понеделник, 28 септември 2015 г.

Гневът: същина, прояви, причини, лекуване - Теодюл Рибо

Книгата е отвратителна. Само някакви си 72 страници, а ми отне цяла вечност да я прочета. Толкова скучна, ужасно тъпа и безполезна. Идиотски твърдения, измислена статистика и факти. Много често препрочитах едно изречение по 10 пъти - просто не може да ти задържи вниманието. Идеално зле е меко казано.

А напоследък имам сериозни проблеми с гнева. Не знам каква част от него се дължи на бушуващите хормони. И без това в главата ми се вихри една цяла нова порно индустрия, а за сънищата да не говорим...
Та изпадам в състояния на гняв - от всичко и от нищо. Понякога са насочени към мен, а друг път - навън, към хора или предмети. Най-тежко го преживях с детето... От една нищо и никаква обърната чиния с храна. Пиле със зеле. Малко стъкла по пода. Голяма работа. Обаче толкова вкиснах, че не мога да опиша. Падна ми пердето...
Всичко това се случи преди седмици, обаче още го преживявам. Полагам свръх усилия на волята да се контролирам, да се самоанализирам... Да подължа напред уравновесена и балансирана, а такива "случки" да останат само в миналото. Понякога успявам. Друг път - не.

събота, 26 септември 2015 г.

Чудото Монтесори или учение без мъчение и възпитание без оценки, награди и наказания - Елена Тимошенко

Най-накрая някой да се сети да преведе и издаде нещо на български по темата. До момента информацията върви основно през ФБ групи, любителски преводи и семинари, провеждани от хора със съмнителна за мен квалификация. Общо взето, всеки прочел 4-5 блога и някоя друга книга на английски се счита за компетентен да разпръсква "знанието"... А всичко, което е различно от текущата система на обучение в детските градини, се счита за яката работа, защото нали образованието ни е скапано и е в реформа и така вече 25 години...
Радвам се, че методът набира популярност тук, но със сигурност не трябва да се приема като единствен възможен правилен вариант за отглеждане на деца, както ми се струва, че се случва.
Идеите са естествени, логични и съвсем близки до здравия разум и поведение. Виждаш колко е просто и се чудиш защо по дяволите сами си го правим трудно?!... Оставяме децата си на грижата на баби и дядовци или пък ги пускаме по течението без да се вълнуваме кой знае колко какво и как се случва в детската градина, а по-късно си задаваме риторични въпроси или пък с примирение констатираме фактите и ги приемаме. Защото така е по-лесно и на родителите не ни се занимава. Никога не е късно за промяна. А искаме ли я? Хич не е лесно да излезнеш от зоната си на комфорт и да вървиш срещу течението.

Книгата е систематизирана добре. Обяснява основното, има доста примери и идеи. На моменти затъва излишно в калта на теории и факти, с което май се цели да се докаже достоверност и да се валидира очевидното.
Препоръчвам на всеки бъдещ и настоящ родител, особено на бъдещите. Организацията на средата и подготовката й започва много преди раждането на детето. А пък доста често ние самите си отговаряме на въпроса какви родители не искаме да бъдем, вместо обратното - какъв е положителният модел.

Намирам много общо между Монтесори и Минимализма. Вървят чудесно ръка за ръка, съчетават се без да се изключват - напротив, допълват се и хармонират.

За Монтесори разбрах от Таня, на която подарих и книгата след като я прочетох. От няколко години тя води едно от децата си в Монтесори център в Пловдив веднъж или няколко пъти седмично, а според нея има голям прогрес в развитието му, откакто го посещават.

сряда, 23 септември 2015 г.

Кратка повест за срама - Ангел Игов

Корабът-майка. Най-точното определение за външния ми вид в момента. Нося се бавно и тежко в пространството... Нещо съвсем очаквано за бременност в 25-та гестационна седмица.
И така на път за вкъщи след обедно кино онзи ден в Смолян, акостирам в книжарницата на Сиела за кратка почивка.
Продавачката се ентусиазира като ме видя на вратата. Скокна от стола, затваряйки с в движение някакви прозорчета на компютъра и висна до мен с готовност и желание да ми помага. Обясних какво търся за детето, а също и че бих искала да взема нещо за себе си.
След като прегледах детските рафтове и Ева не я огря, започнах търсенето от-мен-за-мен. Почти ми омекнаха коленете, когато момичето ми предложи "новата на Елиф Шафак"... Ами... Не... Благодаря... Мислено отбелязвам колко лесно се поддаваме и робуваме на стереотипи. Как лепим етикети. С определения. С цени. Дори не ме попита какъв жанр предпочитам. Директно ми я набута в ръцете. Поглеждам се отстрани с чужди очи. Жена, години 30+, бременна... Скучаеща домакиня, може би? Кофти тръпка. Продавачката също се сконфузи. Явно не съм преглътнала достатъчно бързо физиономия възкисел лимон, та се юрна още по самоотвержено да ми помага и угажда...
В крайна сметка си тръгвам с книга на Ангел Игов. По същото време четях друга негова. Допадаше ми стилът му на писане, а и беше намалена от 10 на 5 лева. Оказа се, че и толкова са му много. Липсва му нещо на това момче. Има много потенциал и все пак не успява да изплува...
Позволявам си да копирам според мен едно доста точно ревю от Goodreads на Slightly Critical:
Не че е много лоша, но не е и хубава. Добре написана, лесно се чете, плъзга се, явно борави с езика с лекота, но ужасно многословна. Дълги предълги изречения, в които запетайките спокойно можеха да са точки. Но това не е най-големият проблем, въпреки че е досадно - проблемът, според мен, е че текстът твърде много се старае, насилено ми звучи на много места; и философските съждения и абстрактно дълбокомъдрени фрази са по три на ред. Това страшно натежава и дразни, но освен това оставя текста да се плъзга по повърхността на есеистичните разсъждения, без да навлезе в дълбокото на романа.
А в изграждането на персонажи е още по-зле - те на практика не съществуват, само някакви имена, които няма особености, характер, предимства и недостатъци, или дори действия, а само безкрайни мисли, които изразяват по един и същи начин. Гледната точка постоянно се колебае, но не изглежда това да има някаква фунцкия в романа, освен да инжектира авторовото мнение тук и там. Разочароващо е, защото романът не е разказ и се нуждае от персонажи - развити, доминиращи и задаващи действието персонажи. Прекалено дълго есе с елменти на разсеян разказ =/= роман.

Подробно описание за какво иде реч в книгата в Култура, с което може да се запознаете и да си спестите 198 страници и някой друг лев.

неделя, 20 септември 2015 г.

Кротките - Ангел Игов

Ето какво написа Васко във фейсбук профила си преди седмица:
"Кротките" на Angel Igov - едно от най-хубавите неща, които са ми попадали. А защо Кротките, се чудих, но да - това е най-точното заглавие, трябваше ми време да го осъзная и ме потресе. Прочетох я по същото време, по което и "Подчинение" на любимия ми Уелбек, имат нещо общо, касаещо подчиненито, но Ангел пише по-добре, идеята е по-оригинална и историята - по-добра.
И просто нямаше как да не взема книгата веднага, а сега и да се съглася, че няма по-добро заглавие...
Излязла от печат на 09.09.2015 г. с хубава хартия, и май съвсем неслучайно- миришеща ми на учебник.
Прочетох я преди малко. През последните 20 страници си чоплих устните неуморно, защото кипящото вътре в мен започна да излиза и да се проявява физически...
Забелязала съм, че набор '70+ до '82 имат особен интерес и слабост точно към този период от историята ни, а и не само. Горещо се вълнуват, участват активно в обществения и политически живот. Искат да помнят, борят се с всички сили и разпространяват една нова пропаганда - на свободата във всеки един неин смисъл и значение.

А ето едно подробно и съвсем прясно ревю в любимата Книголандия.

събота, 19 септември 2015 г.

Честит ми нов лаптоп!

Надявам се, че ще оцелее дълго време и ще ми служи вярно. Първите впечатления са добри, но все още се боря с Windows 8.1 като прасе с тиква... Последната една година изкарах без компютър/лаптоп и сега умувам кое къде беше и как. Абсолютен индианец.
Как стигнах до тук?
Време беше да призная липсата и че не мога да компенсирам по друг начин. Определих си минимален бюджет и започнах да преглеждам онлайн какво се предлага в момента - малко, леко и бързо... Бързо зачертах последният 12 инчов макбук. Наистина не искам да притежавам скъпи вещи, които малкият ми тасманийски дявол може да изпотроши за секунди. Да й се карам? Защо? Как се обяснява на 1.7 годишно колко са три хиляди лева, когато все още я уча да брои до пет? Да пази, когато е в период на откриване на съвсем простички неща - гравитацията, примерно. Че като хвърляш нещо, то пада... И се чупи... Определено исках нещо, което да притежавам, а не да ме притежава. Да му треперя, вместо да използвам...
И ето ме вчера в Технополис-Пазарджик. Консултанът беше истинска находка. Отговаряше съвсем коректно на въпросите ми и беше честен - обясняваше ми предимствата и недостатъците на различните модели и марки, помагайки ми да взема информирано решение без да се опитва да влияе по някакъв начин на избора ми или да ме убеждава непременно да си тръгна с нещо от магазина. На всичкото отгоре беше ужасно търпелив. Може би е изпушил 4-5 цигари след като съм си тръгнала, но... За времето там с нищо не показа, че съм досадна. А бях. Чак аз си се дразнех. :)
Тръгнах си с тази машинка. Установих, че съм ръждясала. Назаднала съм много и "техниката в ръцете на невежите е просто купчина желязо" вече има нов смисъл...

понеделник, 7 септември 2015 г.

Моето порно - Бояна Ламбер

Всеки би рейтнал собственото си порно поне с 4.5... ;) Обаче...
Мацката има хубав блог, пише чудесно, просто не разбрах защо й е трябвало да го разпечатва. Според мен е безсмислено да се принтира дигитално-виртуалното блог творчество и оценката с две звезди, която дадох в Goodreads, е по милост, иначе бих дала една.
Оценката ми за блога й е поне 4.5... ;)
Харесва ми стилът й, иронията, самоиронията... Изобщо нямам забележки, както й приятелите й, които също са подкрепили книгата. Дали защото ги споменава в нея и са обезсмъртени вече и на хартия?!;)
Добре е да има алтернатива пред четящите хора - да изберат формата хартия и/или електронно копие, но...
- подразни ме качеството на хартиеното - имаше грешки, които ги няма в блога; не харесвам такова мърляво отношение и недоглеждане от страна на издател, коректор и т.н
- няма електронна книга; да има блог, но не мога да купя "хартиената" книга електронно; живея в цифром и словом 60 /шестдесет/ квадратни метра, които включват и тераси, коридори, стълбища... ама наистина вече нямам място къде да ги редя тея книги, а искам да си ги купувам, не да ги свалям от торенти...

Ето линк към ревюто на "Моето порно" в Книголандия:
http://knigolandia.info/book-review/moeto-porno/

А това е блогът на Бояна Ламбер:
http://boyanalambert.blogspot.bg/2015/06/blog-post.html?m=1

петък, 4 септември 2015 г.

Всичко се решава преди детската градина - Масару Ибука


Почти нищо, да не кажа нищо, ново не научих от тази книга.
БГ бабите биха били потресени, но те са така по принцип с всичко, отнасящо се до отглеждането на деца.
Евентуално някоя по-консервативна мама би могла да "чупи гипса" и да повдигне малко похлупака, с който задушава първородното дете... До гуша ми е от тея родители, направо ми се повръща. Подтичват след отрочето и му намилат - ще паднеш, ще се удариш, ще си потрошиш главата/зъбите/ръцете/нещо-друго, малка си, не можеш... Изобщо децата свикват да живеят в страховете на родителите си още преди да проговорят или проходят. И така 20 години по-късно, когато им кажеш на същите тия деца да вярват в себе си е... Някак вече наистина късно.
Четейки книги за родителство и за възпитание, всъщност разбирам и научавам повече за себе си - каква съм, защо съм такава и връщам лентата назад с горчиви спомени от моето детство.
Понякога ми е трудно да си държа езика зад зъбите, както и да овладявам ръката, която е по-бърза от мисълта... Но се усъвършенствам. Децата са добри учители.

П.П. Книгата е издадена за първи път през 1977 година... Току виж, 50 години по-късно, българските деца, бидейки отглеждани повече време от българските майки и бащи, отколкото от българските баби и дядовци, донесат положителната промяна в света, за която Ибука говори в края на книгата...