четвъртък, 5 януари 2012 г.

Как баба срещна дядо

Докато ми разказва, от време на време се спира и ми заповядва –Слушай ме само, Ваня! Това сега не го пиши! Притеснена от неудобство и с полуприкрита гордост се намества на стола си. Има известна строгост в тона й и укор в погледа, малко се колебая дали да й се подчиня. После тя продължава да ми изброява любовите си преди да срещне дядо ми, а пръстите ми тракат по клавиатурата на лаптопа.
Навремето била чаровна хубавица. Прелест! Доказателствата са под формата на архивни черно-бели снимки и безброй въздишки. Факт: Баба ми Иванка вълнувала дните и нощите на момчетата в цялата Русенска област. Оказва се, че не само там. За да ме има мен и моят Смолян, всъщност има история. За това как баба срещна дядо.
Дядо ми Димитър отдавна не е между живите, но аз знам, че той е с мен всеки ден. За съжаление, вече не мога да предам неговата версия за случилото се в Русе, в един парк, през май 1955 година.
Интересно е как са се запознавали и like-вали хората без Facebook и профилна снимка в Skype от морето под чадърите на Слъчев бряг. Къде с бански, къде без... На времето е било друго. Хубаво едно такова.
Сега подаряваш за Коледа 2 билета на гаджето си за концерта на RHCP на 1-ви септември и живееш в неопределеност следващите девет месеца. Дали ти ще си човекът, на когото ще даде втория билет? Истинска история. Замислям се за нея и тези двамата, които за заедно вече пета година, а през следващата може би ще минат през техен собствен Californication и откривам, че си падам повече по соц-романтиката. :)

Следва продължение...

неделя, 1 януари 2012 г.

Симетрия - Захари Карабашлиев

Хубави разкази. Без начало. Без край. Никакви проблеми не са разрешени. Няма поуки.
Просто разкази за нещата, които имат значение, а всъщност се случват уж между другото. Времето преди или след някакво голямо събитие или крайъгълен камък в нашия живот. А не е ли то важното? Което ни оформя и определя?
Ще прехвърлите страницата на книгата за около час-два. На места ще се усмихнете, на други може би ще се разсмеете с глас, а може и малко да се натъжите.
Рисунката на корицата също е много хубава, но можеше да се заиграят малко повече с шрифтовете на заглавието/автора.

Проект смърт - Пепа Витанова (съставител)

Е, случва се да си купя някоя особено тъпа книга. В случая, сборник с разкази. Това няма как да го знам, особено докато отлежава на рафта повече от 3 месеца. Дойде й времето, а по-добре да не беше.
Трагично! Мен няма кой да ме спре и да ми каже – Ваня, не си купувай тази книга! Ама вас не ви ли е срам да я издавате?!...
Ще е честно, ако призная, че има няколко добри разказа, но останалите 25? Какво да кажа за тях?...
Препоръчвам Иво Беров, Васил Панайотов и Любослава Русева.
Другите разкази са някакви напъни за писане. А от напъване, чак са осрали пейзажа. Много.

Спомени от социалистическо време - Николай Диков

Всички истории от „онова” време по начало са ми интересни. Заинтригува ме заглавието на книгата, авторът ми беше неизвестен. Оказва се, че е 67 годишен и понастоящем живее в Ню Йорк.
Посвещава книгата на всички Анита и Гошовци (нещо като събирателно за поколението, родено след 89-та година).
Разкази за детството + други истории, разказани от родителите на автора, казарма, студентски живот и после работа...

Книгата е от издателство Симел Прес, няма редактор или коректор. Корицата е отвратителна.
Пълна е с пунктуационни и правописни грешки, но от един момент нататък почти спира да прави впечатление, защото е написана доста увлекателно и с леко/меко чувство за хумор.

П.П.
Иска ми се да бях записала историите на моите баби и дядовци. За съжаление, не съм измислила още начин как да стане, защото те са вече на едно друго, по-добро място. Но ако на вас ви е възможно, направете го. Непременно.