четвъртък, 22 март 2012 г.

Ladybug II

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Ех, колко време го търсих това!...
С други думи, моят подарък от-мен-за-мен послучай осми март. Не, че го отразявам този празник. Очаквам поздравителните ви адреси на първи юни. А подаръци обичам през цялата година:)
Ако не ви се чете ревюто, прегледайте само картинките. Ето накратко и моите впечатления от първа ръка.
+ Просто уникален дизайн. Уникален. Казах ли уникален? Дори е приятен на допир! :)
+ Вади учудващо страхотен и плътен звук. Басът са го докарали ама мнооооого добре. Общо пет степени според индикацията, но има има и междинни.
+ Зарежда телефона и плейва от него.
+ Има удобно дистанционно за навигация. Супер лесно се цъка с него из менюто.
+ Има USB, което предполага връзка на телефона с компютъра. Не съм го тествала все още, защото не мога да инсталирам iTunes на служебен компютър. Кабелът не е включен в аксесоарите. Защо е загадка за мен.
- Няма къде да си ръгна слушалките, когато колегите започнат да ме гледат на криво. Стандартните колонки за PC, освен ON/OFF бутон, имат конектор за стерео жак на панела. Калинката просто не предвижда такова приложение. Усилваш си Графа с "Никой" и кажи сбогом на тишината!:) А ме гледат криво, защото танцувам като болен делфин и пея като...Хм!
~ Video output & батерии. Още не им виждам приложението. За такива като мен, които работят на бюро, а не на клон, батериите са ти за бяс. А видеото...
Подаръкът ми дойде от eBay за няколко дни. Парите броих кеш на един приятел, който уреди доставката - точно 110 лева, включват и кафе за почерпка. Признавам, не беше първият ми избор. Отачало си паднах по един ВЕФ, но цената и вариантите за доставка бързо ме отказаха. Алтернативите в България са обикновено някакви S-класи или много смотани китайчуци с часовник.
Та така. Препоръчвам горещо на всички geeky girls.

Чернова - Сергей Лукяненко

Ако повярваме на Борхес, то всички сюжети, а следователно и всички събития в света, лесно могат да се сведат до четири: поход за съкровище, обсада или отбрана на крепост с връщане вкъщи и самоубийство на Бога. Впрочем често забравят за самоубийството на Бога, а и останалите три златни сюжета ехидно се свеждат до истории за "любов", "индианци" и "Нова година". Едва ли Борхес би спорил, защото нали любовта е поход за съкровище, войнствените "индианци" и сражението за крепостта са неразривно свързани, а какво може да се сравни с празнуването на Нова година? Само завръщането у дома. Що се отнася до самоубийството на Бога, то съвремените идоли не са склонни да извършват подобни жестове.

Тъкмо съм затворила книгата и вече нямам търпение за продължението. Просто любим, велик автор! Хвърлете едно око на разказите, за да се зарибите и после карайте наред. Ах, колко завиждам на всички, които никога не са го чели...
Нарочно избрах такъв "смотан" цитат от книгата за начало на поста. Няма как да я опишеш тази широка и тъжна руска душа. От страниците капе коняк, а сърцето - боли.

Казват, че никой не умира истински, докато има кой да си спомня за него.

сряда, 14 март 2012 г.

Луната е наставница сурова - Робърт Хайнлайн

Наскоро я прочетох на Kindle-а, въпреки че я притежавам от адски много време в хартиен вариант. Имам блед спомен как преди десетина години образите от смолянската компания я обсъждат и ми смигат дяволито с очи, че може да се причисли към измисления жанр "порно с елементи на разсъждение". Оказа се, че не е точно така или поне не, както в "Небесните господари" на Джон Броснан от личния ми топ 5 на любими книги.
Няма да се опитвам да преразказвам съдържанието в три изречения. Първо, за да не разваля удоволствието от четенето на такива като мен, които наваксват на стари години с "класиките". Второ... Второ, книгата е голяма. Не просто дебела, а голяма. На идеи, на теми, на герои, на всичко. От тези, които ще почувстваш и няма да забравиш дълго. Давам накратко само някои размисли и страсти след прочитането.
Линейни бракове, много съпрузи, много деца - не го виждам да се случва в близко и далечно бъдеще. Дори и при някакви особени обстоятелства, като например съотношението на мъжете към жените на планетата да стане 10 към 1. В тази връзка се сещам за виц, който ми разказа една колежка. Две сестри пътували с кола, прибирали се на село. По пътя видели кон, който пасял на една полянка. Членът на коня бил извънредно голям и в ерекция. Едната се възхитила - Ей, како, виж! Колко му е огромен! Дай да го разделим! А другата сестра тоснато отговорила - Както ми е криво и нервно, въобще не ми е за делене! Та така... Социална и сексуална моногамия са две различни неща и не ми се задълбава кое е изневяра и кое не. На мен просто не ми е за делене. Осигуряване на материална стабилност, "здравословна" семейна среда, добри перспективи за децата и други али бали ми напомня на един статус, който се въртеше скоро из фейсбук. Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. Извинения и оправдания за даден избор винаги ще се намерят. Но винаги ще останат такива. Извинения и оправдания. За това, че не можеш да бъдеш честен със себе си.
На избори гласувам за личности, не за партии, не за идеи, не за по-малкото зло. За да промениш и направиш нещо трябва твърда ръка, добро сърце и чувство за мярка. Разни там фъфлещи чехльовци изобщо не са ми по вкуса, пък били те и зад прекрасна кауза. Политически революции ще има профилактично на всеки 30-50 години, защото не може някакви тутманици да те карат да живееш в лайна и да ти обясняват, че ти е много яко така, че може и по-зле, за което трябва да си вечно благодарен и безумно щастлив.
Ще имат ли компютрите чувство за хумор и ще сънуват ли електроовце, не мога да кажа. Спомням си, че щайгата ми във втори блок в студентски град беше дом на няколко семейства хлебарки, които по един или друг начин придаваха живот на машината. Гадинките намираха за особено привлекателни тонколоните. Сигурно вечер са се кефели да заспиват с вибрациите от Enya и Enigma.

Няма безплатен обяд, пичове. Опичайте си акъла.

понеделник, 12 март 2012 г.

липсваш ми всеки ден

Преди точно една година на днешната дата почина дядо ми Христо. Скъсвам се от рев и слушам тази песен. Мелодията ми въздейства по особен начин. Създава ми усещане едновременно за хубав спомен, празнота, тъга... Просто няма връщане назад.