понеделник, 24 септември 2012 г.

Електронни цигари - впечатления от последните 8 месеца

Изглеждам супер странно в очите на познати и приятели, когато за първи път извадя пред тях комплектчето ми за презареждане, състоящо се от инсулинова спринцовка с отрязана игла и малко шишенце тип капки за нос, пълно с течност. Говорим си, хапваме, пийваме и изведнъж всичко се смълчава и ме гледа в ръцете. Шок и ужас в очите. Какво ще правя сега с тая игла? Дали след секунди ще почна да търся удобна вена, в която да я забия и започна да вкарвам тази подозителна течност...Усещам как напрежението във въздуха да се покачва. Вкарвам илата с отработено движение в картомайзера, наплълвам го и прибирам комплекта обратно в чантата. Всички си отдъхват, а аз се впускам в обяснения, че това го правя вече 8 месеца. Последният такъв сконфузен момент беше на сватбата на Мишо и Кели в Смолян. А мислех, че електронните цигари вече са супер популярни, съдейки по етикетите "изчерпана наличност на този продукт, очаквайте ново зареждане" в повечето големи сайтове, от които поръчвам в интернет.
Забраната за пушене ще се усети най-тежко в следващите зимни месеци и доста хора вече са се преориентирали. Нещо повече - след първоначалната инвестиция от 60-100 лева (в зависимост от аксесоарите), месечният разход за течности и консумативи е в рамките на 30 лева. А течности - дал Господ. Пъпеш, карамел, кафе, вишни, йогърт, мента... Общо взето, пушиш/изпаряваш и около теб мирише на сладкарница. Така казва един колега, който ми отвори очите за тази благинка. В началото ми беше смешно, но после ме беше яд защо не съм започнала по-рано.
Един друг колега сравнява вкуса с наргиле. До някъде е близко, заради плодовите аромати. Но ги няма "екстрите" с вмирисването на дрехите, драскащото гърло и кашлица от препушване, главоболието, тежестта в дробовете, задъхването...
При мен вече върви на тотално отказване. Ако си забравя цигарата вкъщи, а съм на заведение и пия, не ми липсва особено. На работа също не пуша. За 8 месеца съм пробвала два пъти да пуша цигари-цигари. Стана ми лошо. Щях да се издрайфам, а вкусът в устата ми беше все едно съм облизала пепелник.
Разпространяват се някакви статии колко са вредни електронните цигари. Дори по-вредни от истинските. Ако имам фабрика за тютюневи изделия и ми намаляват продажбите заради по-високите цени, нови акцизи и забрани за пушене на обществени места, хич няма да ми е добре. Определено няма да ми е приятно да гледам как някакви щури джаджи завземат на скорост пазара ми. Естествената ми реакция ще е да дръпна ръчната на китайския устрем като наводня интернет със статии колко гадни са тея цигари и как в страната на Малборо е най-хубаво.
А китайците стават все по-добри в обогатяването на асортимента и осигуряване на по-икономична поддръжка. Виждам на пазара различни видове батерии и аксесоари - електронни цигари, които приличат на пура или пък са розови, с орнаменти и т.н. Разделили са някои консумативи на по-дребни части, за да поевтинее ползването като купуваш само това, което е изгоряло. Бе, работят здраво момчетата, не натискат само ориз. :) По-вредни или не, чувствам се значително по-добре откакто пуша електронна цигара и една стъпка по-близо до преодоляване на зависимост.
В началото имах доста предразсъдъци. Мислех, че е пълна щуротия. А и едно е да пушиш пред компютъра, друго е да си свързал цигарата към него!? Няма да повярвате колко бързо смених пепелника до монитора с USB кабел. Просто е яко. Имам колеги, които започнаха да пушат електронни цигари без да са пушили други (истински?) преди това. Харесва им, използват течности без никотин, само с аромати - кафе, шоколад, плодове.
Все още изживявам малък вътрешен ужас при срещи с охраната на някоя дискотека или бар. Иглите и течностите са прибрани в кутия, приличаща на калъф за очила - твърда, с цип и почти същия размер. Представям си как заеквам, че всъщност това ще го пуша (или е по-правилно да кажа - изпарявам), нямам сестра и нямам намерение да си бия дози в тоалетната на всеки кръгъл час.
Чувстваш се добре, когато купонът продължава до малките часове и приятелите ти започнат да кътат последните цигари и трескаво се оглеждат кой се е подготвил с 2-3 кутии и могат да го муфтят. Ти просто сменяш батерията и продължаваш, без да се налага да стоиш на крак и студ по терасите.
Вкъщи вече не е лисичарник, а и ми е много по-комфортно около хора, които не пушат, защото не ги тровя и не им преча по никакъв начин.
Познавам хора, които преди правеха по 2 кутии на ден. Сега пушат само електронни цигари и те напълно удовлетворяват нуждите им. Важно е да напипаш силата и вкуса, който ти харесва. С времето постепенно можеш да намаляваш количеството никотин, ако искаш. А ще поискаш сам.
Ако ви предстои покупка на електронна цигара - вземете си две батерии, които могат да се зареждат и от USB (малко са по-скъпи, но значително по-удобни при ползване), 3 малки разфасовки различни на вкус и количество никотин течности, поне 2 различни атомайзера/картомайзера (докато намерите вашия най-подходящ), спринцовка, игла, читаво зарядно за кола, зарядно за 220VAC, калъфче, USB кабел A към B. Другият вариант е жокер "помощ от приятел", който да ви упъти.
Този бизнес сега стартира в България, но впечатленията ми са, че основно се върти около хора, на които им се занимава и разбират. Доставките от интернет са много бързи, обслужването - коректно. Очаквам съвсем скоро да изникнат знайни и незнайни магазинчета на всеки ъгъл, предлагащи такива продукти. Въпрос на време е, но в крайна сметка на пазара ще останат само най-добрите. Поне докато дойде новата китайска джажа.

неделя, 23 септември 2012 г.

Вода! Митре ле, ий...

Неделя, около 11 часа преди обяд. На вратата се чука, звънецът не работи от месеци. Съседът, който живее срещу нас. Да ме предупреди, че няма да имаме вода от 22 часа тази вечер до понеделник вечерта. Да сме си наточели вода. Стана ми мило.
За две години живот на квартира в София, такова нещо никога не ми се е случвало. Може би, защото няма такива брутални режими на водата, които да те връщат назад в битовизми от зората на цивилизацията. Легени, канчета, поливане...
Във всеки по-малък град съседите се познават. Поздравяват на входа на блока или по стълбището. Ще те попитат как си, дори и понякога да не им е важно какво ще им отговориш. Но кога последно някой ти е задал този въпрос, защото наистина иска да разбере как се чувстваш, а не е просто въпросителна прелюдия към разказ за неговия ден с оплаквания.
Приятно е да отиваш сутрин към колата и да разбереш, че цяла нощ е била отключена и нищо не липсва. А тя си е там, пред блока и те чака, за да тръгнеш с нея за работа. Друго е да я намериш затрупана с есените листа от цялата улица и отскубнат преден номер. Защото започва със СМ, а не само със С - като София, от където не съм. Преди известно време един съсед ми се обади, прибирайки се от пазара с покупки. Да си дигна предното стъкло, забравила съм го наполовина отворено, а ще вали. Яко, нали?
Сигурно мога да изброя сто причини в полза на живот в София. И още толкова против. Просто някои дни са 101. Ще ми дадеш ли твоята причина?

понеделник, 17 септември 2012 г.

книги, книги, книги

След едночасов преглед на поръчаните и доставени, но непрочетени или неревюирани в блога книги, стигнах до... 80! Нека голямото четене да започне СЕГА!

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Стрелата лети - Андрея Илиев

Най-накрая й дойде времето. Различна по свой начин от всичко останало, което съм чела на Андрея.

Едно много добро ревю за книгата може да прочетете от Алвин.

А книгата може да намерите само тук.

събота, 1 септември 2012 г.

Защо ми подари стенен часовник, Ирина?

Напомня ми за времето. Което пропускам. Което се изплъзва между пръстите ми. Което не мога да върна назад. Напомня ми за пропуснатите възможности. За грешките. И съвсем малко за щастливите мигове. Тик-так.
В момента искам повече от всичко да му извадя батерията и да го спра завинаги. И да започна да живея моето собствено време.