сряда, 27 ноември 2013 г.

И всичко стана луна - Георги Господинов

Купих книгата още при излизането й. Интернет - яката работа! В такива моменти няма значение на колко километра си от най-близкия по-голям град, а колко ти е добра интернет връзката и имаш ли кредитна карта.
Книгата отлежа доволно много време преди да посегна към нея. Бях се наплашила от хилядите позитивни отзиви и ревюта. Хвалебствията заваляха от всички страни, а аз се притесних, че може би ще се разочаровам от един толкова любим автор. Е, не се получи.
Страхотни разкази! Невероятни!
Оставила съм книгата преди часове, а някои от героите са още в главата ми... Отделно, някои от разказите имат толкова жива атмосфера, че...
Каквото и да кажа още, ще е малко. Направете си един подарък от-мен-за-мен или пък я подарете на приятел. При всички случаи ще предизвикате много приятни емоции и истинско удоволствие от четенето.

Убиец назаем - Лора Лазар

Книгата попадна случайно у мен. Не съм я купувала, взета е от библиотеката в Панагюрище. Утре смятам да я върна, за да може някой друг да й се радва. Или не.
Приятно, ненатоварващо криминале... Като цяло - непретенциозно четиво, но page turner. Не усетих как превъртях страниците - главите са доста кратки, а шрифтът е много добър. Иска ми се повече издателства да го ползваха. Уви.
Може би няма да сбъркате, ако вземете книгата с вас на плажа или пред камината за един студен зимен ден. Но не се натоварвайте с очаквания, каквито бихте имали към класиците в жанра. За made in BG бих казала, че е ОК, но е много под летвата на личните ми предпочитания. Липсва ми онази комбинация хумор & ирония, която е точно на време, колкото и както трябва. А да пишеш за фатални жени е трудно. Особено личи, ако никога не си срещал такава. А и да си, пак е...
Авторката предпочита да остане анонимна, което малко ме смущава. Обикновено писателите живеят в своя его-вселена и известността ги привлича. Тук май е някакъв друг случай.

сряда, 20 ноември 2013 г.

The Counselor (2013)

Доживях! Кино в Панагюрище!
Липсваше ми единствено миризмата на пресни пуканки и кола... Всичко останало - 6+...
Седалките бяха от онези червените, плюшените. Неудобни, както и да се въртиш, за да се изръбиш и изтръпнеш равномерно на всички страни, но пък романтично-ортопетидични. Освен че държат гърба прав, може да прегърнеш спокойно гаджето или да пуснеш ръка по бедрото... Комфортът на Арена е приятен, но... да кажем - самотен. Мултиплексът в подлеза на НДК някога съчетаваше най-доброто от тези два свята. Жалко, че вече го няма.
Филмът започна без никакви реклами или трейлъри. Нямаше го и онова пукане на звука. Смешно е, но някак си го очаквах и тайничко се надявах да го има. Носталгия от ученическите години. Мда, кино Дружба. Rest in peace.
Картината беше отлична, а звукът - просто супер! Записът беше качествен и силен, залата имаше много добра акустика... Насладих се.
Единственото, което е two parts, е отоплението, но да кажем, че са достигнали някакви приемливи градуси на това огромно помещение - 500 места, два етажа...
Хах, билетите нямаха места, което изобщо не беше проблем. Залата беше почти празна, което е странно. Цената на прожекцията беше 5 лева. WTF?!
Прожекциите са два пъти седмично - в сряда и събота. Всяка седмица - нов филм.
Познайте дали ще ходя!:)

П.П.
Филмът беше много, много добър. Ниската оценка в movie data base може само да ви мотивира да погледнете над, под и между редовете на една толкова позната история, но разказана толкова....

вторник, 12 ноември 2013 г.

Ender's Game (2013)

Не можах да се уредя за премиерата в петък, но ми се отвори чудна възможност в неделя следобед. Направих си много приятна разходка до Пловдив.
Зала седем, седми ред, място номер седем... Докато си плащах билета забелязах, че има много малко продадени, въпреки че имаше още 15-тина минути преди началото. Точно толкова време ми трябваше, за да сгъна парче вкусна пица с айрян и да си взема пуканки с кола и желирани бонбони за десерт.:)
По едно време на рекламите & трейлърите попитах една мацка, която седеше сама на реда зад мен дали съм на правилана прожекция.
Тоталът в залата беше равен на 8 човека, което силно ме притесни. Някак бързо се бях вмъкнала в киносалона, беше тъмно, пък и нали съм си кьорава... Диоптърът върви стабилно нагоре всяка година.
До мен не седеше никой на целия ред, а мъжът от двойката пред мен беше с габаритни размери на четирикрилен гардероб и твърде страшена прическа.
Чудих се около 3 минути дали да не излезна да проверя на входа след като тя ми каза, че не знае дали е на Играта на Ендер. WTF!!! :)
В крайна сметка се появиха окуражителни надписи и ... се отпуснах по-спокойно на седалката. Остана само напрежението от очакването как са филмирали една толкова любима книга... Не, не книга! А история - с емоция и всичко останало, която в правилния момент от време променя хора и животи. Съдби.
Питайте ме и ще ви кажа. Не, не знам дали ми хареса филмът.
Само преди няколко месеца препрочетох книгата на английски + успоредно четене на Сянката на Бийн на български. Спомените бяха съвсем пресни и това едновременно ограби и обогати емоцията от киното.
Много ми се искаше да има повече битки при нулева гравитация, да има повече от... Всичко!... Вече втори ден си мисля дали нямаше да е по-добре да бъде в две части... Просто не знам как бих чакала още година за следващата част, но... Както и да е.
Въздържам се да препоръчам филма на фенове, както и на нефенове. Опасно е някак. Подвеждащо. Забиват ти иглата, а не ти вкарват наркотик. А ако все пак го направят, е твърде слаб, за да задоволи абстиненцията. Трейлърите и тиизърите май бяха твърде надъхващи.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Faith, Love and Whiskey (2012)

И когато искам теб, ми даваш само спомени.
И когато търся теб, намирам само спомени...


Саундтракът на филма е лудница. Музиката е напасната към емоцията и видеото мноооого добре. Горното е от текста на една супер обикновена 4 cords song, която обаче ми се набута под кожата и сега не мога да я извадя от там. Вече трети ден.
А има няколко много силни сцени, които просто... Не знам... Ако сте били някога, някъде млади и влюбени до ушите, ще го разберете.

Минусите - стържещият глас на главната актриса, както и лошият й български в ключови монолози. Качеството на картината също беше леко кофти. Усещането е, че Арена The Mall са свалили торент, сниман в кино и след това са го пуснали в прожекция на голям екран.:) Не, че е кой знае какво, но поне в началото дразни - докато се адаптираш и историята те погълне и завърти.

Може да прочетете и едно по-обстоятелствено ревю в Капитал, ако още се чудите какво да гледате, докато излезне Ендър. :)