит под меко червено одеало.
Знам, че няма да се харесат на всеки. Това му е чарът.
Според мен Васко е добър, има много „находки”. Повечето от разказите са истински пирони. Но все пак съм по един или друг начин сантиментално обвързана. Спомням си тежките сутрини в четвъртък, когато се засичахме в асансьора в 10:30 – принципно почвахме към 9 – 9:30. А често тогава само с поглед и по поглед се разбирахме, че и двамата сме разцепили седмицата предната вечер, по-известна като „малкия петък”. Спомням си как пушихме цигари на стълбите, закачливата усмивка, неговото сладко „ебаси”... Той беше човекът, който ме светна за „Лигата на разказвачите” и в тази връзка ако ви допада стилът, гравитиращ около Капитал Лайт, съвсем не е изключено да харесате доста Будистки плаж.
Не знам. Пробвайте.

Жени – Чарлс Буковски

2009-01-13T16:26:00.004+02:00

Поредната книга, когато всъщност съм затрупана с учебната литература на Техническия университет. Факт. Когато съм в сесия или имам да правя проекти, най-много ми се четат книги. Сладко удоволствие, което подозирам, че ще ми излезе солено.
Да, Буковски е циничен и брутален на всяка страница. Изпитвах известно неудобство да чета в маршрутката и автобуса, заради вероятността някой изкушен любопитен поглед да надзърне в книгата ми, а от там да го погледне мокрият макарон на Хенри... Понякога вулгарността беше толкова силна, че очаквах всеки момент от разгърнатите страниците да заискачат вагини, които да полазят из градския транспорт на София, поразявайки го необратимо и за неопределен период от време.
Хенри ми е интересен. Много. Харесва ми откровеността му и искреността на всяка негова емоция. За някои негови чувства, състояния и ситуации ми напомня дори на мен самата. Да така е. Сега обаче не ме завличайте в еротични сесии и приключения.
Само искам да ви кажа, че да обичаш и да бъдеш обичан може да бъде нещо много тъжно, самотно и страшно.

Платеният секс – Даниела Великова

2009-01-13T16:14:00.002+02:00

Голяма греда. Надявах се, че съм попаднала на книгата на една „бивша” проститутка, която разказва за живота си. Уви, не! Бях гледала интервю с нея преди много време в Шоуто на Слави Трифонов и силно се впечатлих. Още си спомням как изглежда – къса огнено червена коса, живи очи, леко пълничка, но не запомних как се казва.
Така се озовах с малкото книжле, а по-късно с голямото ми разочарование.
Журналистически материал. Все едно гледаш репортажи по телевизията в стил „Темата на Нова”. Сухо, далечно някак си... Ако проституцията беше компютърна игра, авторката е видяла само как изглежда първо ниво, но без да го минава. Да стигнеш до дракона трябва да дигнеш много левъли и да натрупаш експириънс. Личен при това.
Ако някой се досеща името на авторката от "бранша" - да признава веднага.

Нещо като имен ден... :о )

2009-01-07T10:58:00.001+02:00

Антология Секси Хоризонти

2009-01-03T18:50:00.005+02:00

Сай фай секс с елементи на разсъждения?...
Има няколко (да не кажа, че са само 2-3) разказа, които са хубави. Останалото е като пълнеж... Дори думата "пълнеж" е прекалено ласкава.
Убедена съм, че и нискобюджетен немски порно филм може да бъде на по-голяма "висота в сюжетната линия". :)
Имаше един виц в МЕИ-то, че грозните колежки правели най-страхотния секс, защото си мислели, че им е за последно...
Та и тук нещо такова има...

Звезната сянка - Сергей Лукяненко

2009-01-03T18:45:00.002+02:00

Около 3:30 часа днес сутринта я довърших. После не можах да заспя още два часа.
Не знам как да опиша чувството. Толкова нежно, красиво, пропито... с наслада. Дори тиха болка. Защото вече съм я прочела. Край. Няма повече. А ми се иска още и още.
Много рядко съм изпитвала такава тъга и празнота, а същевремено някаква вътрешно духовно... Израстване?...
Сещам се само за Ендер. Не мога да обясня съвсем защо. Но тогава след книгата пак бях така... Променена?...

:)

2009-01-03T18:30:00.004+02:00

Разглеждам снимки, направени през изминалата година... Прекрасни спомени и сякаш всичко било е насън... Какво ще бъде през следващата, не зная. Но това му е хубавото...

Желая на всички щастие, любов, приказни мигове, усмивки...

А ето и нещо, най-специалното от 2008 г.

U2 3D

2008-12-14T18:48:00.006+02:00

Уникално.

Няма такава емоция.
Идваше ми да ръкопляскам заедно с публиката, да подскачам, танцувам и пея...

Панаир на книгата

2008-12-14T17:30:00.004+02:00

Зарязах лекциите си от 3-ти семестър в София, за да мога да се прибера с всички покупки от Панаира на Книгата. Дилема нямаше. След "успешните" изпити материалите вече бяха позагубили актуалност и потребност. Все пак казах на леля да не ги изхвърля. Сантименталности? Жажда за знания? Не, просто Плюшкин-ът в мен се обади...
Та така. Беше ме страх, че на излизане от НДК ще съм останала само с пари за билет до Панагюрище. Или по-малко. Дете в сладкарница.
Някак си естествено се получи преодоляването на желанието да имам всичко. Критично огледах щандовете и разбрах, че каквото искам май вече го имам. Надявах се на големи отстъпки от издателствата, но очакванията ми бяха разбити още на входа с цакането с билетите.
Един лев за вход! Само, за да разгледам?!.... Подейства ми доста отблъскващо. Като се замисля на други панаири също е имало някаква"потребителска" такса, но за сметка на това заедно с нея те зареждат с една чатна брошури, талони за отстъпка и право да участваш в томбола с награди в края на изложението. Някак си те предразполагат, галят всичко потребителско в теб и ти идва да харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш точно в тоя епизод от време.
На втория ден ме светнаха, че ученици, студенти и пенсионери влизат безплатно. Познайте дали платих. И без това давам по 600 лева на семестър в Техническия, поне да има някаква полза от това.
Другото малко разочарование е, че пропуснах Лукяненко. Бях там в 12:30, но той вече не беше. Реших, че не искам да сменя подарения ми Нощен патрул за новичък, но с негов автограф каквито имаше конвейрно подписани на щанда на Инфодар. Подаръкът беше по-ценен от подписът на човек, който не може да изчака 30 минути феновете си. Те и организаторите бяха избрали адското време за среща с читателите, та едва ли са били на тълпи и стада фантастите.... Представям си как си стои и не идва никой. Мъка.
Другото, което не ми хареса бяха продавачите. А те бяха точно такива - продавачи. Със същия успех могат да продават македонска наденица или бяло саламурено сирене в квартален магазин. Повечето бяха като "сложени" и "поставени" там на почасова работа. Оператор на касов апарат. Е, как ще ми продаде тоя човек книга освен ако аз отчаяно не искам да си я купя?Не рекламират отстъпките, промоциите, новите книги... Никакъв подход към клиента. Просто опаковат покупките в чантички и чакат да стана време да си ходят.
Не, не искам да ми се бутат и да нахалстват, а да могат да продават. Нещо като елегантно "ухажване" на клиенти...
Това го имаше, но от един друг тип продавачи. Отчаяните. Само като им видиш погледа и искаш да си вземеш нещо, за да бъдат дори само за миг не чак толкова нещастни. Напомнят ми на бабичките, които продават градински цветя на Витошка или до Попа. Никой не иска да си купи от техния щанд. Наоколо са само някакви лъскави книги, които се харесват повече на масовката.
Гранд тоталът е 10 книги, а пет от тях бяха за подарък. Неочаквано неегоестично като за мен.
Сред приятните емоции е срещата ми с Андрея Илиев. Не знам как, но не почувствах разликата във възрастта. Беше хубаво, а в бонус неочаквано осъзнах ценността на една реалност благодарение на неговата. Моята.

Днес ставам на 26 :)

2008-12-05T11:38:00.000+02:00

Фермата на животните - Джордж Оруел

2008-11-27T12:29:00.002+02:00

Преди доста време исках да си я купя от Славейков. На старо, разбира се.
Искаха ми някакви космични суми, а пазаренето не вървеше. Обикновено има два варианта - според зависи как е оборота през деня. В първия вариант ми правят отстъпка ако си взема две книги и горе долу всички са на сметка и щастливи. Във втория вариант обаче ми казват цена на една книга като за две. Не я исках толкова много, а и парите не ми бяха в повече. Затова и сега й дойде времето.
На моменти ми ставаше доста тъжно докато четях....
Върнах си някои поизбледнели спомени за пионерските връзки, манифестациите и "онова време". Лошо ли е било, хубаво ли е било - всеки казва различно. А аз май много не го помня, повече са ми разказвали.

Обади се, като стигнеш!

2008-11-21T15:59:00.012+02:00

Болят ме ръцете и раменете. По-точно казано - стабилна мускулна треска. Като се сетя от къде я имам ме избива на весел смях. Но всичко по реда си.
На мен се падна честта да се занимая с интериорните врати за новия апартамент (цифром и словом общо 4 /четири/:) Харесах една фирма в Пловдив, която доставя от Чехия и Полша, a цените/качеството им са = около 3 пъти над масовите китайски мизерии.
По този повод вчера си взех един ден платен отпуск и дори си мислех, че ще успея да сърша около обяд. Да, ама не.
Пристигнах на време пред магазина в Пловдив, за да разбера, че трябва да чакам около 40 минути да дойде човека, с когото имам уговорка. Не мрънках. Може да се случи на всеки. Детето му било болно и трябвало да го заведе на лекар.
Дойде. Оказа се пичага. Качихме се на колата и го закарах до Панагюрище, където трябвше да вземе размерите на новите врати. Знам. Много разкарване е, но искам някой да носи отговорност, а не "майсторите" да се оправдават един с друг. Един вид ако само една фирма вземе размерите, направи доставката и монтажа, тя дава и цялостна гаранция. После ако се наложи, спокойно можеш да им биеш по канчетата и няма някой друг да им бъде виновен.
В крайна сметка смених модела на вратите, който пък се оказа по-скъп от първоначалния ми избор, а и доставката ще бъде някъде през януари... Отделно трябва да се правят още допълнителни довършителни работи из апартамента. Аз откъде да знам, че едната каса на вратата е дебела 16, а другата 14 сантиметра. Измазано ли е? - Да. Шпакловано ли е? - Да. Какви са сега тия работи?... Външно ми изглежда много добре, но такива разлики и мерки не ми правят ама никакво впечатление на 1-ви, че и на втори поглед.
Тръгваме да се връщаме за Пловдив и някъде по пътя ми светва жълта лампа с формата на бензинова колонка, а от дисплея по-долу учтиво ме подканват да заредя. Хубаво, мисля си аз и си правя план: оставям човека, плащам капаро, няма да се мотая из Пловдив, директно се прибирам и на излизане от града ще заредя. Общо взето така се и получи...
Борих се със задръстванията по центъра и най-накрая се добрах до околовръстното. Тъкмо подминавах последните търговски складове, качвайки нагоре една полу-детелина, за да се включа в магистралата и... Колата прехълца и бавно, но сигурно започна да губи скорост. Отбих в страни, така че да съм извън двулентовото еднопосочно платно, изключих от контакт и дръпнах ръчната. Като по учебник, само дето не пуснах аварийки. Не смятах, че трябва да мигам в жълто и червено като космически кораб, за да известя всички, че нямам бензин. Смях се лудо около 2-3 минути и реших, че трябва да се обадя за помощ. Уви, оказа се, че трябва да се спасявам сама. :) Нямаше какво друго да правя, така че си взех дамската чанта и си облякох якето въпреки жегата, за да мога да скрия деколтето. Все пак не исках да заработвам парите за интериорни врати на апартамента. Заключих колата и гордо вдигнах палец на минаващите коли.
От първите шест само една лада натъпкана на всички възможни места с чували с картофи почти спря. Човекът махна към картофите на предната седалка, правейки знак, че ще ме вземе стига да не бяха те. :) Засмях се още повече и му махнах... Точно тогава осъзнах, че токчетата ми са застанали зад голфа, а не пред него, т.е. идващите коли не могат да видят точно "бедата", в която съм изпаднала или я виждат прекалено късно, за да ми спрат. Смяната на стратегията доведе до качването ми при 2 симпатични момчета точно след три коли време.
Помолих ги да ме закарат до бензиностанцията на Еко, която се виждаше на 1300 метра от "мястото на събитието". Казаха ОК и ме питаха какво се е случило. Казах го по-бързо, отколкото го измислих. Трябваше да си измия ръцете, за да не ме помислят за идеално зле, а между другото да изям и един бой за да ми дойде акъла. Та за пред хората: някой карал колата преди мен, когато съм се качила била светнала резервата, а резервата се оказала наистина дълбока резерва, била съм решила да заредя на излизане от Пловдив, но ми свършил бензина. Отчасти това беше и истината, но някак си трябваше да препиша безрасъдството на друг. Същото казах и в бензиностанцията. Срам ме беше да си призная! :) Но срам не срам трябваше да пазарувам...
От там си закупих артикул номер 5910 - 10л ТубаПластмасова срещу сумата от 14,49 и десет литра бензин'95 за тубата. Наслаждавайки се на ситуацията и емоцията изпих един редбул в кафето с надеждата да ми даде крила.
Крила нямаше, но събрах стотици бибиткания, пресветвания и бурни ръкомахания от преминаващите и през ДВЕТЕ посоки на магистралата тирове, коли и други МПС-та.
Картинката наистина беше чудна. Велурени дълги ботуши на висок ток, черна джинсова пола, в едната ръка малка червена дамска чанта, а в другата голяма червена туба за бензин и фуния, привързана към тапата... Вървя и мъкна, от време на време се усмихвам и махам на преминаващите коли. На всеки 300 метра си почивах и сменях ръцете. Тук някъде осъзнах, че в старанието си съм се престарала и че само 5 литра щяха да ми стигнат... Препсувах се и продължих да събирам лоша карма, докато стигна до колата.
Нищо сложно после. Отвъртях капачката и сипах безценната течност. Завъртях я обратно и на включен контакт стрелката за бензин се мръдна цели 2 деления!... Тук трябва да отбележа, че в близост бяха някакви железопътни релси, защото докато прибирах празната туба в багажника видях огромният светещ надпис на преминаващия влак - "Панагюрище". Сигурна бях, че някой там седи отгоре и се залива от смях с мен. Аз поне се смях от сърце. Не вярвах, че такова нещо може да ми се случи. Вече съм анимационен герой. :)))
Като се прибрах се наградих с малък полуден на красотата. Направих си нова прическа и си боядисах косата. Черна. Нали съм блондинка под прикритие. :)

Детектив в Зоната на здрача – Андрея Илиев

2008-11-21T10:18:00.003+02:00

Хубава и специална по един свой начин.
Мисля си за книгата и на ум ми идва само една дума.
Младост.

П.П. Благодаря! Ще намеря моя начин, за да върна жеста. :)

Дзифт

2008-11-21T10:16:00.000+02:00

Бой и е*ане. Май е много смело е да си мислиш, че показването на бели пликчета под пионерската пола на млада комсомолка в черно-бял филм минава за върховна еротика. Дори и девойката да има хубави гърди, а зърната им да са щръкнали и мащабирани почти на цял екран. Смесването на секс сцени с научно-популярни кадри ала дискавъри ченъл да го оставим без коментар, а?
Има все пак едно/две попадения, но какво остава за другите час и десет минути. Трябва да връщат пари на излизане от Арена или поне да дават безплатна бира.
Залагам 3 лева, че наградите от руските фестивали са заради Смуглянка в началото на филма и другата руска песен по време на надписите.

Малки разговори

2008-11-21T10:13:00.001+02:00

Един от последните ми дни в София. По стечение на обстоятелствата и най-вече заради будната ми съвест работих до късно в офиса на фирмата там. Прибирах се към квартирното вкъщи и да не се чувствам капо в следствие на отпадналата уговорка за 3D кино, се набутах в мола за последните прожекции. Тъкмо си мислех или по-скоро се надявах да съм самичка в залата, когато дойдоха още 5-ма човека с пуканки и кола. Големите надежди да гледам все пак добър български филм докато съм в София изгаснаха окончателно като светнаха лампите на течщите финални надписи. Дори очите на Буковска не могат да спасят жалките и отчаяни опити за кинематография.
Накрая не ти остава нищо друго освен и ти да «удариш по една терца».

Аз бях болна... и се излекувах. Посвещение - Теодора Захариева

2008-11-21T10:09:00.002+02:00

За да си взема книгата, съществена роля изигра панагюрският елемент – колеги в работата, а и имаше представяне на книгата в града. Не ходих, но ми разказаха. Нали тук всичко трябва да се знае. :)
Имах някаква предварителна нагласа какво да очаквам. Хора, които са близки на авторката, споделиха, че са били много развълнувани, а дори и са си поплакали. Други ми казаха само, че се чете много бързо.
Прави бяха за всичко. Историята е потресаваща и няма как да я подминеш с лека ръка.
Нейният разказ „по истински случай” ми припомни един друг, който бях оставила да си почива на спокойствие в миналото. Хубаво е човек да забравя от време на време. А когато си спомни – да се почувства по-силен, защото е победил и надживял. Някой лекарства са невидими за очите, не се ядат и не се пият. Вяра, Надежда и Любов. Колко простичко и банално, нали?
Когато бях малка имах сериозни проблеми с бъбреците. Сега още ги имам, но доста по-рядко се появяват болки или възпаления. Години наред нямаше особен ефект от предписанията и грижите на докторите. Всяко лято в Хисар се киснех в басейни с вряла минерална вода. Съответно пиех и всякакви чайове от горчиви треволяци. За мен – тогава бях на ~8 години, цялото преживяване беше истински кошмар. Бедрата ми бяха насинени и изтръпнали от вечните инжекции.
След неуспехите на медицината не закъсняха и моите първи срещи с параНенормалното. Бледно си спомням как ме мъкнеха насам-натам из други градове и паланки, където имало някакви «уникални» екстрасенси. Семейството ми трябва да е било безумно отчаяно, за да повярва, че след като някаква лелка си държи ръката 30 минути над кръста ми ще бъда излекувана веднъж и за винаги. Всъщност, за да имало «ефект», трябваше да ходя на поне още 3-4 «сеанса». Всички резултати, дори и съмнителни или по-точно никакви, се заплащаха достатъчно скъпо. В бонус е дългото и търпеливо чакане в къщата на «екстрасенса» заедно с други болни, докато дойде твоя ред.
Сега разбирам, че тези екстрасенси не са лекували мен, а родителите ми и семейството им. Дали са им Надежда. Увереност. Сила. Вяра. Кураж. Смелост. Да продължат напред, а и аз заедно с тях.. Дали са им и всичко останало, което са загубили из кабинетите в болницата или из рафтовете на аптеките.
Не отричам категорично, че няма хора с някакви свръх-способности. Възможно е, но смятам, че са повече тези, които претендират, че имат такива без всъщност да е така.
Докато пътувах с тролей 1-ца в София преди няколко седмици, попитах една баба за следващите спирки, за да преценя къде да се прикача и изчакам автобус към Младост. Обсъждането на маршрутите на градския транспорт неусетно прерасна във въпроси от къде съм, дали съм студентка и какво уча. После бабето директно ме заби и удави в смут душата ми под седалката на тролея като попита имам ли Библия и вярвам ли в Бог. Зарадва ми се, когато плахо отговорих отвърдително и двата пъти и директно изскочи с оферта. С голям патос ми обясни как се събирали в някаква сграда до Центална гара. Идвали и много млади хора. Това последното тя очакваше да приема като сериозен аргумент, за да идвам и аз. Освен това идващата неделя от 10 часа направили по-мащабна организация за събиране в зала Универсиада. Може и Фестивална да беше. Все едно. Отдавна ме беше загубила тотално като публика и бях започнала да се чудя дали да не скоча от тролея в движение. Смъкнах се една спирка по-рано, преди да успее да ме вербува за каузата. На изпращане на моето припряно и с половин уста «Приятна вечер!», тя отвърна, че непременно трябва да дойда, защото там протичало «ток» и «ставали чудеса».
За пореден път се убеждавам в рядката си дарба да привличам като магнит около себе си всякакви ненормалници. Но както и да е...
Мисълта ми е, че не е честно да използваш шарлатанските си шашми и да играеш психолог на дребно, за да се възползваш от хората. Винаги ще се намери някой да им повярва. Например хора, които нямат нищо за губене, защото вече са загубили всичко.Разбирам, че им трябва светлина в тунела, ама точно тоя тунел ли да го ...

Вълшебна нощ – Богдан Русев

2008-11-21T10:07:00.000+02:00

Впечатленията са съвсем пресни. Заедно с него по един или друг начин отново бях в София и успях да я почувствам както преди. Признавам си, че мъничко ми залипсва...
Стилът на писане е отдавна познат – като статии за списание „Егоист”. Има го и моментът, че и книгата е сравнително старичка (2005 г.), но за мен все още минава за актуална. :)
Концентрат от откровения. Ако някои от историите се бяха случили на мен, едва ли бих имала смелост да ги разкажа и напиша в книга. Просто ми е невъзможно да бъда толкова безсрамна. А и как да гледам после хората в очите, когато ще стоя съвсем разголена пред тях? Те все още ще имат своите тайни, а аз моите не.
За пореден път няма как да не се сетя за „Лигата на разказвачите”, организирана от Капитал Лайт. На живо Богдан Русев няма нищо общо – невзрачен, един от тълпата. Ако не ми бяха казали, че е той, дори нямаше да обърна внимание. Къде е тази сексуалност, която живее между страниците му? Оставям търсенето на граничарските кучета. За мен ще си остане загадка.

Провинцията или живот на кредит

2008-10-31T11:24:00.000+02:00

Скоро слушах в един сутрешен блок по радиото водещата да казва, че хората пазарували, за да се чувстват значими. Изказването беше по повод актуалната напоследък тема за световната финасова криза и вече широко разпространената тенденция в България да се живее на кредит.
Истината е, че хората бягат от малките градове и отиват в София с надеждата да намерят там тяхната „американска мечта”. София е голяма, а магазините безкрайно много. Няма как да не се изкушиш да не си купиш нещо, което надскача доста стандарта на живот, който реално можеш да си позволиш.
Обяснение и причина намирам в две неща, като първото е следствие от второто.
В малкия град искаш или не искаш трябва да живееш с/при родителите ти. В по-лошия вариант с родителите на твоето момче/момиче. В още по-лошия вариант и заедно с неговите/нейните баба и дядо. Не може да се каже, че си се спасил дори и когато успееш да свиеш гнездо в непосредствена близост – примерно друг квартал. Изключенията са много редки. За мен е немислимо две поколения (деца и родители) да живеят заедно повече от 16 години на едно място, а за три да не говорим.
Затова младежите бягат възможно по-надалеч и с обратен билет до вкъщи само за Коледа и Великден. Това обаче не им пречи да страдат от болезнен провинциален патриотизъм.
Поради това т.нар. малък град страда от тотален дефицит на кадри, а от там и на фирми, които да предлагат работа. Всеки казва колко му е хубаво „на село”, но не би се върнал там, за да бачка за 250 лева и да живее при майка му. Всички се изместват в София, където кварталите вече са се изродили като градове в града. Горе долу и времето за пристигане от точка до точка е сравнимо с междуградско пътуване.
В едно предаване на Милен Цветков се обади една много възмутена от „провинциалистите” „софиянка”. Как може да си хвърлят торбите с боклук през прозореца? Защо не вземат да се върнат там, от където са дошли? Факт е, че много „софиянци” се дразнят дори, че някой друг може да им диша въздуха. Мислят си, че някой им отнема това, което по право им принадежи без всъщност да са съвсем наясно какво е то.
От време на време срещам приятели и познати и когато им казам, че живея в Панагюрище ме гледат съчувствено. Не, благодаря, нямам нужда от съжаление. Няма и причина за това. Трудно някой ще извади аргумент, който не мога да оспоря в моя полза. Но не за това ми е думата...
Кредитите са си кредити и е психологически предопределено и естествено да се налагат като начин на живот. Човек не е безсмъртен и според разбиранията на грешната му душа е „незаконно” да работи като луд 50 години, за да може да прекара последните 10 години от живота си в охолство, смучейки виагра докато се почесва по магнитните наколенки. Стигаме до идеята за получаване на всичко сега и веднага, пък да става каквото ще.
Пазаруването не кара хората да се чувстват значими. Значим те кара да се чувстваш нещо, което си направил/създал, а не предмет, който си си купил. Значим не е еднозначно на по-добър и повече от другите. Значим е същото като да си специален. А ти си такъв. Искаш или не.

Студентска работа

2008-10-31T11:22:00.000+02:00

Студентска работа е нещо, което вършиш, а преди това си го отлагал до последния възможен момент. А дори когато последният възможен момент е дошъл, разбираш, че може да се скатаеш за още малко. За някои хора това е начин на живот цял живот, за други периодично поведение.
На мен ми се случва, когато нямам до себе си хора-ориентири. Такива, които те държат да не излизаш от правия път и те стимулират да движиш напред. Понякога, а може би доста често, бързо губя мотивация и концентрация. Скоростно сменям приоритетите според текущата ми егоистична таблица. Ако не сте изпитали на свой гръб резултатите от това ми поведение поне веднъж значи сте късметлии или никога не сме се срещали.
Няколко дни вече вися из кафетата на Техническия университет докато чакам да стане време за следващото упражнение или лекция. Гледам „зайците” и припознавам в тях себе си, а също и мои бивши колеги. Нещата са си все същите, само семестриалните такси са по-високи.
Един се е прецакал да си купи ръководството по химия, както и да си напише протоколите. Останалите 4-5 човека на масата преписват като луди, пушейки цигари с кафето, защото трябва да предават за заверка след 30 минути. Колкото и прилежен и старателен да си бил в гимназията, тук ставаш различен. Ксероксът, локалната мрежа и интернет стават бързо новите ти най-добри приятели. Навикът се заражда още в първи курс, а към края на втори вече е част от същността ти. Инерцията се запазва до самото дипломиране, а и дълго след това.
Не виждах никакъв практически смисъл от химията, а и без това не ми беше особено любим предмет, въпреки че ми вървеше. Преподавателят ми беше алкохолик и на всичките три лекции, на които по случайност отидох, разказваше един и същи урок за йонизация. В такива моменти е трудно да се надъхваш, че трябва да четеш, колкото и безсмислено да ти се струва това занимание. Започнах да усъвършенствам копи-пейст технологията, която в последствие разбрах, е майка на мизерията.
Така станах жертва на системата, а после на самата себе си. Как да обясня на сладурите от съседната маса, дето ма’ат карти вече един час, че тяхното пе’десе’не е по-голямо от моята терца. Има такава поговорка, че каквото сам човек си направи, друг не може да му го направи. И те така. Брутално професионално самоубийство. „Професионално” да се разбира във всеки възможен смисъл.
Един незначителен процент от хората, които завършихме работят по специалността. 97 процента от които пък изобщо не блестяха с оценки и резултати по време на следването.
Мисля си, че всички рано или късно разбират какво искат. Обаче само някои знаят как да го постигнат, а единци са тези, които имат потенциал и да го осъществят.
Мда, сега да бях да ония години, ама с тоя акъл... :)

Акага & приятели

2008-10-31T11:19:00.000+02:00

Юли е слънчевият месец, а слънцето си ти.
Юли не идва край морето, преди да дойдеш ти.

Офертата дойде неочаквано от колеги от университета. Казах си – 10 лева, какво му плащаш... Нищо, че никога не съм била луда фенка. Всеки концерт на живо си има своя чар и удоволствие.
Съгласих се да се чакаме един час по-рано пред НДК, за да може да подгреем с някоя друга бира. Уви! Единствено аз бях успяла да победя адските задръствания и да пристигна навреме според уговорката. Греда, но не съвсем. Реших да се постопля из магазините в подлеза и така намерих подарък за рожден ден, а бях обикаляла мола с часове същия ден без късмет.
Десет минути преди концерта колегите дойдоха и се втурнахме към зала 1. Имаше само 3 места, които бяха по-кофти от нашите. Те бяха единствените три на последния ред и съотвено празни, а ние бяхме разпожени на предпоследния. Вкиснах се съвсем. След час на студа не ми се стоеше още два в мизерия. Така е като друг купува билетите, а той също като теб е за първи път в залата и няма представа къде е 19-ти ред в 5-ти сектор/блок.
Вече е традиция да си забравям очилата преди да отида на концерт. Мислено се успокоих, че поне този път съм си ги забравила вкъщи, а и се надявах, че преживяването ще бъде повече аудио отколкото визуално. Пробвах 3-те диоптъра на колежката и реших, че ще й ги заемам на всеки нов изпълнител, за да мога да се похваля, че не само съм го чула, но и съм го видяла.
На двете големи видео стени за съжаление пускаха само реклама на Първа инвестиционна банка и усмивката на Бербо, но не и картина от многото камери в залата. За сметка на това пък, озвучаването беше супер. Басовете бяха нагласени така, че да преминават през теб.
Затвориха вратите зад нас и концертът започна. След един бърз панорамен поглед на залата стана ясно, че е доста празна. Сръгах колегите и се преместихме около 12 реда напред, където имаше много свободни места. Подобрението вкара нужното количество комфорт и замрях в очакване...
Акагага – барабанист от средно ниво, вокал като нищо особено, китарист, който сякаш е дошъл от метъл банда, DJ от средно диско ниво, но доста надъхан и адската брас секция – тримата тромпетисти бяха супер, а когато имаха паузи в свирнята правиха невероятни асинхронни танцувални движения - просто ме размазаха.
Приятелите бяха (без да спазвам ред на появяване):
Хилда Казасян – голям глас, настръхвам....
Графа – добре познат, знаем си го какво може; добре се представи и чудно раздвижи публиката.
Дичо – приятно, но не до там; почти винаги нещо му липсва.
Тома – след Music Idol 2 е на всяка манджа мерудия сигурно, защото е от Пазарджик :)
Спомням си изключителното му слабо „подгряване” на концерта на White Snake и от тогава хич не му се радвам; повече му прилича да е вокал на средностатистическа БГ метъл група, отколкото да бъде „звезда” в родната музика.
Спенс – по-добре е да си остане водещ в радиото и да не се занимава повече с пеене; от време на време има някое друго попадение, но е толкова рядко, че има ли смисъл като няма значение?
Malow Mac – много го преживява, излезна все едно ни е освободил от турско робство, а всъщност да е чак такава голяма звезда, не знам; приятно пее или по-точно да се каже - рапира, но тази публика не беше неговата публика
Люси Дяковска – инфантилна, пренавита, дразни със сценичното си поведение, но пее хубаво.
Гимназисти специалност събуферна техника – има потенциал, но са си още зелени.
„Приятелите” изпяха каквото си беше по програма заедно с Акага, поклониха се, пляскахме и толкова. Някои хора от съседните редове се спасиха по-рано още към 9 и 30, за да хванат последните маршрутки предполагам. Останаха най-ентусиазираната публика, която беше дошла да се забавлява истински. Обстановката се разчупи и от седяща мина масово в правостояща. Акага, но без приятели, изсвириха и изпяха още 6-7 песни и си беше купон. По това време някъде видях пред мен Митко Павлов. За две секудни се вцепених от изненада. После той изглежда усети какво му мисля (да му стисна ръката/хвърля на врата и да му кажа, че ми е любим анимационен герой) и с бодра крачка се отдалечи във ВИП зоната. В продължение на месеци всяка сутрин се събуждах с него на работа. Много, много, много ведър...
Оценка средна хубост. За следващия път ще се замисля повече преди така смело да приема посещение на такива мероприятия.

Следобедни игри – НДТ „Сълза и Смях”

2008-10-31T11:15:00.000+02:00

Наивистична комедия от Рома Майо. Поне така пише на билета. Много, много млад актьорски състав. Може би все още студенти. Някои бяха доста добри и предполагам, че след години ще ги гледам отново, но вече като утвърдени и наложили се имена.
Започна слабо и свърши някак неочаквано и бързо. Остава впечатлението, че е време за антракт, а не за край на постановката. По средата обаче имаше много.
Хората, които ме познават, знаят, че бях (а и все още съм) доста разглезено дете. Но също така и много чувствително. „Невинните” детски игри могат да оставят дълбоки, понякога неизлечими белези в човешката душа. Освен това, детската жестокост е сравнима с никоя друга. Обидата от друго дете, когато си малък може да се помни цял живот.
Като че ли точно в този момент разбирам с пълна сила какво означават „родители”, „семейна среда” и „възпитание”.

Дзифт – Владислав Тодоров

2008-10-31T11:12:00.001+02:00

От доста време не бях чела толкова плоска книга. Елементарна, скучна, простовата. На всяка страница се усеща съшиването с бели конци. За него си затварях очите, за да се ядосвам по-малко как може да отпечатат такова нещо. Наистина по-добре да не обръщаш внимание на пропуските, защото няма да остане съвсем нищо.
Най-ценното е корицата (определено грабва вниманието) и офсет хартията (определено много приятна). Толкова.
Отдавна се каня да гледам филма, за да мога да го плюя и него на воля. Изключенията, в които филмите надминават книгите, са изброими на пръстите на едната ръка.
За мен е китайска загадка как може да е получил награди на филмови фестивали. Рекламират ми го като българския „Sin city”. Ха-ха!

On Line Bookstore – има ли такова животно?

2008-10-30T16:54:00.003+02:00

В Смолян от доста време има голяма и доста прилична книжарница на центъра, въпреки че забелязвам как напоследък са преориентирани повече в канцеларските материали и учебните помагала. А и то няма как при положение, че в непосредствена близост е I-во СОУ, в което изкарах вторите, също така важни, седем години от живота ми. Изборът сега е почти близо до определението «богат», но все пак има какво още да се желае за по-претенциозните и четящите повече от една книга месечно.
В бурните гимназиални години само си мечтаех за такава книжарница, а когато тя вече е факт, минавам с удоволствие и дори гордост покрай нея. Рядко, да не кажа никога, не излизам от там без да съм оставила суми от порядъка на външния дълг.
По «ония времена» имаше само една мрачна «книжарница» с прашасали рафтове, на които бяха наредени учебници по химия и физика от седми до десети клас, както и четиризначни таблици, а в най-светлите времена можеше да се открие и някоя от безбройните части на «Колелото на времето». Спомням си с умиление как един ден зърнах новичко издание на «Властелинът на пръстените»... Със сигурност първото след онези два тома с твърди корици, издадени някъде в късния соц. Щастие. Купих го на секундата. Миналия ден в Мола видях как едно девойче буквално подскачаше около приятелите си, държейки невярващо «Нощен патрул» на Лукяненко. Ех, младини...
Та общо взето тогава единствено библиотеката в Планетариума крепеше положението, а освен това даде и добър жанров ориентир. Май пропускам да спомена само сергиите с евтините 101 забравени любовни романа с имена на мъже и жени. Ровех се из тях с надеждата, че може да намеря някоя книга-игра, които тогава разменяхме с приятели често.
Сега не съм в много по-различна ситуация. Няма да е голяма лъжа ако кажа, че книги в Панагюрище има само в обществената библиотека и вкъщи. :) За къщите на другите хора няма какво да говоря – нямам достатъчно наблюдения за представителна процентна извадка, а и не е в това въпросът.
Най-близкото спасение е на около 45 километра - Пазарджик. Намерила съм си един «извор», от който да задоволявам жаждата. Отново не е ча-а-ак кой знае какво, но е много класи над двата малки рафта с романи на Гришам и чик-лит в една от канцеларските книжарници в Панагюрище.
Тия дни внезапно сякаш звездите ми проговориха и почнах да виждам светлина в тунела. Интернет е голяма работа. Преоткрих он лайн магазините. Досега си бях поръчвала само подаръци за приятели и разни щуротии.... А защо не и книги?!....
Хеликон. Избрах си какво искам, както и куриерска услуга и плащане при получаване Много експедитивни и организирани. Направих заявката в събота. Във вторник пакетът ме очакваше. Всичко беше в рекламна чантичка заедно касова бележка и каталог на последните им издания. Адски яко. Създава ти истинско усещане, че си бил на пазар и наистина си си ги купил от реална, а не виртуална книжарница. Освен това ми бяха направили отстъпка и на практика доставката излизаше без пари.
Еврика. Имаме топла вода. Вече нямах спирачки.
Планирах следващия «удар» от сайт рекламиращ се като Книги за нежни души.
Еуфорията продължи много кратко. Българският манталитет и действителност ме върнаха обратно на земята. Първоначалното добро отношение си остана такова – първоначално. Лъгаха ме, мотаха ме и най-важното – разочароваха ме. Отказах поръчката на 5-те книги, теглих една каруцарска и реших, че трябва да се доверя на по-изпитани и «маркови» неща.
Рових сайта на Пингвините и си избрах отново същите книжки. Оказа се, че и на тях организацията им е смолянска. Повече от 3 седмици нищо не са ми изпратили. Поне пращат любезни писма, че ще се забавят...
Последните 5 дни щурмувам софийските книжарници с идеята да наваксам на създалия се културен дефицит. Доста успешно се справям. :)

Студени играчки са звездите – Сергей Лукяненко

2008-10-29T20:37:00.004+02:00

Нямам особено обширен поглед върху руската литература, да не кажа и почти никакъв. Но всичко made in Русия, което ми е минало през ръцете, е все така тягостно.

Нанагоре ми идва носталгията по нещо, което осъзнаваш, че го няма, никога не го е имало или пък никога няма да го има.

Един сериозен недостатък. Много бързо се чете. :) За нула време я глътнах.

Кога ще излиза продължението?...

Factotum (Момче за всичко) - Чарлс Буковски

2008-10-29T20:26:00.003+02:00

Трудно ми е да си обясня, че една и съща книга може да я усещам като развлекателна и сдухваща...

Харесва ми.

Ако личният ти (емоционален) живот не е в най-ведрата си фаза.... Е, тогава книгата има голяма вероятност да те "зареди" за промяна. А и не само.

Точа си зъбите за останалите неща на Буковски публикувани на български.