понеделник, 19 август 2013 г.

Парола "9 месеца" - Цвети Георгиева

Внимание! Опасно тъпа книга! Възможно е да умрат мозъчните ви клетки, докато я четете. Разбира се, няма страшно, ако това вече се е случило някъде софийските молове... Тогава наистина няма да забележите разликата преди&след.
Купих я, защото се подведох по анотацията в Хеликон. Е, нищо общо. Има някакъв опит и напън за хумор. А от многото напъване, положението е преминало в код "кафяво". Жалка история. Още една мацка, която е злоупотребила с гледане на сезоните Sex&TheCity. Не, че има лошо да разпускаш от време на време с тях. Просто трябва да знаеш кога да спреш. Да затвориш комп-а и да излезнеш от филма. А не да ми пишеш книги после, нали?
Без и най-малко да подозирам какво ме очаква, взех книгата с мен първия ден на плажа. Заради размера, не за друго. Кой обича да мъкне тежки чанти... На втория ден пак я носих, но този път заради съдържанието. Просто никак нямаше да ми бъде мъчно, ако някой гларус я задигнеше заедно с багажа ми, оставен на произвола на съдбата и горещото слънце, докато похапвам/пия коктейли в някое капанче.
Всъщност, чете се за час, може би два. Зависи колко пъти ще заспите от скука, докато обръщате страниците.

неделя, 11 август 2013 г.

Апарат - Васил Георгиев

Книгата е уникална.
Прочетох я преди няколко месеца и от толкова време се наслаждавам на ефектите от нея в моя живот.
Определено не я глътнах наведнъж и за това си има причина.
Първо я оставих да отлежи седмица или две на нощното шкафче. Някакъв модел отложено удоволствие с вкус на оргазъм. Въобразяваш си, че като изчакваш и нарочно забавяш, ще е още по-хубаво и силно...
После започнах, докарах до някъде и усетих, че ми идва в повече. Дозата беше критично голяма и избрах да я разделя на две. Отново минаха седмици преди да посегна пак към книгата.
Краят й ми дойде леко шантав, дори глупав, все едно Васко не се е сетил за нещо друго, нещо мега култово и яко. След няколко дни установих, че всичко си е на мястото. Точно така трябваше да бъде, както си е.
Книгата ме промени. Доста. Накрара ме да погледна себе си, както и всичко заобикалящо ме, под друг ъгъл. Един такъв... консуматорски!
Представете си ваканция, плаж, море. Предвид сезона, едва ли е особено трудно. Та, нагазили сте във водата, стига ви до нивото на гърдите. Гледате хоризонта и как се задават към вас вълните... При всяка нова вълна подскачате или се гмуркате. Голям кеф е, нали? Нещо подобно е и с моята фън-шуй депресия. Идва на вълни. Издебвам момента да ги яхна и използвам максимума от тях.
Книгата значително усили пристъпите ми за подреждане и освобождаване на местообитанието от "непотребни" неща. Няма как да не се седя за една от любимите ми реплики в най-любимият ми филм - The things you own end up owning you.
Някак страшно ми звучи цялата работа. Сякаш изведнъж ще спра да живея истински и ще се превърна в анимационен герой в комикс. Всичко две де. Балончета с реплики като в Messages на iPhone. На заден фон - сетинг от каталога на IKEA за 2013 + етикетчета с цените на отделните продукти и тук-там някоя бележка за "Промоция" или "Акция" в жълто и червено.
Някъде из този дух на мисли един ден огледах къщата и осъзнах, че от боклуци нямам място къде да слагам новите боклуци, които си купувам или ми подарявят. Нещата, които наистина са стойностни, май са твърде малко. Трябваше да започна от някъде, а докато се усетя, започна и да ми се получава. При това, доста добре.
Балансът в банковите ми сметки рязко се подобри. Просто започнах да си задавам въпроси преди да купя нещо, примерно - наистина ли ми е необходимо това? защо си го купувам? Преодолявам някакви пръвосигнални мисли и чувства колко много ме кефи дадено нещо и в ужасно голям процент от случаите го подлагам на преразглеждане... Рядко нещо преминава бариерата и стига до финал с касова бележка.
Поизхвърлих разни неща, а други като DVD колекцията от 60 златни български филма - подарих. Прашасваха в един шкаф с години. Местих ги в две квартири, бях гледала почти всички, някой повече от веднъж, но... Струва ли си? Цял шкаф? Really? Сега някой друг им се радва, а дано когато му омръзнат - да ги подари на приятел.
Едва ли ще забия в някоя крайност като мой собствен Боен клуб или живот само със сто неща. Но не се знае знае ли се.

Накрая искам да благодаря на Васко за хубавия роман, да му пожелая успехи и да не се бави много със следващата си книга!:)

Има време за всичко и всяко нещо с времето си.



Hello, you are 13 weeks pregnant, within the 2nd trimester.


Така ме поздравява едно от приложенията на таблета, когато го стартирам.
Всъщност, поздравът е различен всеки ден, просто днес е едно такова... фатално и емблематично.:)

Всички размисли, страсти и приключения по темата - в другия ми блог.

Връщам се към четенето и писането след дълга лятна ваканция. Случиха ми се доста неща, а много други проспах. Буквално!...
И те така...
Сега прочетете още веднъж заглавието на публикацията.:)

П.П. Имам силни подозрения, че така свършваше роман/разказ на Зелазни. Не се сещам кой...