вторник, 12 април 2011 г.

Кафка

Пием кафенце навън, наслаждаваме се на последните лъчи от залязващото слънце. Говорим си за живота и вселената или си мълчим за всичко останало.
Обсъждаме дарените над 1000 книги на немски и английски език на панагюрската библиотека. Цонко бутна едно приятелско рамо за благодарственото писмо на немски до дарителите по проекта, в което накрая беше завъртял един цитат от Кафка. Признах му, че преди няколко седмици, когато пращах писмото, не бях чела нищо негово, а той направо ми сипа, че Кафка четат само манекенките. Да се пренасоча към нещо друго. Към "Кафка на плажа", например. Е, това поне, макар и в аванс, съм направила.
Нито съм им на килограмите, нито съм им на годините вече, но трябва да им призная на манекенките, че имат адски корава психика. Сънувах бесни кошмари цяла седмица. Няма заспиване, ей!... Прочетох няколко неща, но определено нямам желание да ги коментирам.
Kindle-ът е зареден с още, а май няма да стигна до тях изобщо.
А немецът, който всъщност убедих за дарението му е такъв фен!... В последния ни разговор горещо ми го препоръча. Нямам търпение да дойде отново в България и да му сипя. Една ракия. Поне. Нека и него го заболи малко главата...

Изумление и трепет - Амели Нотомб

Имахме японец в гимазията по някаква програма за обмен. Казваше се Гаки и водеше часовете по информатика. Направи кръжок по японски език, който посещавах два пъти седмично в продължение на 3 години.
Научих се как да ям с клечки, как да сгъвам оригами, малко думи и няколко песнички. Песните изпяхме заедно с другите (общо 4-ма) ентусиасти пред цялото училище на някакъв празник, облечени в традиционни японски кимона. Голям смях.
Почти през цялата първа година Гаки се обръщаше към мен с "Баня", защото нямат "В" в тяхната азбука.
Един път донесе някаква гадна супа, която ни убеждаваше, че я ядат всеки ден и е ужасно вкусна. Беше си блювоч от всякъде, но иди му обяснявай... От възпитание преглътнахме по една лъжица, а Гаки така и не ни я донесе пак. :)
Покани ни на рождения си ден. Свирихме заедно на китари, пяхме, пихме саке и ядохме ориз с яйца и водорасли, както и подобрена версия на супата. Изкарахме си супер.
Японецът много харесваше България. Традицията. Народната музика. Културата. Хората. Ракията. Всичко. Ходеше на уроци по български език. Имаше проблеми с Б-то/В-то и Р-то/Л-то в думите, както и женски-мъжки-среден род + членуването, но като цяло му се отдаваше.
След време чух, че се е оженил в Япония, но по български - с традиционни наши носии, музика и някои ритуали.
В математическата гимназия пък имаше японка, която след прибирането си от България отказала да работи по тамошните стандарти. Поискала по-кратък работен ден, съответно за по-малко пари, но пък за сметка на повече свободно време. За себе си.

Книгата "Изумление и трепет" не ми хареса. Никак. Или почти никак. Интересни ми бяха само японците с техните взаимоотношения и мироглед. Главната героиня ("европейката") не става. Сдухана работа. Не мога да повярвам, че има хора, на които книгата им е била смешна или забавна. Честно. Отчаяни лезбо-трепети, съчетани с обожествяване и поклонничество; професионално безсилие, довеждащо до депресивно състояние в степен "подскачам чисто гола върху бюрата в офиса"; оператор на кенефна четка, който си мечтае, че лети над небостъргачите, докато гледа през прозореца на 42-рия етаж и подрежда рула тоалетна хартия...
Имам още няколко книги на Амели Нотомб, но не знам дали скоро ще се престраша да посегна към тях.
А какво се крие зад фразата "Изумление и трепет" ще ви оставя да разберете сами, ако решите все пак да прочетете книгата. Става бързо (няколко часа), но не гарантирам, че ще е приятно и безболезнено.

вторник, 5 април 2011 г.

Kindle vs. Books

Няколко месеца след покупката.

Моят избор: Amazon Kindle 3 WiFi & 3G + черен кожен калъф

Беше любов от пръв поглед. Пожелах го още щом се появи на бял свят преди няколко години. Беше само въпрос на време и пари.
В началото на 2011 няколко дни браузвах из нета без цел и посока, за да достигна повратната точка на вземане на решение. Да, сега е моментът.
Засилих се към банката, за да си изкарам нова кредитна карта, с която да разширя обхвата на онлайн пазаруването ми. Набързо ми охладиха желанието, когато ми казаха, че трябва да чакам поне 1 седмица, докато я издадат. Стиснах зъби и реших, че мога да прежаля 7 дни бюрокрация. Евентуално, като опре до плащане, ще помоля приятел да ми я вземе, а аз ще му дам парите в брой. Сега една карта ли ще ме спре?:)
Още същия ден влизам в Amazon, за да поръчам директно. Направих си регистрация, прекарах няколко часа в избор на аксесоари и потвърдих поръчката. Любезно ме уведомиха, че трябва да чакам 3 седмици, защото нямат наличности. Вкиснах. Отказах поръчката и се насочих към офертите от eBay. Някакви добри хора са написали цяло ръководство на български за пазаруване от там step-by-step. От инфо за избиране на стоки и продавачи, през плащания с карти до борбата с митниците. Безценно. Аз обаче вкиснах съвсем. Толкова много разправия и бумащина. Кому е нужно това?... Няма начин да няма начин. Тогава намерих няколко български сайта. Чудно и хубаво. Наложен платеж. Доставка до няколко дни. Малко по-скъпо, отколкото от Amazon или eBay, но какво пък - и те са хора и трябва да живеят от нещо. :)
Хвърлих се на пълните екстри, т.е. WiFi+3G, въпреки че прочетох доста по темата за и против инвестицията. На фона на няколкото месеца ползване бих казала, че към момента не ми трябва нито едно от двете. Използвам браузъра на телефона за интернет и онлайн медии. Удобно, бързо и лесно. Книгите преточвам от компютъра след внимателно обмислена селекция, която е планирана за доста време напред. Но за това по-късно.
Калъфът е черен, защото преобладаващият тип дамски чанти, които имам са тип торба и ала всичко-в-едно-и-това-което-ти-трябва-е-най-отдолу. Тук трябва да спомена за основния недостатък на българските сайтове. Освен по-високата цена, не предлагат почти никакви възможности за избор на аксесоари. А аксесоарите са около 60 до 90% от удоволствието от покупката. Ако тези хора от сайта решат да направят аналогия с колите и техните "аксесоари" (напр. джанти, музика, навигация и т.н.), ще разберат с каква златна, но неразработена мина разполагат. На това му викам "Отдел за борба с клиента", известен още като "Маркетинг" в някои фирми. Ти искаш да им дадеш пари, а те се дърпат. На къде отива тази пазарна икономика?
Първо започнах с няколко книги и разкази на английски. Кеф! Всичко, за което трябваше да чакам със седмици за доставка и да плащам предварително безумно високи суми, вече беше на един бутон разстояние.
После преточих читанката и платих няколко български електронни книги от тук с вече издадената ми кредитна карта.
Поръчките ми онлайн към Хеликон леко намаляха, но все още са значителна част от месечния ми фонд "И аз съм човек". Хартиените книги, които напоследък купувам са основно на български автори. За всичко останало - Kindle.

Финални думи. Очарована съм. Страхотен подарък от мен за мен и чисто удоволствие от четенето.

П.П. Все пак, хвърлих едно око на "конкуренцията" и алтернативните устройства в Техномаркет преди окончателно да направя покупката. За мен те не са нито алтернатива, нито могат да бъдат конкуренция на уникалния дисплей, дизайн и функционалност на Kindle.

П.П.П. Миризмата на нова книга и лепило, прелистването на страниците... Миризмата на стара книга, прелистването на страниците, овехтели корици... Дали няма да направят плъгин-нещо-си?... Май само това му липсва. Тъкмо Бредбъри на 21 век ще има тема за размисъл по Фаренхайт. :)

Жената

с голямо главно Ж...

Само факти.

#1
Плажът на Градина. Някъде към десет, десет и нещо. Бичим айляк и се наслаждаваме на почивката през ден втори от Spirit of Bourgas'2010. Слънцето и вълните радват сърфистите. Едни хубави загорели тела се шматкат напред-назад... Бордовете ги носят само за аксесоар, честно. Като банските, джапанките и няколкото реда плочки на корема. Аз се отнасям към бара, от който звучи Cat Empire, за да взема поредното мохито. Чакам ред, а някакъв с гнусна татуировка се набутва преди мен. Барманката, на видима възраст около 18 години, го порязва остро с поглед и му/ми сипва: - Жената е преди вас!... Огледах се да видя коя е тази жена, която е преди нас. После осъзнах, че вече сме само 2-мата на бара. Shit! Оставих всичките си пари на плота, достатъчни за точно 4 коктейла, и тихо казах, че ще взема първия, а останалите по-късно... С бавна крачка поех към шезлонга, докато самочувствието ми, разцепено на две, потъваше като Титаник във вълните на морето.

#2
По-миналата седмица в склада помагах на Мария в разпознаването на компонените, които съм поръчала по поредния проект. Мотаят се кашони, опаковки.. По едно време нещо се заиграх с ножчето, докато разрязвах тиксото на един кашон и Мария възкликна: - Внимавай, бе жена!... Сконфузено й предадох оръдието на труда. До края мълчаливо броих и отмятах послушно елементите от списъка.

#3
Миналата събота в Смолян. Майка ми е извадила малка кутийка със "семейните" бижута. Пробутва ми златни обеци тип халки, които са ми подарък от... когато имам дупки на ушите. Примерно 1-ви клас. С нежелание ги слагам и отегчено хвърлям поглед в огледалото. Някак си тези лелчански обеци от късния соц ми стоят добре. Подхождат ми. Златни обеци!... Брррр!...

#4
Днес. С наперена походка, aka "мениджър-на-ей-тия-токчета", вървя към фризьорския салон. Имам още 20 минути до запазения час и решавам да се завъртя в оптиката, за да си избера нови рамки за очила. Преди да си направя компютърен тест за определяне на диоптъра, т. нар. Оптичка ми задава бърза серия въпроси. Кратка извадка:
- Работите ли на компютър?
- Да.
- Колко време?
- Около 90% от работното време.
- Носите ли очилата тогава?
- Не.
- Защо?
- Нося ги само когато шофирам, гледам телевизия или съм навън.
- На колко години сте?
- Ъ-ъ-ъ... На 29... 28!...
- На вашата възраст трябва вече да ги носите непрекъснато!...
Бум! Земята се завъртя... Виждам звезди и галактики. С едното око малко по-зле от другото.

Коя е тази Жена и откъде се взе изведнъж в живота ми?

How I Met Your Mother

Зациклих. После зациклих още малко. Шест сезона на HIMYM по-късно нямах никакви признаци на подобрение. Всъщност, трябваше ми едно ходене до Смолян, за да рестартирам системата, но това е една друга бира...
Сериалът ми хареса. Legendary. Бих добавила също, че идеален за обгрижване на носталгията ми по Friend-маратоните, които правихме с Ирина по време на сесията в МЕИ. Ведро, ненатоварващо. Метлата, с която смотаваш тежките мисли за тогава, когато им дойде времето и лекарството.
Последващото четене на Bro Code обаче ми дойде в повече. Сериозно. Who needs this shit?!... От над стотина правила, все пак има някой друг бисер, който успя да изтръгне полу-усмивка, но... Представям, че някъде там в пространството, извън пределите на гугъл-търсачката, има мъже, които са го прегърнали като своя библия, а Барни Стинсън е канонизиран за светец. Внимание, пичове! Идеалната за вас жена, която искате да бъде майка на вашите седем деца не си пада нито по Барни, нито по Тед, нито по Маршал. Тя си пада по вас. Никакъв наръчник не може да ви спаси или помогне за което.
Отделно, някакви нереализирани мацки са се напъвали да направят Chick Code, което се оказа нещастно копи-пейст подобие на Bro версията.
Имам няколко финални думи на почитателите на такива книжки, с които да завърша темата - "Никой не може да ми дава наклон." А ако не се чувствате особено убедени в тях, може да пробвате и вдъхновяващото им рецитиране от Иван Готвача в Буря Пустинна.
След GP, сещаш се нали, aka Жоро от Почивка, той е другата уникална ийст коуст перла. От Девня за Девня.