вторник, 17 март 2015 г.

milf

Конкретни цели, диети, тренировки. Резултати - трагични. Поглеждам си бележката с мерките от октомври миналата година. Не съм помръднала. Нито грам, нито сантиметър. Проблемните зони изглеждат видимо стегнати, тонус, ала бала... Обаче все още влизам само в един чифт от старите ми дънки. Срамота!
От началото на годината не съм пропускала тренировка. Два пъти в седмицата разцепвам. През другото време не се спирам и пак... РИве ми се. А уж 34 ми е "страшната" възраст. Кой знае тогава какво ще е. ;) Невъзможно ли е да се влезне във форма след раждане? Направо ми се свива сърцето като ги видя тия глигани в анцуНг да бутат детски колички из центъра. Отпуснати телеса, набързо вързани и немити коси... Е, не точно това е житейският пример за подражание, който бих дала на детето си. Натискам, пък дано ми се получи по-скоро, отколкото си мисля.

петък, 13 март 2015 г.

Сънувам те

Толкова са реални в усещанията сънищата ми, че като се събудя се чудя дали наистина не е било. В някаква паралелна вселена. Примерно.
Сънувах, че бяхме в къщата на село. Сякаш дядо ми искаше да ми каже нещо. Почина на 12-ти март. Обадих се на братовчедка ми, споделих...
Даде ми едни пари, които каза, че са от дядо и трябва да разделя - на мен, на Мима и Дора. Пуснах тото.

четвъртък, 12 март 2015 г.

Първата зима

Петя няколко пъти ми беше казвала, че най-страшно е първата зима. Да мине. А мине ли... Бях се подготвила и настроила, но не очаквах, че ще е ЧАК толкова зле. Изперквам. Не съм на себе си физически и психически. Излизаме поне за по час всеки ден, но това не променя съществено положението.
Събирам се и намирам енергия, за да ходя на аеробика два пъти седмично. Не пропускам, ходих дори болна и според мен спортът помогна, за да се преборя по-бързо с хрема и гърло. Ако се бях залежала, можеше и повече време да откарам. Хубавата новина е, че се оправих, а лошата, че Ева започна да точи сополи. Поне се кефи на пръскалото за нос Стеримар. ;)
Дупката е голяма. Емоционална. И не само. На моменти започвам да се съмнявам, че все още мога да комуникирам нормално с хората. Пиша доста често във форумите, където сдружих с няколко шемета като мен. Всеки си е с филма и разнообразието във възгледите и децата е толкова голямо, че ми помага да се задържам в час. На моменти ми е непонятно как знам повече неща за бебетата на хора, които никога не съм виждала през живота си, отколкото за децата на най-близките ми хора. А близки ли сме си? Общуваме от време на време по някое време. Всеки забързан, своето щастие, бяга напред...
Логвам наум. Мисли, чувства, случки, състояния. А не знам искам ли да ги помня, да се връщам към тях след години.