вторник, 21 юни 2016 г.

10-ка

Днес пристигнаха новите ми дънкови панталони. Разписвам за пратката на куриера и отварям пакета. Шок и ужас! "Боже, огромни са!" е първата ми мисъл. "Боже, стават ми!!!" е втората, установявайки, че 10-ка UK на Next ми лепи идеално на дебелото дупе...
Да, съвсем официално е. Ударих дъното, когато днес следобяд ми се обади една колежка по телефона, за да ме попита дали пак не съм бременна. Получила информация от три различни независими източника... Не, не съм... Просто 6 месеца след раждането отново съм килограмите, с които преминах вратата на АГ болница Селена. О, йе!
Не мога да се спра да ям. Хормоните ми разказват играта - физически и психически. Бебето е само и единствено на кърма, което означава, че не си спомням кога за последно съм спала повече от два часа непрекъснат сън. Май преди около година. Не знам.
И ето ме! Огромна и мрънкаща! Крайно време е за крайни мерки. Още на вечеря започнах с ревизия на храната, а утре продължавам с диета и спорт.
Преди известно време си говорих с Ицко в Смолян при една случайна или не чак до там случайна среща. Стана на въпрос, че на човек му отнема между 3 и 6 месеца, за да се адаптира към всяка промяна. После свиква и му е все тая. Обаче към кофти форма & външен вид колкото и време да минава - все тая. Не може да привикне, да се чувства ОК... Имало някакви научни изследвания, статии по въпроса. Е, не знам за тях. Не съм попадала. Обаче за себе си знам. Не мога да се търпя така. Единственият бонус е, че циците са ми бомба. Но на общия фон тлъстина това няма кой знае какво значение.
Борбата ще е трудна и дълга. Чудя се дали да не потърся професионална помощ от треньор...
Стиснете едни палци! Потупайте ме по рамото. Знаете много добре, както и аз, че ще ми се получи. А малко подкрепа в този тегав момент няма да откажа.:)