петък, 28 март 2014 г.

за скелетите в гардероба

Баща ми не дава нищо негово да се изхвърля, без значение в колко окаяно състояние е предметът. Може да е за боклука, но той си го пази. Ако пък все пак полети към кофите, веднага се предприема спасителна акция и се връща обратно...
Е, моите плюшкинови боклучета не са имали този късмет. Мен ме е нямало преди месец, когато майка ми яхнала гребена на вълната на фън шуй депресията и решила да евакуира съдържанието на гардероба ми в детската стая. Идеята - да има място за нещата на Ева, когато дойдем. Одобрявам, харесвам, само не разбрах защо трябваше да спаси всичко от ОНЗИ шкаф... Е, добре - почти всичко... Останали са няколко книжки с приказки, енциклопедии, кутия за моливи... Но какво от това?!
Питах я на какъв принцип е решавала нещо дали е ценно или не. Нещо специално за мен може да е просто боклуче за нея. Съжаляваше, извини ми се. А баща ми вчера ми обясни, че всичко отдавна е заминало в парното - поддържали огъня.;)
Сега, ако са пред мен, бих изхвърлила всичко. Ядоса ме само това, че ми бе отнета възможността да се сбогувам с тях. Не с вещите, а със спомените.
Както и да е. Това, че нещо вече го няма, не означава, че не се е случило, че не е било специално, истинско и важно... Изгорено, изтрито... Каква е разликата? Всичко оставя следа. Белег в душата или по тялото. Понякога и двете. А за разните артефакти от миналото - всеки от тях си има история и винаги си струва да бъде разказана.

из рубриката "Смолян днес"

Вали. Сутрин, обед и вечер. Дори и сега.. Слушам дъжда, прозорецът ми е отворен...
Хладно е, но само вътре не се седи и в една от следобедните паузи грабнах раницата и Ева и хайде навън, за да...

Видя тези двамата. Понесли по равно своето бреме и сладост. Заедно. Нагласиха си торбата без думи. Всеки хвана по един край, но не за дръжките, а за плата, за да се разпредели... И после тръгнаха по пътя... В един крак...


Видя едно самотно куче, което е достатъчно хитро, за да спи на пейката.


Видя една самотна майка с детето си. Достатъчно изтрещяла, за да излезне като мен в студа. Други ентусиастки почти нямаше. За два часа срещнах само тази и още една.


Вържа двете ми мартеници. Време им беше.



четвъртък, 27 март 2014 г.

love is blindness

Коремът ми се свива от болка. Ама не от онази, която мога да излекувам с таблетка от аптеката. Болка. Която минава през цялото ми същество и оставя пустош след себе си.
Някакви сълзи текват и се изненадвам от себе си. Адското дежаву. Винаги ли ще е така?

петък, 21 март 2014 г.

Първа пролет и други първи неща;)

Днес получих парите от първата ми продажба в Продавалник. Щастлива съм. Бях сигурна, че ще стане и не се подведох по съвети да сваля цените, за да продам нещата, защото мина доста време от старта, а никой от никъде. Точно така - искам да ги продам, а не да ги подаря тези артефакти на консуматорството... И етикетите с цените са сложени, няма промоция, унсс, изпити и прасе.;)
Апартаментът добива все по просторен и приятен вид. Около мен остават само неща, които наистина обичам, харесвам и ценя. Има доста работа още и не спирам да се боря със задръстването. ;)