четвъртък, 30 януари 2014 г.

with or without you TV

Телевизорът (Sony Bravia 40" LCD), който имаме от далечната 2008, също беше изкарал добре тазгодишните коледно-новогодишни празници. Толкова добре, че чак му спрял тока. :)
Цъкаш пауър, работи 20 секунди и се гаси сам. Кой ще ти работи по празници?! И така от втори януари техниката е в сервиз. Първо в Панагюрище, а после в Пловдив. И на двете места имат много силен отдел за борба с клиента, не си дават особено зор, а и като че ли имат други доходи - например акции на борсата, защото нито се обаждат, нито ни търсят, за да ни вземат пари за извънгаранционен ремонт. Но не това е въпросът.
Телевизорът не ми липсва изобщо, а от няколко дни се замислям дали не може да го оставим в сервиза срещу символична сума - ей така, за резервни части.
В последните два месеца, които изкарах в болничен вкъщи, не съм го включвала изобщо. Дразни ме много, облъчва ме с информация и боклуци. Чувството е, че основното ми право на избор е отнето, докато телевизорът е включен и върви някаква програма/реклама/нещо си. Тишината ми харесва и й се наслаждавам. На музиката също - определени плейлисти и настроения.
Виж, моето момче го преживя тежко - заради мачовете, но само първата седмица. После свикна. :) Почти съм го спечелила за каузата да се откажем от тази техника. Щом не припира към сервиза, а и не е почнал да разглежда нови модели с разни смарт три де функции, значи всичко е точно.
В резюме - говорим си повече, правим повече неща вкъщи, които обикновено отлагаме за после или друг ден, доста по-социално е от преди (срещаме се с приятели навън), повече спорт и други дейности, които не са приспани от гледането за пореден път на не знам си коя комедия... Плюсовете са много. За минуси не мога да се сетя. Всъщност само един. Имаме много оригинални концерти на DVD, които обичаме да пускаме и гледаме често. Но пък липсата на постоянен рекламен блок с volume-то на max (не знам как ги правят тия реклами, че да са все усилени!), а и на новини, ни се отразява изключително добре.
Не съм спряла да чета новини в интернет - няколко сайта, които бих определила като читава журналистика. Разликата е, че избирам КОГА и КАКВО да прочета. Не да ми ги поднасят в ред и последователност според виждането на главния редактор на ала бала TV. За да чуя нещо интересно и важно, трябва да изтърпя фъфленето и мрънкането на даден водещ, а и куп други новини, които не ме засягат. Е, 'айде нЕма нужда. Подобно е положението и с филмите - първо трябва да си променя специално плановете/програмата, за да съм си вкъщи в 8 часа, за да гледам еди кой си филм. А после да изтърпя 30 минути реклами за 60 минути филм. Не, благодаря! Предпочитам да отида на кино. Последно се израдвах много на Вълкът. Супер беше филмът и ми достави истинско тричасово удоволствие.
Не чета много повече от преди, но това е защото спя доста. Страдам от някакво шантаво редуване на безсъние & спане - абсолютно нерегулярно и различно всеки ден. Предполагам, че организмът ми се самоподготвя за след раждането. :)
Ако все пак реша да гледам нещо, то е на компютъра. Аз избирам кога и какво. Малко е като в Студентски град - дърпаш нещо от мрежата, обръщаш монитора на компа от бюрото, за да виждаш добре от дивана и... Enjoy! А нека навън вали сняг, колкото си иска! :Р ОК, признавам, че го има елемента на киселото грозде. Като не мога да отида да карам сноуборд или просто да се повъргалям в снега, се радвам на тихи игри & удоволствия. Като няма риба и ракът е риба...
Не знам задавали ли сте си въпроси от рода на дали сте пристрастени към телевизията и имате ли нужда от нея. Един приятел ми каза, че ако нямат TV, няма да има за какво да си говорят с жена му. Ще си мълчат като пукали. Телевизорът запълва тишината. Помага ти да "разтоварваш", вместо да споделяш и разтоварваш с единствения човек на който му пука за твоето щастие, освен майка ти. Колко време си говорите и за какво през кратките мигове заедно - от прибирането вкъщи до съня? Честно?!...
Дори и да не изхвърлите телевизора от вкъщи за постоянно, струва си да обмислите колко време да работи, кога и защо. Странно, хората си правят годишни равносметки, списъци и желания, когато важните неща за промяна са малки - от ежедневието и много лесно постижими. Аз също съм от тези обикновени и посредствени хора със списъците, но да кажем, че понякога имам просветления. :)

trash, donate, sell

Пренарежаднето на къщата върви чудесно и ме кара да се чувствам много добре.
Изглежда, че ще успея да намеря място за всички книги, които харесвам, без да се налага да поръчвам етажерка. Мисля си - трябва ли ми още един шкаф, който да заема място и да му бърша праха през ден? Нямам ли вече достатъчно? И така, преразгледах съдържанието на няколко шкафа и напълних 1 чанта за боклука + 1 за подаряване. Последната се озова при Джен, която много й се зарадва. Аз също. В крайна сметка това са си хубави и красиви предмети, които ще заживеят своя втори по-щастлив живот. Евентуално.:) Поне ще бъдат оценени и/или преобразени. Джен има хубаво хоби - занимава се с декупажи и други такива. Отдава й се, направо й е работа. Та една кошница, една кутия, една бутилка и комплект свещи във формата на звезди заминаха при нея. Чудно, всички са щастливи!
Все още нямам голям успех в продажбите чрез Продавалник. Сигурно много грамотно пиша обявите и не ме разбират. Шегувам се!:) Умишлено съм посочила ниски цени, за да разкарам вещите възможно най-бързо от вкъщи, но повечето предложения към мен са за бартер, а не за покупка. А едни боклучета за други боклучета не ми се сменят. Надявам се, че ще потръгне, просто трябва повече време.

вторник, 28 януари 2014 г.

Приспивна песен - Чък Паланюк

Имайки предвид слабостта ми към Боен клуб, нямаше как да я пропусна. Просто не избрах подходящия момент, за да я прочета. Няколко дни сънувах кошмари, подсилени с хормони от бременността - чудничко!

Предлагам да погледнете ревюта за книгата на няколко други места и сами да прецените за вас ли е и ако да, кога да я започнете.

Малките тролове и голямото наводнение - Туве Янсон

Имах две касетки с приказки, които слушах като дете. Сигурно още ги имам, но прашасват безславно в някой шкаф в Смолян.
Накрая на едната касетка, която беше история за Моливко и Сръчко, баща ми се беше записал с Червената шапцица. В известен смисъл това е първата ми авторска аудио книга, защото той беше добавил някакви негови елементи в историята, а накрая на приказката ми пожелаваше "Лека нощ, Ванче!"... Е, колко готино е това?:)
В гимназиалните години се е случвало да си пусна касетата един или два пъти, колкото да се скъсам от рев и сополи. Баща ми отъстваше за дълги периоди от вкъщи - беше в чужбина, за да изкарва пари за семейството. Слушайки гласът му някак си се успокоявах, временно туширах липсата му, а и някак оставах с приказното чувство, че всичко свършва добре накрая.
Горе долу в този ред на мисли, а и не само, започнах да правя малка колекция от книги за моята бъдеща наследничка. Купувам, чета, избирам... Все още не знам и не съм сигурна какво ще остане накрая, но знам колко е важно.
Имам спомен, че се научих да чета още преди първи клас с Пипи Дългото Чорапче. Твърди корици, големи букви, супер история. Какво повече му трябва на едно дете?:)
Започвам да чета детските книги на Туве Янсон. Като за начало впечатленията са - кратко & обнадеждаващо. Да видим какво има след това.

неделя, 19 януари 2014 г.

пътуване към...

Продължавам с разчистването на жилището. Small steps. Все още нищо твърде крайно като пътуването, описано в този блог.
Някои от статиите ми помогнаха доста в трудните и тежки моменти. Например с изхвърлянето на "сантиментални" неща.
От пет години имам три огромни кофи за разделно събиране на боклук, които държа на терасата до кухнята. Проблемът е, че нямах, а и не исках да имам още една, която не е за хартия, пластмаса или друго. Липсваше ми кофата за емоционален джънк, с който съм задръстила не просто само една кутия за обувки, спотайваща се в ъгъла на гардероба... Листове, листченца, тефтерчета...

Все по-често затварям страницата на браузъра точно преди потвърждаването някоя поръчка онлайн. Е, и доста неща пристигнаха със Спиди. Понякога си мисля, че съм в топ десет на абонатите на бързо набиране в телефона на куриера, който отговаря за Панагюрище. :) Просто тук на село единственият начин да се сдобиеш с благата на цивилизацията, необходими за отглеждането на едно бебе, е чрез интернет. Какво удобно оправдание, нали?...

Все пак се опитвам да се придържам към правилото one item in & one item out. Допълнителен бонус е, ако е от същия вид. Например - тениска за тениска, обувки за обувки и така...
Обръщам особено внимание на качеството, функционалността... Money vs Value... Все по-често избирам да купя само едно нещо, но да е като света, а после да изхвърля жалките му подобия. Пример - разкарах ъгловия диван от хола + прилежащите му във всякакви форми и размери осем възглавници. А да, и една табуретка, също част от комплекта му. Към днешна дата - трагично състояние и доволно неудобен за седене/лежане/спане. Никакви функции - ракла, разтягане... За квартирата, където разположението в хола беше друго, тази мебел вършеше чудесна работа. Но сега - повече пречеше, отколкото имаше полза от него. Избрах евтино и практично решение от една варненска мебелна къща, която има представителство тук. Избрах си практична комбинация от дамаски, която я няма в интернет. Докараха новия диван за 20 работни дни. Чудесен е. Холът доби по-просторен и леко спартански вид. Умирам от кеф. А старият диван за сега лагерува в гаража. Сигурно трябва да предложа пари на някой, за да го вземе, та затова мисля, че ще изчака своя втори живот на вилата, евентуално късното лято на 2014, когато трябва да бъде завършена.

Онзи ден си направих регистрация в Продавалник, за да разкарам и нещата, които все пак имат някаква стойност, но не са ОК за подарък/дарение. А аз подарих доста разни и разнообразни неща - сокоизтисквачка, козметика, електронна цигара, дрехи, дамски чанти... Надявам се за добро, а не отново да събират прах, но на място с други географски координати. Следващата седмица мисля да стартирам с обявите - за сега все още подбирам. Силно се надявам, че с по-ниски цени ще имам успех.

Започвам да го усещам все по-осезаемо. Ефекът. От пътуването. Към минимализма. Чувствам се по-добре. По-свободна. По-щастлива. По-истинска.

Не си представям крайности, а просто да вдигна някоя друга котва, която задържа моят кораб в това пристанище. Life's a journey, not a destination...

Черно мляко: За писането, майчинството и харема вътре в нас - Елиф Шафак

Прочетох книгата по време на коледната ми ваканция в Смолян. Леля ми ми я бутна в ръцете и доста ентусиазирано ми обясни колко много е харесала друга нейна книга, която се казва "Любов". А тази била подходяща за мен, защото нали... Не била чак толкова хубава колкото другата й, ама нали - да прочета. Приех я не за друго, а защото книжите ми запаси застрашително намаляваха и 25-ти декември, когато се отваряха подаръците под елхата беше още далеч. Бях си приготвила за подарък от мен-за-мен в красива опаковка една книга. Няма как да не се сетя за мистър Бийн, който сам си опаковаше подаръците, а на другия ден се изненадваше, когато отваряше всеки един от тях. :) :Р
Та книгата е идеално зле. Силно препоръчвам да си спестите време и пари. Може да добиете доста добра представа за какво се разказва от анотацията й. Общо взето така стоят нещата. Само този коментар за книгата - "ориганална, изпълнена с хумор и прозрения книга – задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти" няма нищо общо с действителността. Издателите са го изпляскали, за да ви продадат книгата. А когато/ако я прочетете, ще се убедите, че сте си загубили времето с една ужасно посредствена и тъпа книга.

Близо до бебето. Родителство по лесния начин: в хармония с природата - Василена Доткова

Една от онези крайни еко-меко-био-мио-зелени книги, които ти помагат да установиш собствената си позиция в златната среда.
В книгата има идеи, които споделям на сто процента и други, които ми се виждат доста изтрещели. А съм сигурна, че има майки, които ги практикуват. Един приятел ги нарича "онези с кецовете". :)
Всъщност, няма лошо. Дойде ми добре да сменя за момент гледната точка, с което дойде осъзнаването, че няма правилно и грешно решение, а само едно - моето. Покрай цялата тази "подготовка" за идването на бебето в един момент съществените неща като че ли минават на заден план. Започваш да материализираш обичта към нероденото си бебе в чаршафи, колички, шишета... Сякаш правилниият избор на най-меките, най-качествените, най-незнам си какви неща, е от вселенско значение. Тц. Важно е детето да се чувства добре - обградено с много нежност, внимание и любов. Сухо дупе, гушкане и мляко от цицата. Дали чаршафите са на лилави пеперуди са някакви визуални екстри и не могат да компенсират нито едно от трите изброени. Колкото и да са яки.
Препоръчвам книгата, както и сайтът, от който я купих. Добре е да й хвърлите едно око - поне за обща култура. А ако ви прихване нещо зелено, може би няма да е чак толкова лошо и страшно. Стига да не заорете дъното, забивайки в крайности. :)

40 седмици или за бременността от А до Я - доктор Панайотка Панайотова & доктор Мария Петрова

Съвсем спокойно може да си спестите тази книга. Почти всичко, което съм прочела в нея, се намира и из интернет.
Ето един приличен сайт, където може да преглеждате какво е на дневен ред по седмици.
Книгата струва цели 26 лева, срещу които стоят:
- грозни илюстрации (свалени от интернет карнитки без никаква обработка и рисайзнати на пейнт);
- тук там текстове в червено, за да подчертаят някое заглавие;
- отвратителна корица.
Предполагам, че раздаването на книгата е част от all inclusive пакета за бременни на докторките - нали трябва да пробутат някъде тиража. Просто няма кой да си я купи в книжарниците, ако книгата бъде разгледана на живо.
Другият вариант е моят - пазаруване на сляпо в интернет. Мечтая си за деня, в който на всеки сайт за пазаруване ще има видео чат с консултатнт, който ще ти помага да не си купиш поредната глупост.

събота, 18 януари 2014 г.

Завръщането на Младия принц - Алехандро Гилермо Роемерс

Книгата получих като коледен подарък от Лука и Миглена, които знаят за моята слабост към Малкият принц. Оцених много жеста - знаят как и с какво да ме зарадват. Книга! Но...
Прочетох я още същия ден и останах леко разочарована. Някакъв си там изкарва не само пари на чужд гръб, но и историята му е тотален боклук. Засмукана от пръстите. На краката. Примерно. А илюстрациите са толкова калпави в стремежа си за наподобяване на оригинала-ама-не-съвсем, че просто ми се повръща!
Изобщо не съм в настроения за плоско написани поучения за Живота и Вселената. Ако пропуснете да прочетете и/или купите тази книга, ще извършите едно добро дело.

Пътят - Кормак Маккарти

Книгата ми я препоръча Цецо. Обсъждахме кой на каква вълна е напоследък, докато се любувах на чисто новия Kindle, който той беше подарил на Ирина за Коледа.
Каза ми, че много го е впечатлила и много го е докоснала с връзката баща-син и чувствата между тях. Хвърли ми малко от сюжета и му казах да спре. Любопитството ми беше възбудено и нямах нужда от повече "реклама" на книгата, а само от интернет, за да си я поръчам.
Определено е потресаваща и разтърсваща! Бих я дала на приятели за прочит, но не на всички. Доста е важно и моментът, в който я четеш. При мен май беше правилният.

П.П. Идва ми да отида в книжарницата и да скъсам на всички книги страници 7/8 и 9/10, където е така нареченият предговор. Просто не го четете! Първо - ужасен е! Второ - е, може ли в началните надписи на филма да ти кажат какъв ще е краят му?! Още съм бясна и не мога да го простя на преводача Станимир Йотов! Пожелавам му никога повече да не пише подобни глупости, а просто да превежда. ОК?

С убиец на борда - Андрея Илиев

Книгата съдържа 13 разказа на един от любимите ми български автори. Страхотна е, не съм и очаквала друго. :) Има само един сериозен недостатък - много бързо прочетох! Дали нямам търпение за следващата му книга?
По-подробни ревюта за разказите може да прочетете в други блогове, но ви съветвам да не го правите. Просто им се насладете. Ей така, в този мъглив съботен следобед.
Благодаря ти, Андрея!

петък, 10 януари 2014 г.

И други истории - Георги Господинов

Трето издание на книгата.
Почти съм сигурна, че ако поразровя заднитете редове на препълнената ми библиотека, ще намеря първо и/или второ издание. Просто ме озари адското дежаву, че тези разкази вече съм ги чела, но доста отдавна.
Приятни и хубави. Много подходящи, между две други по-тежки книги - за преход и разтуха.

Не беше тук и си отиде - Георги Томов

Прекрасни, прекрасни разкази!

Много силни, истински, просто те отнасят.

Няма такова чувство!

Толкова много ми харесаха, че едва дочаках първите работни дни на новата 2014 година, за да поръчам онлайн всичко останало от библиотека "Гравитация". Надявам се, че ще успея да прочета повечето съвсем скоро.

П.П. Ще бъда ужасно разочарована, ако авторът не продължи да пише и да издава.

Йога при бременност и раждане - Сийма Сондхи

Общо взето, книгата не донесе някаква съществена полза за мен, освен че ме информира за съществуването на такъв вид йога.
Да, интересно е и може да отвори вратата към една по-различна и пълноценна бременност, но само при условие, че не живееш в малък провинциален град в България.
Може би и евентуално след 20-30 години и в Панагюрище ще се практикува, но към настоящия момент ми се струва твърде рискована и опасна самоинициатива. Стойки, чупки, ала бала... Без истински квалифициран учител си е чисто пуфтене и чекнене с висок хазартен елемент, а някъде из мозъка ни трябва да се формира представата, че сме яката работа, нали... Куул & в крак с времето... После как ще е по-леко раждането, възстановяването, ползите за бебето... ОК, хубаво! Не отричам, напротив - вярвам, че ползите са възможни и напълно осъществими с редовни тренировки. Но на едно друго място. Примерно, Германия...

Пътуване с лек багаж - Туве Янсон

Разминахме се много. И с багажа, и с пътуването. Книгата може и да е емблематична, но не и за мен. Изобщо не ми се получи. Четенето вървеше много бавно, тегаво едно такова... Трудно задържах вниманието си на текста. Не ме докосна, ама никак.
Принципно съм ОК с разкази, започващи и свършващи в нищото за онези моменти в живота, които са между крайъгълните камъни, ама тук... Имам едно наум, че причината да не ми допадне най-вероятно е преводът на книгата, а не в самата книга.
Ще се пробвам на мумунтролската поредица, пък да видим...

Богдан и Чарли представят Конкурсът

Книгата събира много ведри разкази, както и доста тъпи такива на световно неизвестни български автори. Автори е малко силно казано, но да кажем, че някои от тях имат потенциал да станат такива, ако бъдат побутнати в правилната посока с подходяща мотивация. :)
Би било добре да се правят повече такива конкурси в стил "Лигата на разказвачите". Таланти има много, но е трудно да блеснат, когато на пазара се пласират едно или две имена, защото са сигурни пачко-събирачки... А с новите, макар и добри, рядко някой се наема да рискува.

Представих си как би изглеждала обявата ти за запознанство във вестник "Родопски вести" - "A drama king is looking for a drama queen so they can live dramatically ever after".

Пепел - Константин Кацаров

Приятно четиво, има много попадения, но и още много може да се желае. На моменти леко ми напомни за Български психар. Екшън, кръв, черва, драма, жени, свирки, после пак екшън... До втората част на книгата. Първата я сравнявам с подмятане в буен поток, а втората с едно кротко плаване в спокойно езеро. Но и двете са ми недовършени някак. Хубави, но недовършени. Още може!
Сигурно ще пробвам и другите му книги.

Сянката - Сибин Майналовски

Не ми е ясно как са се намерили толкова много хора, които да харесват книгата. Тя е просто ужасна!
Разказите сякаш са писани от комплексиран нърд в шести клас... До последно се надявах, че ще намеря поне един хубав, с който да оправдая загубата на време и пари, но уви!
Евтини и повтарящи се сравнения, слаб изказ и посредствени истории, ужасни илюстрации... Изобщо не ми се иска да споменавам за образа проститутката, повтарящ се във всички разкази, където имаше женски персонаж.
Нямам обяснение за хвалебствените и положителни ревюта на книгата, които ме подведоха да си я купя и прочета. Предполагам, че повечето блогъри познават автора лично и са близки приятели, но не чак толкова и съответно са го ударили на любезности & лицемерности, вместо да му го кажат направо в очите - пич, дано да си добър в другото, което правиш, защото от писане на книги пари няма да изкараш...

вторник, 7 януари 2014 г.

happy ми nameday

Има такива дни. Слънчеви, лежерни, спокойни.
Случва се всичко и нищо.
Отдавна се каня да направя леко разчистване и се падна да е днес. Имам ужасния навик да събирам малки боклучета и боклукченца. Ей така. За спомен. Все едно не се е случило, ако нямам някакво определено веществено доказателство.
Един от хитовете беше билет за кино от далечната 2004 година. :)
Той, както и много други артефакти, събирани през последните десетилетия, заминаха към коша. Преди това им отдадох заслужена почит - разгледах ги, натъжиха ме, развеселиха ме... Спомних си какво (не) ми е било тогава в онзи конкретен момент от време. Как съм се чувствала, къде съм била... Забравя се. Всичко се забравя. И се преживява. Дори и да куцаш после с единия крак. За хубаво или лошо.
Time to let it go.
Има още един шкаф, който не знам дали ще се престраша да отворя и разровя скоро. Може би ще изчакам по-добри дни или фън-шуй-гнезденето ще надделее още тази седмица.
Сега си сипвам чаша хубаво червено вино - за мен и бебето. Нека и тя да разбере, че е празник!:) Наздраве!