събота, 18 октомври 2014 г.

No, you can't die from insomnia.

Отново имам проблеми със съня. Не мога да спя от известно време. Сигурно ми се събират по 4 часа на денонощие. Понякога и по-малко. Опитвам се да открия ефективни начини за приспиване и съвсем не ми се получава. Чета книги. Отдавна не бях повече от четири наведнъж. Как го правя, не знам. Няколко хартиени, една на таблета, една на телефона, една на киндъла... Това уан клик бай в амазон е много опасно за кредитната ми карта, а пък с читанка.инфо наваксвам от "класиките"...
Нямам търпение да започна и аква аеробика от следващата седмица. Надявам се, че ще ми се стопявят лагерите/тлъстинките съвсем и евентуално ще се появи и съня.

сряда, 1 октомври 2014 г.

and I'm back in the game

В понеделник, на 29-ти септември, беше първата ми тренировка по степ аеробика от много, много дълго време насам. Да кажем... Година и половина? Може и малко повече. Време е да се върна обратно в играта, да се почувствам отново себе си. Искам тия десет килограма да си отидат веднъж и завинаги. Ако кантарът ми беше със стрелка, щях да си помисля, че е залепнала нещо. Ама при тия дигиталните - няма лъжа, няма измама. Тука има, тука няма. Предимно има. Едно такова тромаво и тясно.
За първи път облякох истински дънки преди седмица. Имам предвид дънки без онзи ужасен бременен колан на корема. Преди това ми се виждаше като адското удобство и яката работа, а сега - като още един начин да си намачкам самочувствието. Е, дънките бяха с няколко номера по-големи от онези, които съм скътала на най-горния рафт в гардероба с тайната надежда, че ще ми станат един ден. Всяка жена има поне по един чифт такива - това няма нужда да го гледате в Сексът и градът, за да го знаете. Просто е така. Точка.
Та отивам аз към залата. Мисля, че ще закъснея, но всъщност подранявам. Една такава бодра стъпка. Барнала съм се в спортен клин на Найк от новата колекция, който си въобразявам, че прикрива и свива сланините. Всъщност, положението е отчайващо и го разбирам някъде около 15 минути след началото на тренировката. Чувствам се като грозното пате сред лебедите, които не са спирали да спортуват по време на моята творческа пауза по майчинство... Още пет минути по-късно вече не съм и грозното пате. Грозното тюленче най ми отива... Едно такова розово и тъжно подскачащо. Нямам сили, чувам ударите на сърцето си в ушите, очите ще ми изскочат, пот се лее на всички страни. Обаче не спирам. Не се предавам. Спомних си как се чувствах в началото, когато започнах да тренирам преди бременността и как после всичко си дойде на мястото. Упорито трябва. Ще се получат нещата. Поглеждам към изваяното тяло на треньорката и се замечтавам за след три месеца. Напълно постижим резултат.
Вторникът посветих на хубавото време и направих 5 часов преход с бебето и количката. Пресечен терен. Дупки, разкопки, нагоре, надолу, наляво, надясно, ханш...
Срядата мисля да е ден на красотата. Още не съм избрала каква прическа да си направя. Май ще пускам дълга косата, а дали да боядисвам в тъмно или на кичури, ще избера на момента. Ще го почвам октомври и той мен. А колко ще е самотен - само аз си знам. :)

Танц с дракони Кн.5 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

Някак много бързо прочетох - на телефона, настройка на iBooks в нощен режим. Още с въртенето на последните страници започнах да усещам абстиненцията. Ами сега какво? Май не съм изтрила от харда последния сезон... Дали да го пусна? Или пък нещо друго да подхвана?... В крайна сметка се случи последното, не и без непропуснатите ползи на интернет.:) Ще се чете на български и английски новото на Мартин, който да вземе да се вземе в ръце и да пуска следващата книга.
П.П. Ще останете потресени каква дискусия се вихри в БГ-мама. Обсъждат се и книгите, и сериалът... Никакви спирачки на въображението, навлизане в детайли и възможни хипотетични сюжети, комбинации, връзки. Има хора, които ЖИВЕЯТ в и за GoT. А пък то моето пристрастяване си е направо едно нищо дето се вика... :)

Стаята - Богдан Русев

Свъсем така неангажиращо. Никакви заложби да се превърне в бест селър. Нито по света, нито у нас.
На пет места се засмях с глас. Просто велики попадения. А между тях - нищо кой знае какво...
Корицата грабва, сюжетът уж нещо за секс и чат... Ама няма особено много и от двете.:)
Малко ми е странно мъж да пише толкова много за кухня - храна, напитки, готвене. Някак си твърде претенциозно. Тя си поръча салата с това и онова, със сос ала нещо си, гарнирано с блаа, а пък аз да не остана по-назад със здравословното хранене си поръчах ей онова... Бе, щуротии на кутии. Много голяма част от хората, които познавам, били те и откровени сноби, ще предпочетат почти винаги традиционната шопска салата или овчарска салата. Рукола-мрукола и други али бали не са точно за роман, чието действие се развива в България и главният герой се казва Никифор, който някъде из началните страници реже салата на КВАДРАТЧЕТА. Та може би авторът е гледал готварския канал с mute, но все пак не липсват идеи и рецепти. :)

"По някакъв неопределен начин излъчваше усещането, че е завършил Техническия университет."